Йордан Йовков бяга нелегално от окупирания от румънците Добрич
24 часа онлайн | 09 Ноември 2020 г. | 88 показвания | 0 коментара

На 9 ноември се навършват 140 години от рождението на писателя
      Той воюва в три войни, но в творчеството му няма омраза

Йордан Йовков е роден на 9 ноември 1880 г. в с. Жеравна, Сливенско. Завършва гимназия в София, където учителят му литература Иван Грозев му предсказва бъдеще на писател. След дипломирането семейството му се преселва в Добруджа, където Йовков е учител.


Завършва школата за запасни офицери в Княжево (1902-1904). По време на обучението публикува първата си творба - стихотворението "Под тежкия кръст". В началото на 1904 г. се записва студент в Юридическия факултет на СУ, но смъртта на баща му прекъсва следването.


Участва в трите войни като командир на рота и военен писател. През юни 1913 г. е ранен край Дойран, където загива Димчо Дебелянов.
След войните Йовков заживява в София и работи като редактор на списание "Народна армия". След като списанието спира, Йовков е принуден да търси работа и с помощта на Григор Василев е назначен за библиотекар и за редактор на сп. "Преглед на Министерството на вътрешните работи и народното здраве" в Отделението за социални грижи и благотворителност.


След окупирането на Южна Добруджа Йовков се мести във Варна, където също учителства.

Творческия си път

започва със стихове,

но по време на войните пише военни очерци и разкази, с които се налага като оригинален разказвач. Повечето от книгите му описват живота в Добруджа (повестта "Жетварят", сборниците "Последна радост", "Вечери в Антимовския хан", "Женско сърце", романът "Чифликът край границата") и др. Автор е на комедии ("Милионерът") и драми ("Албена", "Боряна", "Обикновен човек"). Уникална за българската проза е анималистичните му разкази, събрани в сборника "Ако можеха да говорят".


През есента на 1915 г. отново е мобилизиран и изпратен в гр. Ксанти. Година по-късно е командирован в редакцията на сп. "Военни известия". След края на Първата световна война настъпва един от най-тежките периоди в живота на Йовков. Втората национална катастрофа го заварва в Добрич.

След трудни дни, изпълнени с душевни терзания и материални несгоди, и след като Добруджа е окупирана от румънците,

Йовков минава нелегално границата

и се установява във Варна,

където е учител до есента на 1920 г. След застъпничество на приятели от София е назначен в българската легация в Букурещ. През 1920 - 1927 г. е редовен сътрудник по печата, но постоянно е понижаван в длъжност, поради което в края на 1927 г. напуска легацията.


По-горе стана ясно, че Йовков дебютира като поет. През 1902-1911 г. публикува 31 стихотворения в различни периодични издания - в. "Съзнание", списанията "Пробуда", "Художник", "Ново време", "Ново общество" и "Бисери". Лириката му не се отличава с особено богатство и разнообразие на мотиви - започнал като социален поет, по-късно Йовков заменя социалния протест в резигнация, печал и умора. Първата си белетристична творба "Овчарова жалба", с подзаглавие "Старопланинска легенда" - Йовков публикува в сп. "Просвета" през 1910 г.


Годините, прекарани по фронтовете на трите войни, предопределят тематиката и персонажите в по-нататъчното творчество на Йордан Йовков. Военните си творби той започва да печата от началото на 1913 г. ("Утрото на паметния ден"). До 1917 г. името му се среща и по страниците на списанията "Звено", "Съвременна мисъл", на вестниците "Слово", "Демократически преглед", "Военни известия" и "Отечество". Открояват се импресиите "Те победиха", "На старата граница", "Безотечественици", "Ехо", разказът "Балкан" и повестта "Земляци".


В документалните си очерци Йовков обективно свидетелства за войнишките делници и празници - баталните очерци са ярки художествени свидетелства за преживяното по време на войната - от първия й ден до нейния трагичен край. В тях редом с летописеца присъства и есеистът; синтезът се постига чрез емоционално овладяване на военната тема, пречупена през индивидуалното впечатление.

Йовков идва в българската литература с една болка, която пронизва всичко, написано от него за войните, и от която се ражда специфичният му хуманизъм. В прозата му няма ожесточение, викове на омраза. Най-значимите си военни творби Йовков събира в излезлите през 1917 и 1918 г. два тома "Разкази".


