Самонаранявам се

Винаги съм си задава един въпрос... Защо? Защо никои не ме разбира, защо винаги съм сама свита в някои ъгъл и за пореден път се стичат сълзи от очите ми?! Винаги когато се почувствах зле се свивах в някои ъгъл и плачех с часове, понякога дори не знаех защо плача, но све пак го правех, защото болката която изпитвах ме убиваше бавно малко по-малко и ако не плачех то тогава имах чувството че ще полудея. Така беше до преди една година. Един ден излязох с моя приятелка, която ми сподели как се справя с болката или по-точно как се опитва да го направи. Тя ми показа ръцете си които бяха целите в белези, бяха нарязани с бръснарско ножче - според нея това помагаше за мъката. Веднъж реших и аз да опитам, защото си помислих, че можеби и на мен ще ми помогне, когато за пръв път се порязах нарочно ме болеше и поне за малко бях забравила за вътрешната болка. След известно време го направих отново с надеждата да се почувствам по добре и до някъде успях. След това започнах да го правя постоянно и сега ми стана нещо като навик. Дори и аз не мога да си го обясня, как се привързах към болката или как по точно самонараняването стана част от живота ми и как спрях да изпитвам болка. Не знам дали полудявам или наистина това ми помогна по някакъв начин. Объркана сам и дори малко ме е страх защото с всеки изминал ден се пристрастявам все повече към това и не знам до къде мога да стигна.

Скъпо момиче,
самонараняването при теб наистина е достигнало един такъв етап, в който се е превърнало в навик. За съжаление, този навик не води до положителни резултати и емоции. Зная, че в момента не вярваш на думите ми, защото сама казваш, че самонараняването ти помага. Да, помага, но знаеш ли кога - когато почувстваш болката, траеща няколко секунди ( "...поне за малко бях забравила за вътрешната болка" ). Това е момент, в който действително не чувстваш тревожност, болка и напрежение. Негативните мисли и чувства са забравени и усещаш единствено чувство за самоконтрол. Започваш да се чувстваш по този начин, защото тялото отделя ендорфини, които "спомагат" да се чувстваш в еуфория. Но каква е същността на всичко това - малко след като си се наранила, положителните емоции остават на заден план и са заместени от негативните, които "насаждат" у теб чувство за загуба на контрол, самоомраза, срам, вина. Неслучайно поставих вината последна, защото от това, което си написала, оставам с впечатление, че се виниш за това, което правиш! Не мога да бъда съдник спрямо теб, защото, от една страна, самонараняването не е нещо, с което трябва да се гордееш, но, от друга, не смятам, че трябва да се обвиняваш, защото по този начин не може да намериш положителен изход от ситуацията!

Най-напред те съветвам да споделиш за всичко, което те тормози, на някой доверен твой човек, който би могъл да те разбере. Това е първата крачка, която трябва да направиш, за да започнеш да се възстановяваш емоционално. Разбери, че всеки проблем има своето решение, стига да помислим трезво и креативно върху определената ситуация. Ако нямаш такъв човек, то ще бъде хубаво да посетиш психолог, който да ти помогне и пред когото да "излееш" всичко натрупано досега. Повярвай ми, едно такова посещение ще ти бъде от полза! Да, може да няма мигновени резултати, но ще бъдеш с една крачка напред към отказа си от самонараняването, защото ще имаш вече започнати ресурси за разрешаването на проблема.

Друго нещо, което искам да те посъветвам, е да си водиш дневник, в който да записваш всичко, което ти е направило впечатление като случка/и през деня. Това също ще бъде един твой "безпристрастен слушател", към когото можеш да се обръщаш винаги, когато пожелаеш. Аз самата съм си водила много дневници през годините и от личен опит мога да ти кажа, че хем написаното ми е помагало преди, хем сега се връщам с умиление към нещата, които са ме вълнували тогава.

Но преди да направиш всичко това, то ти самата трябва да поискаш да се справиш с проблема на 100%. Без достатъчно желание от твоя страна няма да се получи. Единствено ти си факторът тук.

Друго нещо, което бих искала да те посъветвам, е да се вглеждаш в огледалото и да си правиш поне по 3 комплимента всеки ден. Забрави негативния поглед към света и гледай в посока "положителна промяна". Направи опит - следващият път, когато би искала да се нараниш, постави лед на въпросното място. И сравни ръцете си - как ти харесват повече? С белези или напротив - красиви и нежни?