София Бобчева в сладката античалга “Бонбон” на Народния театър

Камерната зала е подходяща за режима на СOVID-19

Красивите крака на София Бобчева можем да видим на афиша за нейния моноспектакъл “Бонбон”. Но тъй като афишът е сгънат и вложен в програмата за спектакъла, ще трябва да купим програмата. Е, тази зависимост стана като връзката между книгата “Силиконови чувства” и едноименния диск на фолкпевицата Марчела - трябва да купиш едното, за да имаш другото.

Марчела рекламира тези продажби в Камерната зала на Народния театър. Във фолкпевицата се преобразява София Бобчева. В продължение на интензивните 70 минути актрисата коментира превръщането на селската мома Цветанка във фолкфурията Марчела с всички емоционални загуби и вреди. С този спектакъл София Бобчева се измъква от графата “и други”, когато разсъждаваме за актьорското участие в постановки на Народния, и влиза в групата на звездите. Вярно, че мощна подкрепа има от авторката на текста Здрава Каменова, вмъкнала доказателства, че

това не е пиеса,

прославяща чалгата

и нейните жрици, както някои зрители може да се заблудят.

Тъкмо обратното, пиесата и актрисата засягат живота на момичето Цветанка, когато е обкръжено от нормални неща и искрени приятели. Днешната Марчела трябва да се преструва, да приема патологични сцени и поведение като естествени и приятни (например секса с трансджендъра Афродита), защото са налагани като стил на попфолка.

Играта на София Бобчева е колоритна, лаконична и сериозна в напластяването на портрета на фолкпевицата.

Този реалистичен, сбит и недвусмислен стил на представлението е

характерен за

режисьора Емил

Бонев,

спечелил одобрение със силно въздействащия моноспектакъл “Мъжка задушница”. Наблюдателният зрител ще се сети, че на сцената нищо няма да е такова, каквото изглежда, още като види трона, на който ще седне фолкпевицата. Той е всъщност кожа на мечка, кичозно разтворила муцуна (сценография и костюми на Елена Иванова). А когато Марчела захвърля златните високи токчета, защото я стягат, ходилата ѝ са обути в онези вълнени чорапки, които бабите плетат на внуците да не им замръзват краката.

Препратките

към реализма

на селския живот,

където е забравена и първата любов на Марчела/ Цветанка, насищат представлението с хумор и пародийност. Между другото, подобно надсмиване над претенциите на попфолка да обсеби живота на изпълнителите му се появи на сцената на МГТ “Зад канала” в представлението “Попфолк хроники: Бели птици и куршуми” с текст и режисура на Неда Соколовска. В него по сходен начин актьорите представиха манталитета на фолкизпълнителите дори до контакта им с престъпния свят. Шоуто на София Бобчева е по-нежно и женствено, а за зрителите е оставено пространство за разсъждаване – зад хвалбите и изхвърлянията на Марчела, облечени в знаците на фолка, прозира негата ѝ към времето на Цветанка, когато нещата не са били двулични и ограбващи нейната индивидуалност.

София Бобчева

не се подиграва със

своята героиня,

не я прави смешна

и несъстоятелна

Но зрителят няма начин да не усети горчивия вкус на новия бит на певицата. Това представление доказва, че Камерната зала на Народния театър е подходяща за изискванията на анти-СOVID - 19. Столовете са демонтирани през един и позволяват нормално гледане без усложнения. Всяко подходящо зрително пространство днес е богатство, защото актьорите са едни от най-ударените от карантината заради пандемията. А София Бобчева се справя със задължението да не се влияе от рехавата зрителна зала и от зрителите, които не вижда дали се смеят под защитните маски.

-------

Авторът на рецензията е авторитетният критик Димитър Стайков.