Щангистът Ангел Русев: Катастрофирах преди титлата!

Ангел Русев (55 кг) спечели първото злато за България на европейското първенство по вдигане на тежести. След него това сториха Иван Димов (61 кг) и Валентин Генчев (67 кг). Карлос Насар (89 кг) завоюва сребро, а Божидар Андреев (81 кг) - бронз. 20-годишният Русев дублира европейската титла от миналата година с двубой от 257 кг. Специално за "България Днес" и youtube канала "Спортната джунгла" русенецът сподели какво точно се случи на първенството.

- Ангеле, коя титла беше по-трудна, първата или втората?

- Втората, защото имаше доста по-голяма конкуренция, както видяхте в самото движение изхвърляне. За пръв път вдигах толкова силно в него. Испанецът и грузинецът вървяха един кг над мен в класирането. Беше силно състезание. Отново, както и на световното първенство, победих испанеца с 1 кг отгоре. Ако той беше вдигнал малко повече, вероятно щях да успея в изтласкването на 145 или 146 кг. Станах първи със 144 кг.

- Бяхте много уверен на вашия шампионски опит от 144 кг.

- Да, защото треньорите ми казаха: "Това е твоят опит. Оттук насетне тласнеш ли ги, правиш каквото си искаш". Казах си, че това е най-важният опит в живота ми, защото до момента много рядко съм се борил с някого за по-предно класиране. Излязох по-надъхан. Не бях толкова изнервен, защото, когато се изнервя, не се получават нещата. Успокоих се и успях.

- Третият ви опит беше без значение, но вие се ядосахте леко, когато не ви се получи. Защо?

- Европейският рекорд е мой. Бях обещал да направя нова поправка. Успокоих се, както се случи и на световното. Знаех, че титлата е моя. Оттам насетне си казах, че няма смисъл. Треньорите дори не искаха да ме пускат на по-голяма щанга. Мислех, че мога да се справя.

- Кой беше най-трудният момент на европейското?

- Сауната. Правих около час и половина. Доста се изморих. Краката ми отслабнаха. Бях доста тежък в началото, когато започнах да свалям килограми - 61 кг. Когато катастрофирах, бях 59. Тогава бях добре, но след това качих. Затова две седмици преди състезанието трябваше да седя гладен. Пиех по 100 грама вода на ден, когато отидохме в Албания. Дори си казах, че няма да мога да сваля килограмите. Старши треньорът Иван Иванов, който дойде ден след нас, ме успокои. Влязохме двамата с него в сауната. Обеща ми, че ще ги сваля. Седя с мен час и половина. Самият той свали два килограма. Благодарен съм му за подкрепата. Успокояваше ме. Разказваше истории, за да не мисля толкова за сауната.

- Това ли беше най-трудното сваляне на килограми?

- Да, това беше. Не бях подготвен за тези килограми, защото ги вдигах, когато тежах 60 кг. Трудността идва от свалянето и запазването на по-сериозните тежести. Сауната направих ден преди състезанието. Защото трябваше да си почина. Прибрах се в хотела 55,600 кг. Трябваше да сваля 600 грама за няколко часа. Само от спане се получи. Бях много изморен. Веднага заспах. Дори не съм се къпал. Треньорите така ми казаха, защото порите са отворени от сауната. Ако се бях изкъпал, щеше да влезе вода. Беше трудно и изморително. Аз съм пушач, а нямах сили да запаля една цигара.

- Значи сауната е била по-тежка от самото състезание?

- Винаги е така. Сауната е на 100 и кусур градуса. Изтощава те физически и психически.

- Когато се събудихте на сутринта след саунтата, можете ли да опишете как се чувствахте? Непосредствено преди старта на състезанието?

- Легнах си в 9 вечерта. Станах в 3. Не знаех какво да правя. Бях отпочинал. После пак си легнах. След като се събудих, си качих краката на стената, за да отпочинат. При нас краката са най-важните. Имаше състезатели, които бяха много слаби там. Или хващат "нула" (б.а. - три неуспешни опита в движение), или не могат да станат с щангата.

- Претърпяхте и катастрофа в навечерието на европейското. Какво всъщност се случи?

- Тя беше на 23 април. Случи се на магистралата. Бяхме спрели на аварийната лента. Отзад един джип Q7 ни блъсна. Намирахме се извън автомобила, на капака. Не видяхме другата кола. Шофьорът също не ни е видял. Сигурно е заспал. Изхвърчахме от мантинелата с моя съотборник Диян Пампурджиев. Съжалявам за него, че не участва на европейското. Бях в болница, но моята приятелка Симона Илиева дойде и ми помогна. Благодарен съм й, дори посвещавам медала на нея, защото тя пристигна от Русе до Стара Загора за два часа и половина. Дори не беше с наша кола, а с тази на чичо ми. Просто я взе и тръгна. Бях доста зле. Кръстът ми беше под всякаква критика. Не можех да се изправя. Спомних си как моят треньор Иван Иванов ми е казвал, че каквото и да се случи, ще успеем.

- Как е Диян?

- Той беше по-зле от мен. Сега се оправи, но нямаше шанс да участва на европейското първенство. Защото беше доста зле. Има доста шевове по лицето. Мисля, че десният му крак не се движи толкова добре, колкото левия. И двамата имахме много проблеми. Справихме се със съдбата.

- Колко време не тренирахте?

- Седмица и половина не тренирах сериозно. Започнах лека-полека с лоста. Имах доста болка, когато вдигах без колан, който аз принципно не използвам. Но без него не можех дори да се движа. Биха ми доста обезболяващи инжекции. Преди две седмици започнах с по-сериозните тренировки. Дори правех изхвърляне, за да мога да оправя тласкането. Пусках я зад врат и тласках. Треньорите дори не бяха виждали това упражнение. Измислих нова система, за да мога да оправя тласкането, което ми е по-силното движение, но бях доста зле на него.

- Бяхте ли отписали европейското, след като бяхте в болница?

- Не го бях отписал. Изобщо не ми излезе от главата. Родителите ми бяха доста уплашени. Както и приятелката ми. Те казаха, че няма да участвам. Аз им отвърнах, че мога. Отидох на лагера. Моят личен треньор Радослав Атанасов дойде. Говорихме с лекарите. Те ми казаха, че съм добре. Докторите в Стара Загора ми поставиха диагноза изкривяване на гръбнака и херния. Мен това не ме бърка. Бях готов да участвам на 100 процента.

- Сега как се чувствате, има ли още поражения по тялото?

- При свалянето на килата и след състезанието, когато изстинах, започна да ме боли кръстът. Не можех да се изправям първите часове. Имах и болки в лакътя. Пих обезболяващи и се оправих. Сега почивам. Вероятно няма да тренирам сериозно около месец, но при нас, ако спреш изцяло за една седмица, е от значение. Губиш бързо психологически тренировъчния режим. Ще правя по 1-2 тренировки на седмица, но няма да е на пълни обороти.

- Около вас има някаква аура, винаги нещо се случва преди или по време на състезание. Защо все на вас?

- Такава ми е съдбата! Да вдигам с болки. Но болката е временна, победата е вечна. Но при мен и двете са постоянни. Победата е вечна и болката е вечна.

- Каква ви е прогнозата за оставащите наши щангисти на европейското?

- Ще се надяваме Христо и Валентин да вземат медали. Дейвид Фишеров също е добре подготвен. Може и той да стане първи. Дано всички да успеят.