Пътешествие към миналото и загадките на една удивителна култура
24 часа | 25 Март 2020 г. | 78 показвания | 0 коментара

Какви са били тези тайнствени хора от древността на американския континент, постигнали изумително развитие в такива науки като математиката и астрономията, в строителството и архитектурата, в земеделието и културата? Как да си обясним, че маите, които не познавали ралото, колелото, желязото, принасяли хора в жертва на боговете и без видима причина напускали градовете си, в същото време строели грандиозни центрове и забележителни пътища, създавали възхитителни произведения на изкуството, първи изобретили нулата, разполагали с най-сложния календар и сложна йероглифна писменост, неразчетена изцяло и досега?...

Книгата “Кукулкан слиза от небето” е едно пътешествие към миналото и загадките на една удивителна и малко позната култура, която въпреки усилията на многобройни “детективи” – археолози и специалисти от различни науки – продължава упорито да крие тайните си.

За Мерида, столицата на Юкатан, тръгнах на 20 септември 1978 г. Така ме посъветваха – да отида малко по-рано преди 21 септември, когато е есенното равноденствие. Не съжалявам, защото получих възможност да разгледам някои от по-важните обекти в Чичен Ица – този изумителен исторически и културен център на маите. Там очаквах да присъствам на нещо необикновено – среща с божеството Кукулкан.

На тази дата (както и на 21 март, когато е пролетното равноденствие) според очевидци богът имал навика да слиза от небето. Бях решил лично да се уверя, че явлението не е измислица. Знаех, че за място на приземяването му щеше да послужи внушителната пирамида, носеща неговото име. Испанските конкистадори я наричали Ел Кастильо (Крепостта), тъй като при нашествието установили там своя щаб.
За хората от племето ица пирамидата на Кукулкан е била център на тържествени ритуали и народни тържества. За мен тя е просто едно великолепно творение на човешките ръце, останало като паметник на тази странна, удивителна и загадъчна цивилизация, корените на която водят до най-дълбока древност.

***

В Мерида самолетът пристигна малко след обед. Вече бях посещавал красивия модерен град с дълбоки корени в древността. Нямах уговорени срещи с представители на официалните власти и следователно нищо не ме задържаше. Изгубих само половин час, докато намеря автобуса, в който имах запазено място.

Мерида е на сто и двадесет километра от Чичен Ица. Изминаваме ги за час и половина. В такъв комфортен автобус с климатична инсталация и затъмнени стъкла се пътува удобно и приятно. Асфалтовото шосе не е широко, но трафикът в делничен ден не е много натоварен.

Юкатан е равна, камениста земя, с еднообразен пейзаж. Пред погледа ми летят сухи пространства с измъчени от жажда храсталаци, редуващи се с остатъци от тропическа гора. Имам чувството, че камъните и скалите са повече от дърветата. Знаменитият епископ от времето на испанската конкиста Диего де Ланда още в ХVI век бе написал: “Юкатан е земя с най-малкото земя, която съм виждал”. И въпреки това плодородието не е чуждо на неблаговидния камънак. Благоприятният климат и географското разположение между Карибско море и Мексиканския залив, дъждовете, които вятърът носи откъм морето, правят чудеса – камъните раждат, хората се прехранват, животът продължава.

Юкатан има малко земя, но на нея е отгледана богата култура. Надписите, които често виждам по пътя, неизменно сочат към един или друг исторически център, развалини на стари градове, храмове и пирамиди, към кладенци, наричани от местните хора “сеноте”. Недостигът на вода е превръщал тези кладенци в магнит, около който израствало селище. Изключение прави само грандиозният Ушмал, с който ще се запознаем по-късно.

***

Чичен Ица в превод означава “при кладенеца на племето ица”. Смята се, че трите квадратни километра, на които е разположен градът, за първи път са заселени през V в. сл. Хр. За такова категорично становище няма сериозни доказателства. По всяка вероятност градът е много по-стар. Според някои източници индианците ица са преселници от земите на маите в Петен, Гватемала. С по-ранния период на града е свързана по-старата му част. В нея постройките не са толкова импозантни и не са напълно реставрирани. Славата си на един от най-прочутите центрове на маянската култура Чичен Ица дължи на паметниците от края на Х и началото на ХI в., когато от север нахлуват толтеките, предвождани от своя владетел Кецалкоатъл, който не трябва да се бърка с божеството, носещо същото име. Те побеждават, изменят реда по свой вкус, налагат нещо от стила си (“толтек” означава строител), но по-многочислените маи бързо ги асимилират. Такава поне е най-разпространената версия, поддържана от повечето учени. Има и друга версия – нищо подобно не се е случвало.

Връзките и сходствата между маите и толтеките са предмет на спорове. Разбира се, взаимното влияние е несъмнено. То се доказва от някои храмове, пирамиди и скулптурни фигури на божества, които сякаш са пренесени от толтекската столица Толан (Тула), която е на север от Мексико, в щата Идалго. Не са малко учените, които смятат, че толтеките въвеждат в Чичен Ица елементи на своята религия, налагат човешките жертвоприношения и основните характеристики на техния архитектурен и строителен стил. други, без да отричат приликите, са на мнение, че точно обратното е вярно – маите пристигнали в Тула. В такъв случай би трябвало да се приеме, че маите отишли в Тула, видели, победили и се върнали, натоварени с толтекско влияние. Защото то не съществува в по- старите им паметници.

