Андрей Баташов - 10 години без аристократа, който блъскаше “глава в стената”

Сбогом, приятелю,

Май пак сме тръгнали

сутрин по видело

с нашите буйни коне.

Здраво се дръж,

ти за гривата, рицарю!

Знаеш, че аз съм до теб.

....

Как те изпуснах, не зная,

но сигурно

ще се разкъсам от яд...

този живот не е наш със сигурност!

Ще се срещнем на оня свят!

Тези стихове, превърнати в песен, посвещава бардът Михаил Белчев на своя приятел Андрей Баташов само 20 дни след кончината му. Обичаният актьор, когото наричаха аристократа на българския театър, ни напусна преди десет години, ден преди Андреевден.

Неговите приятели и ученици не го забравят. Йоана Буковска-Давидова му посвети моноспектакъла си “Променяне” (за живота на Лив Улман), който трябваше да се играе в Нов театър НДК. Уви, дни преди да го изиграе, актрисата обяви в инстаграм, че е болна от коронавирус и го отлага. Но рано или късно ще го покаже!

Баташов остави ярка следа в историята на българското сценично изкуство с над 40 роли. Най-ярките си роли изигра в спектакли на Народния театър - “Престъпления на сърцето”, “На четири уши”, “Образ и подобие”, “Комедия от грешки”, “Венецианският търговец”, “Анатол”, “Портиерът”, “Сън в лятна нощ”, “Двама в люлката”, “Синята стая”…

“Ненавиждам подмяната на ценностите. Не правя компромиси със съвестта си. Това е ужасно мъчителен процес, който ме плаши повече от всичко. Никога не бих се впуснал в подобно самоизяждане”, коментираше приживе актьорът. И още: “Повече помня неуспехите, по-малко - успехите. Съдбата сякаш ме пази от големи провали. За съжаление, животът върви праволинейно и няма как да се върнеш назад…”

На Андреевден преди 4 г. излиза книгата “С любов в душата. На моя син Андрей Баташов”, която подготвя майка му Теодора.

Огромния архив, който тя пази, обработва заедно с журналистката Велислава Дърева. Част от книгата е нейното обстойно разследване на родословието на Баташов, което съдържа изключително интересни и непознати факти за живота на предците му в Русия - основатели на руската металургия и военната промишленост, тяхно дело е колесницата на фронтона на Болшой театър. С указ стават дворяни.

В памет на Андрей Баташов някоя телевизия би могла да покаже биографичния филм “С глава в стената” (2015), посветен на живота и изкуството му на сцената.

Специално за читателите на "24 часа" Велислава Дърева - известна публицистка и много близка приятелка на Андрей Баташов, предостави откъс от биографията на неговите предци - руските дворяни Баташови. Тя работи години по руски архиви, а студията е част от книгата "С любов в душата" - отдавна антикварна рядкост, написана по идея на мама Дора и с участието на авторитетни автори, включително и Симеон Втори.

Ваше Високоблагородие

(Легендарният род Баташови – исторически щрихи)

„Ваше Високоблагородие” - това е действителното обръщение към Андрей Баташов. Той принадлежи към стародавния род Баташови, на който са посветени стотици, хиляди исторически изследвания, научни студии, краеведчески експедиции, литературни анализи, романи, повести, пиеси, генеалогични проучвания.

В тази необозрима история срещаме царе, князе, императори, ханове, мамелюци, карачаевски стрелци, опричници, военачалници, жреци, магове, монаси, оръжейници, магнати, строители, изобретатели, благодетели, разбойници, учени, тирани, музиканти, актьори, писатели. От азиатските степи, през Рюриковичите и Романовите, до България…

Най-загадъчните личности на този древен род са

братята Иван и Андрей Баташови.

Ето как съвременниците описват двамата братя:

„Иван имал твърд характер, наблюдателен ум, здрав разсъдък, бил човеколюбив и дружелюбен. Справял се с всичко, независимо от затрудненията. Покровителствал науката и изкуството и най-много обичал мира и тишината”.

„Андрей бил човек със забележителен ум и непреклонна воля, от нищо не се боял и пред нищо не се спирал. Той е един от първите руски химици, изобретател и конструктор, любимец на Екатерина ІІ и на княз Потемкин-Таврически. Следвал неотклонно своята цел, без да се замисля за средствата. Трябвала му власт - и си я взел, трябвали му милиони - и ги придобил. Страстен и необуздан, той не признавал ни закони, ни правила”.

Това са основателите на руската металургия и военна промишленост; оръжейниците, снабдявали в продължение на 5 века императорската армия с оръдия, снаряди, пушки, котви; хората, без които Руският Черноморски флот нямаше да съществува; производителите на най-качествения чугун в Европа; създателите на 15 оръжейни завода в Тула, Калуга, Рязан, Тамбов, Владимир, Нижни Новгород, Викса, Гус-Железний. И да не забравяме 26-те фабрики за самовари…

Бандити…

Заради неудържимия характер на Андрей, около двамата братя витаят зловещи легенди и неразгадани тайни...

„Орлово гнездо” – така се наричало неговото имение. То било обрамчено със стена, висока 7 метра, с кули и бойници, между крепостните стени имало огромен дворец, изкуствено езеро (с диаметър 9 км.!), над 20 оранжерии, грандиозен амфитеатър, парк с екзотични растения и птици.

Андрей построил „Орлово гнездо” на границата между две губернии и половината имение влизало в очертанията на Рязанска губерния, а другата половина – на Владимирска. Така Андрей ловко избягвал контрола на двете администрации и главно – нежелани посетители като данъчни, следователи и прокурори. ..

