От да Винчи до Моцарт, от Мария Кюри до Айнщайн, историята познава гении, чиито открития и умствени способности изглеждат като нещо извън този свят. И докато за подобни велики умове казваме, че са природно надарени, дали това е истина или гениалността е нещо, което може да бъде научено и развито? И ако това е възможно къде се крие ключът към гения?
Да отгледаме гений?
Гениите се раждат? Не, те се отглеждат. Поне според унгарския образователен психолог и инструктор по шах Ласло Полгар. Неговите три дъщери пренаписват историята на жените в шахмата. По-интересното е, че тяхната подготовка започва още преди да се родят.
Полгар от ранни години е запален по идеята за гениалността и когато е на 19 изследва биографиите на 400 личности смятани за гении. Следващата голяма и нестандартна стъпка в живота на унгареца е, че той започва да си търси съпруга с която...да отгледат гении. Веруюто на Ласло е, че “гениите се правят, а не се раждат” и той е твърдо убеден да го докаже пред света. Полгар намира съмишленик в лицето на украинската учителка и полиглот Клара, с която имат три дъщери-Юдит, София и Жужа.
Юдит е смятана за най-добрата шахматистка в историята на спорта, като е единствената жена, която влиза в световната топ 10 ранглиста. София е считана за втората най-добра жена-шахматист, а Жужу на два пъти печели Световния шампионат по шах за жени. Трите дами са символ на успеха в спорт, който е смятан за една от най-висшите форми на мисловно съревнование.
За това как да си отгледаме гении Полгар пише книга под заглавието Nevelj zsenit! (Да отгледаме гений!). Унгарецът е също така автор на книги за шаха, като Chess: 5334 Problems, Combinations, and Games, която е считана за една от най-важните книги писани за този спорт.
Шах срещу 50 противника
Изглежда има нещо общо между умствено надарените жени и шаха. Това не е изненада, тъй като тази игра обикновено не дели състезателите според пол или години, което означава, че конкуренцията е разнообразна и нестихваща.
Още една героиня на нашата статия е професионален шахматист. Става дума за Дженифър Шахади, която два пъти става шампион по шах за жени на САЩ. Тя е също така професионален покер играч, автор на книги и се занимава с дейности, помагащи на жените и на хора в неравностойно положение да проходят в играта с фигури. Шахади е известна и с това, че неведнъж е участвала в шах сеанси, при които играе срещу 50 опоненти едновременно.
Бащата на Дженифър, Майк Шахади, е шахматист с ранг Майстор от Международната федерация по шах. Брат и е с ранг Международен майстор, а майка и е била университетски преподавател по химия и страстен играч на бридж и покер.
Дженифър Шахади е вероятно още един пример как семейното предразполагане към мисловните спортове от ранна възраст оказва влияние върху интелектуалното развитие.
Само че…
В науката невинаги корелацията предполага причинно-следствена връзка. Та, възможно ли е тези умствено надарени жени да са успели, защото са родени с интелект, който ги предразполага към подобни успехи или Ласло Полгар е прав, че ключът се крие в упоритата, усилена и целенасочена работа от ранна възраст?
Потенциален отговор на тази дилема може да дойде от едно от най-дълголетните проучвания на умствено надарени личности познато под абревиатурата SMPY. Началото на SMPY е поставено през 1971 в университета Джон Хопкинс от преподавателя по психометрия Джулиан Станли. Той се интересува от това как може да открие още в ранен етап най-надарените личности и кой е най-ефективният начин техните дарби да бъдат подхранени, така че тези хора да допринесат за развитието на обществото.
Начинанието на Станли успява, като през неговата програма наистина минават хора, които в последствие се отличават в своите поприща. Сред съвременните популярни лица преминали през SMPY са Марк Зукърбърг, Сергей Брин и Лейди Гага. Друга интересна подробност е, че за някои от ранните участници в програмата любими хобита се посочват шах и бридж. Все пак това не е доказателство, че тези игри развиват гениалността, но засилват идеята, за тяхното важно място в света на интелектуално надарените.
Самият Станли едва ли предполага колко дълго ще продължи да съществува проектът му, който се превръща в един от най-важните източници на познание относно умствено надарените личности. Един от интересните изводи на този проект е оборването на идеята, че сам по себе си упоритият труд е достатъчен, за да достигне човек до топ ниво на производителност. Вместо това “SMPY предполага, че ранните умствени умения имат повече ефект върху успеха от целенасочената практика или обстоятелства като социо-икономическия статус”, пише в статия по темата сп. Nature.
Немско изследване, което от средата на 80те години проследява 26,000 умствено надарени личности, също стига до извода, че когнитивните умения са най-предсказуеми, докато други фактори като любознателността, мотивацията и семейната и приятелска среда също играят роля в успеха, но в по-малка степен. Все пак Nature цитира Дъглас Детърман, психолог изучаващ умствените способности, който казва: “все още не знаем защо дори на най-високо равнище някои хора успяват, а други не”.
Можем ли да си отгледаме гении? С този въпрос започнахме, но може би по-важният е нужно ли е изобщо да го правим? Дори и Ласло Полгар и Джулиан Станли да стигат до коренно противоположни изводи, това което те ни казват има и основна допирателна точка. А тя е, че целенасочените и упорити усилия са ключът към успеха, дори и той да не носи етикет “гениален”.
