Национална кампания за възраждане на библиотеките

Авторитетното международно изследване PISA (Програма за международно оценяване на ученици на възраст 15 години), проведено през 2009 г. в 68 държави, показа, че над 50% от младите хора в страната ни са функционално неграмотни, което ги прави годни само за нискоквалифициран труд. С тази статистика България се нарежда на предпоследно място в Европейски съюз след Румъния. Това са нашите деца, децата на България! При такъв ресурс не могат да се очакват и сериозни, дългосрочни инвестиции в българската икономика.

Българската библиотечно-информационна асоциация, Сдружението на българските писатели, Съюзът на българските писатели, Съюзът на преводачите в България, Асоциация на писатели в България, НХА - Факултет по изящни изкуства, Асоциация „Българска книга" организират Национална кампания за възраждане на библиотеките. Към кампанията се присъединиха СУ „Св. Климент Охридски", БАН, Институт за български език към БАН, Институт за литература към БАН, Институт по балканистика, Българска фармацевтична студентска асоциация .

С изискване за спазване на правата на българските граждани за равен достъп до информация, знание и образование и позовавайки се на поетия от правителството ангажимент към образованието като главен приоритет, организаторите на кампанията ще настояват за:


- Спешно приемане на Стандарт за библиотечно-информационно обслужване за обществени и училищни библиотеки, съизмерим с международния, и за незабавно подновяване на програмата на Министерство на културата за обновяване на библиотечните фондове.

На 3.10.2011 г., 13.00 часа в БТА ще се проведе пресконференция.
На 5.10.2011 г. , от 17.00 часа в „Червената къща" се организира дебат за възраждането на българските библиотеки.

 

 

 

Естественото средище на книжовността във всяка страна в света е библиотеката. Чрез нея, с минимум разходи, държавата осигурява правото и потребността на своите граждани от знание, образование и информация - задължение, записано и в документите на ЮНЕСКО.
Кризата се отрази във всички клонове на обществения и стопанския живот на България. Намалени бяха разходите в различни браншове с 10-20-30%. В областта на книгата и нейния дом - библиотеката, намалението е 100%.

Сравнението с другите страни от Европейския съюз е убийствено. Европеецът купува средно 11-12 книги годишно, българинът 0,56. Европейските библиотеки се посещават от 60-70% от населението, българските от 10%. В българските библиотеки няма нови книги и тяхното посещение става безсмислено.

Няколко примера за процента от населението, регистрирано в библиотеките:
Великобритания - 60%
Скандинавските страни - 70-80%, от които
Финландия - 90%
България - 10%.
(Информацията за посещаемост на библиотеките в България е според национално представително проучване от 2010 г., поръчано от МОМН и Асоциация „Българска книга".)

Практиката в развитите европейски страни сочи, че редовното снабдяване на библиотеките с книги и периодика е основният фактор за нивото на посещаемост. И обратно - колкото по-голяма е посещаемостта на библиотеките, толкова повече се стимулира културното развитие.

Добре известно е, че до умението да се извлича текст се достига чрез четене. Именно тук ролята на библиотеките е основна, тъй като те трябва да осигуряват нужното четиво - изискване, залегнало в Манифеста на ЮНЕСКО (1995) за обществените библиотеки:

1. посредством мрежата от обществени библиотеки се осъществява конституционното право на всеки гражданин за равен и свободен достъп до информация, знание, образование;
2. поддържането на финансирането на обществената библиотека става от обществото чрез местните, регионалните или националните власти;
3. осигуряването на достъп до знание, информация и произведения на изкуството става чрез ресурси и услуги, които са достъпни до всички членове на обществото независимо от раса, националност, възраст, пол, религия, език, увреждания, икономически и социален статус и образователен ценз.


В Манифеста на ЮНЕСКО и ИФЛА за училищните библиотеки се казва:
„Училищната библиотека е неразделна част от образователния процес.
Училищната библиотека е в основата на всяка дългосрочна стратегия за грамотност и образование, информационно осигуряване, икономическо, социално и културно развитие. Отговорност на местните, регионалните и националните управленски структури е да осигуряват специфично законодателство и политика. Последните предвиждат непрекъснато и адекватно на потребностите обезпечение с квалифициран персонал, материали, технология, помощни средства, както и безплатен достъп."


ПОКАЖИ КОМЕНТАРИТЕ

Напишете дума/думи за търсене