Въпреки че два пъти по-късно се връща към баталните сюжети - веднъж с новелата "Последна радост" (1920) и след едно десетилетие с разказите "Бели рози", "Другар", "На стража",

Йовков изчерпва темата, преди да е

приключила самата война за България

В известен смисъл тези последни творби са равносметка, сумирала постиженията и недостатъците на периода, през който авторът израства и се налага като писател от национална величина.


Ако с "Последна радост" Йовков прави своеобразна рекапитулация на темата за войните, с повестта "Жетварят" (1920) възвестява завръщането си към сюжетите и проблемите на българското село. В развитието му на белетрист това е началото на процес, който окончателно оформя идейно-естетическия му свят. "Последна радост" е кръстопътна книга - в нея са събрани завършекът на един етап и началото на друг.


     Когато отсъства от

България цели 7 години, 

тъкмо в чужбина Йовков подготвя трайното си присъствие в националния духовен и литературен живот чрез сборниците "Последна радост", "Старопланински легенди" (1927), "Вечери в Антимовския хан" (1928), "Женско сърце", "Ако можеха да говорят" (1936) и романа "Чифликът край границата", както и незавършения роман "Приключенията на Гороломов", драмите "Албена", "Боряна", "Обикновен човек" и комедията "Милионерът". Сборниците "Старопланински легенди", "Вечери в Антимовския хан", "Ако можеха да говорят" се определят жанрово като цикъл от разкази.


Последните 10 години от живота му на Йордан Йовков са изпълнени с творчески труд и изтощително напрежение, което се отразява на здравето му. През есента на 1937 г. заминава на лечение в Хисаря. Поради влошеното му състояние е откаран в Пловдив и опериран по спешност в Католическата болница в Пловдив. Открит е рак в стомаха в напреднало, безнадеждно състояние. Също рак в жлъчката, освен това - апандисит.


На 15 октомври 1937 г. Йовков умира. Погребението му в София се превръща в манифестация на народна любов и признателност.
70 книги на Йовков са преведени на над 25 езика, а отделни негови творби - на над 37, сред които и арабски, виетнамски, китайски, персийски, полски, фински, хинди, шведски, японски и други езици.

Очаквайте: Йордан Йовков и Елин Пелени се "борят като бикове" заради пиесата "Боряна"

Хороскоп
Овен
Здраве: ★★★★★ Любов: ★★
Късмет: ★★★★★ Работа: ★★★★
ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Ричард Бъкли, съпругът на дизайнера Том Форд, си е отишъл на 72 години от естествена смърт в дома им в Лос Анжелис, след продължително боледуване, съобщава "Daily mail". Том Форд и синът им Джак са били до Ричард, който беше моден журналист, в последните му часове. 60-годишният Том Форд се запознава с Ричард Бъкли на модно ревю в Ню Йорк през 1986

Престъпно бездействие на медици уби детето ми, категоричен е бащата Родителите не съобщиха за катастрофа, а само за падане, твърдят от УМБАЛ “Св. Георги” Знам какво ме чака - влачене по съдилища, казал лекуващият лекар Тежки обвинения към лекари за небрежност и търсене на вина единствено у тях за смъртта на 18-годишния Теодор Давчев от Пловдив

Десни няма как да гласуват за Манолова, нито леви за градската десница, отклони той офертите им “Има такъв народ” чака “жестока война” между новата партия и “Демократична България” За Нинова харвардският проект повтаря Слави Без предизборни коалиции, а само след изборите - с тази твърда позиция Кирил Петков и Асен Василев отхвърлиха офертата на

Набиращият популярност в Англия певец Харви Кантуел си ...
Полякът Левандовски изпревари Герд Мюлер и Юп ...
Предстои премиера за поета в Народния театър "Вазов е ...
Певицата Нели Петкова заведе сина си Даниел на море в ...
Репортерът и рапър Боби Ваклинов бе първият, който свали ...
Седем футболисти може да напуснат "Олд Трафорд" през ...
Целта пред "сините" вече е поставена, отборът се хвърля ...
Katatonia разтърсиха Античния театър с грандиозно шоу       ...
Футболният свят отново е потопен в скръб. Легендата на ...
Председателят на българска федерация по художествена ...
Когато британският принц Филип почина преди близо шест ...
Любослав Пенев може да поеме отбора на "Берое" твърдят ...
Водещият на церемонията за наградите "Еми" Седрик ди ...
Река Минчо в Италия ще остане паметна за българския ...
Мариус Куркински не се храни и не се среща с хора пред ...
ОВЕН: ОПТИМИЗЪМ РАБОТА В началото на седмицата облаците над ...