Ново стихотворние, вдъхновено от кризата с коронавируса, написа проф. Огнян Герджиков. Само преди седмица, навръх рождения си ден, той пресъздаде битката с вируса в рими.

Новото му стихотворение е по-скоро призив към хората да осмислят поведението си, да се замислят върху по-глобалните неща и ценностите от живота.

Проф. Герджиков спазва карантината и не само не му тежи, но и се радва, че работи от вкъщи. Всяко зло за добро, сега мога да се съсредоточа върху писането, не се разсейвам със срещи и работата ми спори, сподели той.

Професорът юрист довършва и последната поема от цикъла си за частното право - Търговскоправната.

А ето и новото му стихотворение:

СМИСЪЛЪТ

Нещичко за разума,
нещо за надеждата.
Трябва да ги има,
не трябва да умрат.

Мисля, че природата
май че я разсърдихме,
тръгнахме наопъки
в тоз объркан свят.

Истината – тежка е,
истина – жестока е.
Слабият и болният
нямат много шанс.

И така природата
търси равновесие.
А пък ние – хората,
все ще сме миманс.

Разумът – човешкият,
висшият, сетивният,
трудно го приема,
пазим си рода.

Истини – отричани,
а лъжи – възнасяни,
хиляди заблуди
шестват по света.

Кой измисли робството,
кладите, бесилото,
също гилотината,
разпване на кръст?

И войни – локалните,
и войни – световните.
Всичко туй сме хората,
Господ няма пръст.

В кръговрата – вечния
няма победители,
има само временни
гости на света.

Има проста истина –
всички сме обречени,
но родът човешкият
търси любовта.

Тя ни дава силата,
тя ни дава смисъла...
Извор на живота е
и на красота.

Хем във крак с природата,
хем срещу природата,
вечно ли ще търсим
смисъла дълбок.

Отговорът – нямам го.
Той е в свръхсетивното.
Всъщност той е нуждата -
нуждата от - Бог.