Българският Дан Браун е в парламента и пише романи за тамплиерите

Депутатът Маноил Манев подготвя втората си книга, а голямата му страст е китайското бойно изкуство ушу

История за древна дълго пазена тайна на рицарите тамплиери витае в кулоарите на Народното събрание. Разказът със сюжет като от Дан Браун е събран в първата книга от една бъдеща трилогия, а неин автор е депутатът от ГЕРБ Маноил Манев. Историческият му трилър “Орденът на оръжието” събира 3 разказа - от настоящето, близкото минало и древните времена на кръстоносците.

“Знам, че хората за секунда няма да ми повярват, но

депутат е

най-самотната

професия

в света”, казва Манев. Именно самотата е тази, която го подтиква да хване перото и белия лист или в неговия случай малкия 8-инчов лаптоп, който носи винаги в задния си джоб. Така никога не изпуска момент на вдъхновение и успява да запише всяка своя идея. Започва да пише първия си роман през 2015 г., когато все още е зам. областен управител на Стара Загора. “Това беше най-тежката година за България. Цялата страна беше под вода, а в област Стара Загора бяхме удавили и Гълъбово”, спомня си той.

Зад всички 300 страници на романа стоят стотици прочетени исторически факти и часове разговори с историци като покойния османист проф. Тютюнджиев. 99% от героите са реални лица, не крие депутатът. Причината да пише за тамплиерите е, че

той самият е

рицар на ордена

още от 2006 г.

“Това не е тайна организация или секта. В момента орденът е НПО, която е единствената асоциирана в ЮНЕСКО”, казава Манев. Борбата на съвременните рицари е съхраняване на християнството и запазването на добрите отношения между религиите. “Има 33 хил. деноминации на християните. Целта ни е да се обединяваме”, казва още депутатът и добавя, че Орденът на тамплиерите често дарява за ремонтирането на храмове и църкви.

Написването на книгата за тамплиерите отнема на Манев 3 г. “Имаше един период, в който се бяхме скарали с нея. В един момент просто спря. Сядах пред компютъра и нищо. Ставах или отварях фейсбук. Фейсбук е убиец на книги”, разказва депутатът. Успява да излезе от тази творческа дупка с помощта на приятел, който един ден влиза в дома му с нов офис стол и заявява: “Сега сядаш на него и започваш да пишеш!”.

Днес романът е на път да се публикува и в чужбина. Интерес има от Русия и Китай, а продължението е с готово начало и край. Освен тамплиерството новият роман ще засегне и темата за немюсюлманската армия на Османската империя, която е отнемала стотици български деца. “Чета за корпуса на еничарите, част от действието е свързано с него. Събрал съм страхотни публикации на историци по темата. Оказва се, че много малко знаем за еничарите”, разказва парламентарният Дан Браун.

Манев е родом от Стара Загора, но заради военната служба на баща си расне и в Смолян, където се влюбва в красотата на Родопите. “Баща ми беше един от хората, които строиха магистрала “Хемус” – тунелите “Витиня” и “Топли дол”. От 3-и до 5-и клас

живее във фургон

до “Топли дол”

“Зимата хората го наричаха “Кален дол”. Имаше страшна кал. Децата ни караха на училище в Ботевград с верижна машина”, спомня си депутатът.

Едната част от родословието му води началото си от Тревненския Балкан и село Глутниците, известно с многото си хайдути, а другата част е от Чирпан. “Една чирпанска сватба навремето се е равнявала на Критско въстание”, смее се Манев на бойната си жилка. С годините канализира хайдушкия си корен в китайското бойно изкуство ушу. Още от 14-годишен започва да се занимава с бойни спортове и е един от първите шампиони по ушу у нас. Като студент в Свищов прави свой клуб, където тренира 120 души. Впоследстие става международен съдия с най-висока степен и до днес е единственият българин, носител на V дан по Ушу.

И двете му деца прохождат и израстват в залата и също са влюбени в бойните спортове. Дъщеря му Магдалена завършва туризъм в Москва, където е тренирала и се е състезавала по забиване на ножове. Синът му Симеон пък едва 16-годишен

заминава на

обучение в Шао Лин

за 6 месеца. Там учи бойни изкуства, култура, история и китайски. “Първо беше в университет близо до манастира. Там имаше тежки триразови тренировки. След това живя в манастира месец и половина. Там участва в известния им турнир, който събира хора от цял свят, и той взе сребърен медал”, разказва Манев. Сега Симеон е тръгнал по стъпките на баща си и въпреки че учи право в Пловдив, създава свой клуб, където да преподава бойни изкуства.

Преди да влезе в политиката Маноил Манев е обучил над 1500 бодигардове. Той създава колежа за охранители в Стара Загора и е негов директор 15 г. “Където и да отида, все някой от охраната ме познава. Това е хубаво за мен, обаче не беше за децата ми, като ходеха по дискотеки. Все някой ми се обаждаше”, смее се Манев.