Президентът на самбото Росен Димитров: На 13 години тежах колкото сега

Не успях да пробия в UFC заради липсата на мениджър

Росен Димитров-Близнака е 3-кратен световен шампион по бойно самбо и легенда на българското ММА. С 40 професионални мача по правилата на Смесените бойни изкуства софиянецът е рекордьор. В специално интервю за youtube канала "Спортната джунгла" и "България Днес" 40-годишният ветеран разказа за най-интересните моменти в своята кариера.

- Г-н Димитров, как реагирате, когато хората ви определят за легенда и пионер на ММА в България?

- Става ми вътрешно много хубаво. Изпитвам задоволство от постигнатите успехи. Наясно съм, че ми е коствало много труд. Преди имаше много бойни галавечери. Има и много срещи по ММА, които не са вписани. За нас беше спорт и предизвикателство. Искахме да печелим и не отказвахме двубои. Тогава тренирахме нонстоп. Бяхме по лагери с бойното самбо и джудото. Непрекъснато бяхме във форма.

- Как започна всичко за вас?

- С брат ми бяхме доста пълнички. Бях на 13. Тогава тежах същите килограми, както съм сега. 95-а година отидохме на стадион "Локомотив" при първия ни треньор Ангел Върбанов. Наши братовчеди ни заведоха. Там започнахме с джудо и самбо. Първата седмица имахме състезание. Загубих две срещи. Изкълчих си крака. Това ме стимулира. Исках да ми вдигнат ръката. Да ме обявят за победител. Започнах повече да тренирам. Ходехме сутрин и следобед. Когато направих няколко победи, видях, че мога да преборя децата. Дойде ми самочувствието.

- Кога направихте избора: джудо или самбо?

- Тренирахме и двете неща. Постоянно ходехме по състезания и международни турнири. Аз съм от Нови Искър. Всеки ден пътувахме с рейсчето и трамвайчето. Ушиха ни първите сакове. Когато отидем в Сърбия, Италия, Австрия беше хубаво. От "Локомотив" имахме безплатни билети с ЖП-то. Това допринесе за нашето изграждане. Започна да ни харесва и да го искаме все повече.

- Три световни титли в бойното самбо звучат впечатляващо, но колко кръв, лишения и контузии струват?

- Много, само аз си знам какво ми струва. През 2007-а взех първата титла. Беше невероятно. Минах през много премеждия. Стоян Саладинов и Никола Захариев ни събраха. Вкараха ни в залата по бокс и кикбокс. Казаха - добри самбистите сте, но ви трябва още. Обещаха, че ще ни пратят в Япония. Събирахме се в зала "Фестивална". Направих състезание по бойно самбо в Прага. Отидохме на собствени разноски четири човека с един бус. Имаше награден фонд. Спечелих 1500 долара. Видях, че мога да побеждавам. На следващата година беше световното първенство в Прага. На европейското преди това бях станал трети. Въпреки това нямаше пари да отида на Белмекен. Тренирах сутрин с Петър Стоичков. Следобед ходех да се боря със самбистите. Мечтаех си да съм световен шампион. Отидох, дадох всичко. Имах тежки срещи с руснака, с монголеца и с латвиеца. Затова състезанието ще остане завинаги в паметта ми. Тогава се прибрах целия тподут. Всичко ме болеше. Не се чувствах добре. Не можех да си мръдна врата. Окото ми беше затворено, но ми даде огромно самочувствие. Когато после излязох на ММА, си казвах как съм побеждавал руснаци, монголци и украинци. Затова срещите ми бяха по-лесни. Никога не съм си избирал противници. Когато бях във форма, се биех с всеки.

- Кога за пръв път чухте за ММА?

- 2005-а започнах покрай бокса и кикбокса. Преди това се интересувах само от джудо и самбо.

- Още в четвъртия си мач се изправяте срещу Йордан Радев, който преди това се бие за UFC. Как се решихте да направите тази среща?

