Сталин към Димитров: В Германия трябваше първо да ви убият и после да ви съдят

Пощенска картичка от Източна Германия, посветена на Лайпцигския процес

Няколко пъти цар Борис III

се застъпва за живота

на българския комунист

На 27 февруари 1934 г. Германия екстрадира Георги Димитров, Благой Попов и Васил Танев, след като съдът ги оправдава по тежкото обвинение, че тримата са подпалили сградата на Райхстага в Берлин.

Българският министър-председател Никола Мушанов отказва да ги приеме в България. Той се бои от политическите последствия при евентуален публичен процес в страната и на 13 февруари правителството обявява, че не смята тримата комунисти за български граждани.

Те обаче веднага получават съветско гражданство и с редовен самолетен полет пристигат в Москва. Още на летището в съветската столица тримата са посрещнати от стотици хора и от ръководителите на Комунистическия интернационал. Неговият генерален секретар Дмитрий Мануилски нарича

Димитров

“знаменосец

на Коминтерна”

и “славен борец от ленинско-сталинската гвардия”.

През първите седмици след пристигането си Димитров се лекува в болници и санаториуми. Правят му пълни изследвания и се опитват с лекарства да стабилизират здравословното му състояние. Настанен е в апартамент в номенклатурния жилищен комплекс “Дом на правителството”.

В края на март Сталин се свързва по телефона с Димитров и му възлага да напише открито писмо до австрийските работници. Поводът е сблъсъците между социалдемократите и правителството във Виена.

Сталин благоволява да се срещне с “Лъва от Лайпциг” чак на 7 април. Пръсъстват и няколко от най-приближените хора на "бащата на народите" - Маленков, Молотов, Ворошилов и др. Между две дръпвания от неотменната си лула Сталин пита Димитров

знае ли

кой е спасил

живота му

Нашият човек започва да изброява - най-напред личната ангажираност на Йосиф Висарионович, подкрепата на целия съветски народ, широкото протестно антифашистко движение, комунистите от цял свят, които се обединяват като юмрук...

“Не, другарю Димитров. - прекъсва го Сталин. - Вас ви спаси фактът, че партията на Хитлер още е млада (дошла е на власт на 30 януари 1933 г. - б.а.) и няма опит във воденето на политическите процеси. Трябваше първо да ви убият и след това да ви съдят.”

За съжаление, не е известно как е реагирал и какво е казал Димитров по повод на тази Сталинова “шутачка” (шегичка). Но пък има признание на българския комунист как Борис III се опитва да спаси живота му.

През 1937 г. в Москва се провежда пленум на ЦК на ВКП (б), на който се разглеждат поведението и съдбата на доскорошния любимец на партията Николай Бухарин и бившия министър-председател Алексей Риков. По-късно и двамата са осъдени и разстреляни.

По време на една от почивките Георги Димитров се среща и разговаря с посланика на СССР в Турция Лев Михайлович Карахан. Дипломатът му съобщава, че преди година пътувал в един влак с Борис Трети, запознал ги турски министър.

Димитров записва в дневника си: “Царят заявил: “Ние, българите, се гордеем с Георги Димитров. По време на процеса (в Лайпциг - б.а.) получих покана да посетя Германия, но отказах. Заявих, че не мога да направя официална визита, докато Димитров не бъде освободен.

И действах за

неговото

освобождение”

Карахан реагира с думите, че царят е направил услуга на комунистите, сега Димитров е генерален секретар на Коминтерна. Борис III отговоря: “Въпреки това аз съм доволен, че се застъпих за него. Имаше по-рано такъв случай, когато в България са искали да го убият, но аз направих всичко това да не се случи...”.

За всичко това има и потвърждение от царица Йоанна Българска, майката на царя. В спомените си тя пише за една среща на Борис III със самия Херман Гьоринг, председател на Райхстага и райхсминистър на авиацията. Процесът срещу тримата българи още не е завършил и Борис III знае, че Димитров и другарите му могат да бъдат разстреляни. Царят отива при страховития авиационен ас и му казва: “Хер Гьоринг, вие няма да осъдите този човек, той е напълно невинен за пожара, както знаете това...”

Ако всичко това е вярно, значи монархът Борис III два пъти се опитва да спаси живота на комуниста Димитров.

Известно е, че пожарът в Райхстага развързва ръцете на Хитлер и неговото управление да започне тотална неконтролирана чистка на всички комунисти - и немските, и чуждестранните, намиращи се в Германия. “В тази “операция”, ръководена от нацистката партия,

между първите

жертви трябваше

да падне и

Димитров”,

пише в своите спомени царица Йоанна.

За тази важна за историята ни случка говори и биографът на царя Стефан Груев. Ето как той обяснява усилията за спасяването на Георги Димитров от страна на царя: “Цар Борис, верен на отвращението си от всякакви смъртни наказания, използва цялото си влияние да предотврати смъртната присъда на Димитров и другарите му...”

През лятото, когато предварителното следствие на процеса все още продължава под надзора на Гьоринг, царят наистина посещава Германия. Той се среща с него и твърдо му казва: “Вие няма да съдите Димитров, който е абсолютно невинен за пожара в Райхстага”, пише и Стефан Груев.

“Трудно е днес да се прецени до каква степен намесата на цар Борис III е повлияла на събитията, но е известно, че германските водачи имат много причини да искат да спечелят цар Борис”, твърди и проф. Ангел Веков.

Според него и Георги Димитров не е искал да афишира фактите, свързани с царя след своето освобождаване. Той е имал ясната представа, че всяка негова стъпка и изказване са следени и преценявани от съветските тайни служба. И съвсем лесно е било той да бъде обвинен от хората на Лавренти Берия за “нерегламентирани връзки с българския монарх”. А една от любимите тези на Сталин е, че

в Коминтерна

мнозина работят

за врага

Българската кинематография засне три филма за Георги Димитров и подпалването на Райхстага. Режисьор на първия - “Урок на историята”, е руският евреин Лев Арнщам, в ролята на Димитров е не особено известният български актьор Стефан Савов.

Вторият е “Наковалня или чук" на Христо Христов и Стефан Гецов в главната роля. И третият - “Предупреждението”, на испанския евросоциалист Хуан Антонио Бардем и Петър Гюров като Димитров.

В нито един от тези филми няма сюжетна линия, която да развие темата за отношението на цар Борис III към историческия му съперник.

Сталин и Георги Димитров през 1936 г.
Сталин и Георги Димитров през 1936 г.
Димитров през 1925 г.
Димитров през 1925 г.
ПОКАЖИ КОМЕНТАРИТЕ
Камила и Хари се скарали жестоко, тя му казала повече да не се връща
Актьор от Бродуей идва в София  за театралния  фестивал  “Към звездите”
Стегни се, никой не те гледа - съвети за начинаещи във фитнеса
Съпругата на шефа на “Ред Бул” в депресия

Напишете дума/думи за търсене