Заради "Ако си дал" викали Иля Велчев на разпит в ДС

Емил Димитров нарича песента морален химн

АБРО призовава да я запеем в подкрепа на медиците

Идеята по радиата да звучи песента “Ако си дал” като знак за подкрепа към медиците е на АБРО - Асоциация на българските частни радио- и телевизионни оператори, към която се присъедини и Българското национално радио.

В последните минути преди всеки кръгъл час радиостанциите в България ще подкрепят всички лекари, медицински сестри, фармацевти, лаборантки, санитари и доброволци. Това са хората, които всеки ден подлагат на риск своя живот и живота на близките си. Те са нашата най-голяма надежда коронавирусът скоро да бъде победен.

Усилете радиото и пейте заедно с нас! Да кажем “Благодаря” със силата на радиото, призовават от АБРО.

“Ако си дал” е възможно най-добрият избор за песен за подобна мисия. Изпълнителят ѝ Емил Димитров, автор на музиката, навремето я нарича моралния химн на България.

Текстът на

“Ако си дал”

е на режисьора

и поета

Иля Велчев

Той няма никакво участие в избора песента му да звучи като морален химн и за българските медици. Наскоро получава няколко съобщения за този вече свършен факт и естествено, му става приятно. Но си спомня и перипетиите около нейното създаване и забраната ѝ от властта.

На 15 януари 1976 г. е премиерата на петсерийния филм на БНТ “Завръщане от Рим”. Негов режисьор е Иля Велчев, сценарист - Антон Дончев. Иля е син на Борис Велчев, дългогодишен втори секретар на ЦК на БКП. В София под сурдинка се говори, че Живков се чувства притеснен от авторитета и качествата на втория човек в партията и търси начин да се отърве от него.

Скандалите около “Завръщане от Рим” му дават такава възможност. На специален пленум на ЦК на 12 май 1977 г. Велчев е свален от всичките му постове. На сина му Иля е забранено дори да влиза в Дома на киното. След време ще му забранят да снима филми.

Иля намира пристан в поезията и написва стихове, които композитори превръщат в песни и те се изпълняват от Лили Иванова, Емил Димитров, “Диана експрес” и други от най-известните български певци.

Непосредствено след драматичните дни на пленума Иля написва стихотворение със заглавие “Ако си дал”.

Посвещава го

на баща си и на

собствената си

вяра

в добрия човек

и в Истината. “Песента не само се роди, тя просто избухна на пианото на Емил Димитров - спомня си Иля Велчев. - И двамата чувствахме, че сме направили песен, която ще е важна за хората.”

За кратко време заглавието е “Песничка за истината”, после двамата се спират на “Ако си дал”. Емил Димитров започва да я пее на концертите си и публиката винаги го вика на бис. Хората очевидно харесват песента, а авторите ѝ са щастливи. За Иля тя е като духовен балсам след драматичните месеци.

Но както се казва в поговорката “Много хубаво не е на хубаво”, един ден Иля е привикан в ДС. Отива с приятел, на когото казва да го чака в колата и ако не се върне до два часа, да се обади на баща му и да отиде в съветското и в американското посолство.

В ДС го приема генерал, който казва: “Другарю Велчев, правите изказвания срещу другаря Живков”. След няколко по-общи фрази уточнява, че това става с песента “Ако си дал”. Че не очаквал това от него и се надява то повече да не се повтаря.

Следва монолог на Иля Велчев: “Възпитаван съм от дете в уважение към другаря Живков и Политбюро, но това, което извършиха към Борис Велчев и мен, не заслужава уважение. Вашият министър е идиот, щом си позволява, вместо да си гледа истинската работа, да ме викате тук на разпит.”

“Бъдете внимателен!”, успява само да изрече шашнатият генерал. Когато Иля Велчев обяснява всичко това на баща си, той казва: “Това не може да е Живков, министърът се е престарал.”

Министър на външните работи по това време е Димитър Стоянов, един от най-верните хора на Тодор Живков.

Нещата не спират дотук, песента “Ако си дал” продължава да тревожи съня на хората от МВР и ДС. Димитър Стоянов вика при себе си Борис Велчев. На срещата е и Григор Шопов, дългогодишен шеф на ДС. Целта на срещата е Велчев да въздейства на сина си, както и да го предупредят, че поведението и на двамата се наблюдава. Сякаш Борис Велчев не е знаел това.

Министър Стоянов изважда едно листче и започва да чете “Ако си дал”. “Стига толкова, Митко! Какво толкова се плашите?”, прекъсва го Велчев. Намесва се и Григор Шопов: “Другарю Велчев, тука пише: “Ти закъсняваш понякога, Истино, но винаги идваш при нас!” Това звучи като закана към другаря Живков!”

“Това е задачата на Истината! Винаги да идва... А вие търсите под вола теле. Живков знае ли, че ме викате тук?” - пита гневен Велчев и си тръгва.

Разбира се, песента е строго забранена. Иля Велчев разказва, че когато съобщил това на Емил Димитров, той бил като ошашавен. Но нали животът е пълен с изненади, певецът и неговият оркестър “Синьо белите” са

поканени да

пеят на

сватбата на

Владимир

Живков

с красивата му невеста Маруся Мирчевска от Плевен. Емил Димитров бил любим изпълнител и на двамата.

Емил, естествено, запява и “Ако си дал”. И вижда, че някакъв човек прав зад масата на свекъра Тодор Живков енергично маха с ръце. “Нали съм късоглед - разказвал после певецът на Иля Велчев, - помислих, че оня зад Живков ми маха за бис!” Той изпява отново песента и се случва най-страшното за всеки артист: мълчание и пълна тишина в залата.

Дори виделите какво ли не музиканти от “Синьо белите” се панират - все пак отсреща е първият човек в държавата.

И точно той спасява положението - засмива се с характерното си ха-ха-ха и започва да ръкопляска. След него, разбира се, не жалят длани всички! А Емил Димитров се досеща, че оня човек зад Живков всъщност му ръкомахал да спре да пее тази проклета забранена песен.

Според Иля Велчев през 2013 г. “Ако си дал” е обявена за “Най-великата българска песен на всички времена”.

Оригиналният текст на “Ако си дал”

Ако си дал на гладния

дори трохица хляб от своя хляб.

Ако си дал на скитника

дори искрица огън от своя огън.

Ако си дал на милата от своето сърце.

Ако си дал

на чуждите живот от себе си.

Ако си дал, ако си дал,

ако си дал от себе си,

не си живял,

не си живял напразно.

Припев:

Никой не може да ти отнеме

обичта, обичта на хората.

Никой не може да ти я вземе

любовта, любовта към хората.

И никой и нищо не ще ти отнема

вярата в тях, вярата в тях, вярата в тях.

Ти закъсняваш понякога, Истино,

но винаги идваш, идваш при нас.

Ако си взел от славата на някой друг

дори една частица.

Ако си чул от клюката

и я повториш

дори една секунда.

Ако си враг на подлия,

но го послушаш

дори един-единствен път.

Ако си ял от залъка на свой приятел

и го забравиш.

Дали е трябвало,

дали е трябвало,

дали е трябвало

изобщо да се раждаш

Припев: същият