- Направихме много хубав мач. Загубих, но аз спечелих доста от този двубой. Не бях толкова опитен в ММА. Той е старо куче. Третия рунд го хванах за душене. Мислех, че ще го довърша. Той избяга от ринга. Спряха ни и после ни рестартираха, но захватът се разхлаби. Паметна битка, която ще остане в историята на българския ММА.

- Вие имате и мачове в "Най клуб", които тогава бяха полулегални. Какво помните от тях?

- Пепи Лашов ги организираше. Как стана всичко? Бях на почивка. Седяхме и ми казват как има боеве. Аз бях шампион в джудо и самбо. Тогава търсеха да има съревнование между стиловете. Приятелите ме предизвикаха с думите, че ме е страх. Не исках да правя сеир на хората, които ядат и пият, докато аз се бия. В началото не ме грабна. Накрая се реших. Пуснах се на турнир. Четири човека играхме. Победих ги всичките и взех 1500 лв. Това беше първото състезание у нас, в което получих награда от организаторите. Не беше нищо особено. Хващам ги, събарям ги и ги бия на земята. Исках да се бия във всяко състезание. Оттам тръгна всичко.

- Не ви ли се прииска като Багата да заминете в чужбина на лагер и да продължите там кариерата си?

- Ходих в чужбина през 2014-а. Бях в Америка. Видях, че не съм по-лош боец от много UFC състезатели. Тогава тренирах с такива като тях. Някои ги побеждавах много на тренировка. Казах, че съм готов да се бия без пари, само за да подпиша договор. Там имаш нужда от добър мениджър, за да вървиш напред. Аз нямах. Затова видях, че е прекалено трудно. Има бойци от цял свят. Научих доста неща за тези два месеца. Направих няколко мача и в Европа. Веригата М-1. Руснаците си имат политика. Играх мач с Илия Дудеркин. Изцяло го биех. Тогава съдията руснак спря срещата и обявиха мача за несъстоял се. Дадоха ми мач за победа, какъвто ми беше договорът. Искаха да ме сложат с шампиона. Но отказах, защото не си заслужаваше.

- 2019-а беше последният ви мач. Защо приключихте?

- Вече доста години дадох на този спорт. Мога да показвам и да уча по-младите. Имам знания и поглед върху играта. Ще си тренирам за себе си, а и сега семейството ми е приоритет.

- Целият свят научи колко добри бойци има в България през 2008-а. Спечелихте златен медал на световното първенство.

- Това беше 70-годишнината от основаването на самбото. В Санкт Петербург Благой Иванов победи Фьодор Емеляненко, който беше считан за непобедим. Бях в много добра форма. Не знам дали дори дадох точка на съперниците, но успехът ми остана на заден план. Това беше нормално, защото Емеляненко нямаше загуба 10 години в нито един стил. Много голям шампион. Тогава Багата развали празника на всяка Русия. В главата ми е този мач. Беше много интересно, защото предния ден Благой Иванов игра 4 или 5 срещи на спортно самбо. Стана трети. Бори се като куче. Бяхме в една стая. Преди срещата с Фьодор му казах да загрее. Багата отвърна: Близнак, всичко ме боли. Целият съм се схванал. Тогава Фьодор беше ходил в Тайланд да снима филм или може би беше дошъл на Багата денят. Нямаше какво да направят съдиите. Дадоха дори един измислен нокдаун. Багата го хвърли и задържа. Цялата зала млъкна с изключение на 30 човека българи. Беше невероятен спомен. Окото на Благой се поду, но в такъв момент не можеш да осъзнаеш какво си направил. Веднага го нападнаха корейци и японци. Искаха да се снимат. Беше еуфория.

- Вярвахте ли, че Благой може да постигне тези успехи, а и да се развие като елитен ММА боец?

- Той е невероятен характер. Не му пука с кого ще се бие. Излиза и се раздава. Пожелавам му само да е здрав. Според мен контузиите играят голяма роля за неговото развитие. Имаше два мача в UFC, които загуби с близко съдийско решение. Но дори и да те ощетят, това може да те направи още по-силен.