Разликата в поведението на мъжки и женски мишки се дължи на промени в генна активност в мозъка на представителите на различните полове, показват данни от проучване на учени от Станфордския университет, цитирани от електронното издание Юрикалърт, предаде БТА.
Изследователите предполагат, че това може да се наблюдава и при хората.
Учените изследват четири малки структури в мозъка на мишки, за които е известно, че са отговорни за "оценяване, срещане, чифтосване и мразене". Те откриват повече от 1000 гена, които са значително по-активни при представителите на единия пол в сравнение с другия.
"Използвахме ги за отправни точки и идентифицирахме определени групи мозъчни клетки, които стоят зад специфично за дадения пол поведение", обяснява доктор Нирао Шах, професор по психиатрия, поведенчески науки и невробиология. Той е сред авторите на изследването.
Специалистите също така установяват повече от 600 разлики в нивата на генно активиране при женските мишки в различни фази на репродуктивния цикъл.
"Съвсем изненадващо беше за нас да открием в тези четири малки мозъчни структури няколкостотин гена, чиито нива на активност зависят само от етапа, в който е женският репродуктивен цикъл", обяснява Шах. Той е посветил кариерата си на изучаване на въздействието на половите хормони върху поведението, типично за мъжете и жените.
Мъжките мишки, например, бързо разграничават пола на непознати, които нарушават тяхната територия. Ако натрапникът е от същия пол, гризачите веднага го атакуват. Ако е от противоположния пол обаче, те започват настойчиво ухажване.
Женските гризачи пък проявяват по-скоро майчинска отколкото териториална агресия, като нападат всеки, който приемат като заплаха за малките си. Те са много по-склонни от мъжките да пазят потомството си. Тяхната готовност за чифтосване варира значително в зависимост от етапа на репродуктивния им цикъл.
"Това първично поведение е от съществено значение за оцеляването и възпроизвеждането... и до голяма степен е инстинктивно", обяснява доктор Шах. "Доста ясни са доказателствата, че мозъкът не е чисто празен лист, който чака да бъде оформен под влиянията на околната среда."
Изследването на учените от Станфордския университет е публикувано в изданието "Сел".
Коментари (0)
Вашият коментар