***

За Чичен Ица е известно също, че жителите му изоставят града си през 90 г. сл. Хр., след триста години отново се връщат и в края на ХII в. го напускат окончателно. На какво се дължи това тяхно странно поведение, е също въпрос, по който няма общо съгласие.

Смущава ме Чичен Виехо (Старият Чичен). Той смущава и някои изтъкнати специалисти. Останалите го отминават мимоходом. Тук няма и следа от толтекско влияние, но именно на това място за първи път се изправям пред образа на легендарния, многообожавания и многопочитания Кукулкан, който за повечето автори е самият Кецалкоатъл. Двете имена имат еднакъв превод – “перната змия” (в езика на маите киче той се нарича Гукумац). Ако наистина е чисто толтекско божество, тогава какво търси в Чичен Виехо преди толтекското нашествие?

Намирам Кукулкан в една непретенциозна постройка, без каквито и да е орнаменти върху фасадата. Дълга е повече от четиридесет и пет метра и широка близо шестнадесет метра. В центъра фасадата е разделена от полуразрушено стълбище, което се издига на петнадесет метра – до самия таван на сградата. Във вътрешността има осемнадесет помещения и аз търся входа откъм южната страна, който ще ме отведе при голямата мистерия на Чичен Ица.

Предназначението на сградата е неясно. Наименованието – също. Акабцииб е вероятно модерна измислица. В буквален превод означава “писане в мрак” (или в мъгла). Не е трудно да се разбере защо.

Южният вход ме въвежда в почти тъмен салон. В дъното му виждам обработена плоча – метър на седемдесет и пет сантиметра – със странен релеф. Божеството в него представлява брадат мъж. Чертите на лицето му нямат нищо общо с индианските. Прическата му е украсена с пера.

Пред него е поставен някакъв съд или ваза, която за специалистите обикновено символизира слънцето. От двете му страни, както и над вратата, се виждат йероглифи, изсечени или “изписани в мрака” на тази зала. От тях е разчетена само датата, която според “дългото броене” от календара на маите отговаря на 879 г. сл. Хр. Не е ли любопитно? Какво по-голямо доказателство, че градът е бил заселен от маите преди идването на толтеките, че Кукулкан е бил там, когато първите завоеватели надникнали през вратата на Акабцииб?

Най-близо до Акабцииб е Караколът (охлюв – исп.) – един от най-интересните археологически паметници в Чичен Ица, изграден върху масивни тераси. Това е единствената постройка с кръгла форма в цялата територия на маите. Името си носи от спираловидната стълба във вътрешността, която води към малка “лаборатория” на върха. На стените са оставени три тесни отверстия. Предполага се, че през тях жреците звездобройци са наблюдавали небесните тела. Независимо от противоречивите мнения Караколът е известен като астрономическа обсерватория.

Надниквам в малко популярния кладенец Штолок (игуана), но не спирам при него. Бреговете му не са така стръмни, водата е чиста и индианците са го използвали като основен питеен източник. Знам, че домашният адрес на бога на дъжда Чак Моол не е тук, и продължавам покрай пирамидата на Кукулкан. Пред нея и пред централното стълбище винаги се трупат много хора. Не се присъединявам към тях. Тази пирамида съм оставил за следващия ден. Най-хубавото оставям за накрая.

Хороскоп
Овен
Здраве: ★★★★★★ Любов: ★★★★
Късмет: ★★★★★ Работа: ★★★
ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Протестиращите срещу правителството блокираха пл. "Орлов мост". Част от хилядите се връщат към Парламента, други се отправят обратно към сградата на МС. Движението от "Орлов мост" до "Халите" и жълтите павета и пресичащите я улици е блокирано. Около сградите на институциите има много полиция, особено около Народното събрание

Министър-председателят Бойко Борисов проведе телефонен разговор с премиера на Хърватия Андрей Пленкович по повод присъединяването на България и Хърватия към Валутния механизъм II. Двамата лидери се поздравиха взаимно за днешната историческа и за двете държави стъпка, която е от огромно значение за българските граждани и за гражданите на Хърватия

Ако Борисов подаде оставка, кой български хубавец, разпознаваем в Брюксел, ще изпрати Радев за европарите срещу кризата ОЩЕ АКЦЕНТИ: Изявлението на държавния глава пред протестиращите бе абсолютно противоконституционен акт Давам предимство на ГЕРБ на следващия вот, защото ще излязат с лице за направеното Не изключвам догодина да има повторни

Ани Вангелова записа първа победа на демонстративния тенис ...
Alanis Morissette, носителката на Грами, изпълнителка и ...
Бившата съпруга на футболиста Благой Георгиев - Есмер ...
Колоритният риалити участник в "Къртицата" и "ВИП брадър" ...
С шествие в знак на почит към делото на Патриарха на ...
Поради усложнената епидемиологична обстановка в Община Русе ...
Златното момиче Рената Камберова зарадва летовниците в ...
"Тъй като предизвиках огромна полемика..., това е снимка от ...
Александър Шаламанов е голямата легенда на "Славия" и ...
Легендата на родното кино Цветана Манева плаши дъждовете с ...
Лятото е време за забавление на открито! На 18 юли Музейко ...
Нед Донован, внук на писателя Роалд Дал от дъщеря му Теса, ...
Монументална творба на американския скулптор Александър ...
В света няма нито един човек, който да не се страхува от ...
Богатите също плачат... Райън Гигс, който умееше да прави ...
Никол Шерингер е наляла сериозно своето дупе. Бившето гадже ...