Според слуховете много хора изчезвали без следа – идвал някакъв досадник, Андрей го гощавал обилно, а той умеел да гощава, после го развеждал из владенията си, отивали в дясната кула, там натискал някакъв таен лост, подът се разтварял под краката на нежелания гост и той политал в бездната…

Когато Андрей бил в добро разположение на духа, проявявал благосклонност. Веднъж изпратили прокурор на проверка, настанил го в дивни покои, и прокурорът намерил на масата фруктиера с плодове, дебел плик с пари и писмо. В писмото пишело: „Плодовете изяж, парите вземи и се омитай, ако ти е мил живота”…

… или благодетели

Наистина Андрей имал неудържим нрав и непреклонен характер, бил всевластен и могъщ, бил изключителен изобретател и конструктор, измислил невероятна за времето си помпена система, която „превъртала” 10 пъти една и съща вода в леярните. Наистина познанията му по химия превъзхождали научните светила. И наистина събрал всичките 800 бандюги, вилнеещи наоколо, провъзгласил ги егери и ги превърнал в своя лична гвардия. Те, разбира се, продължили да вилнеят, но вече по заповед на Андрей Баташов.

Изумителен бил огромният парк с „Павилион на пауните”, „Павилион на влюбените” и огромна арфа, направена от желязо, филигранно изковано, толкова ефирна била тази арфа, че вятърът свирел на нея и при най-лекия повей.

Всяко лято в „Орлово гнездо” гостували най-добрите театрални трупи от Москва и Санкт Петербург и изнасяли представления в импозантния амфитеатър.

В безкрайните оранжерии Андрей отглеждал ананаси, портокали и лимони и ги изпращал на величествената императрица Екатерина ІІ и на светлейшия княз и фелдмаршал Григорий Александрович Потемкин-Таврически. Така печелел благоволение и покровителство, пък и поръчките на Адмиралтейството за оборудването на Черноморския флот – от корабите до котвите.
Братя Баташови били магнати и меценати. Освен 15-те оръжейни завода Андрей вдигнал десетки пищни православни църкви и манастири, една готическа катедрала, библиотеки и театри; на своите над 3000 работници построил жилища, цял квартал, плюс няколко безплатни санаториума, плюс безплатни училища за децата на работниците, включително – гимназия и кадетско училище, та и децата на простосмъртните да се изучат и да се отскубнат от нищетата на своето безрадостно битие.
Братя Баташови не само участвали в строежа и финансирането на Большой театър, тяхно дело е и квадригата на Аполон на фронтона на театъра (скулптор Петер Клодт). Заедно с архитекта Иван Бове и скулптора Иван Витали изработват Триумфалната арка в Москва, издигната в чест на победата на руския народ в Отечествената война през 1812 г.

Удивителни са шестте коня, впрегнати в истинска колесница, която е така направена, че може да се движи. Братя Баташови са майсторите и на московските фонтани. В заводите на Баташови са изработени ажурните огради, врати и решетки на почти всички исторически московски сгради; и уникалните вити стълби в Строгановската църква в Нижни Новгород и в Арсенала на Московския Кремъл. Истински шедьовър на металната пластика е орелефът-копие на „Тайната вечеря”, който се пази в музея във Викса.

Прибавете към всичко това и оръдията на Шипка.

Тези оръдия, които са извоювали българската свобода,

са произведени в заводите на братя Баташови.

Един от най-забележителните архитектурни паметници е московският дворец „Баташови”, шедьовър на руския класицизъм. Построен е от Иван през 1799 г. (същата година Андрей починал на 75 г.) на Таганския хълм, на улица „Яузка”. През 1812 г. маршал Йоахим Мюрат и крал на Неапол, превърнал двореца в резиденция и това спасило сградата от пожара, изпепелил Москва при отстъплението на Наполеон. Мюрат нарушил заповедта на своя император и не взривил двореца.

Забележително е, че руските и френските войници заедно го опазили. И нещо още по-забележително – цялата челяд на Иван Баташов била в имението и никой не пострадал. Ако не броим пресушената винарска изба, естествено. Малко по-късно тук ще се събират декабристите, а от 1834 до 1836 г. в двореца ще живее Александър Пушкин. Дворецът „Баташови” ще стане болница, при това - ведомствена на ГПУ. И днес дворецът „Баташови” е болница № 23 в Москва. Намира се между театър „Таганка”, музея на Владимир Висоцки и подворието на Българската православна църква.

Кои все пак са братя Баташови?

Бандити, разбойници, хладнокръвни злодеи, чудовища, тирани, всевластни деспоти, покровителствани от императрицата?
Или благодетели, строители, откриватели, изобретатели, учени, рицари, закрилници на бедните, родоначалници на руската металургия и оръжейна промишленост?

Или някаква невъзможна, абсурдна смесица между граф Дракула и Робин Худ?
Между историческите и митичните братя Баташови има пропаст. Според повечето историци братята нарочно произвели серия мрачни митове, за да държат в страх и подчинение всички – от крепостните до конкурентите. За писателите, обаче, Дракула е по-вдъхновяващ от Робин Худ…

Но! Има едно изключение. Романът „Дубровский”. Автор – Александър Сергеевич Пушкин.. Колкото и да наричат „Дубровский” първият руски разбойнически роман, той всъщност е психологически. И ако някой е разгадал братя Баташови, това е геният на Пушкин…

(Откъс от книгата „С любов в душата”)