Режисьорката Вера Петрова за постановката си на „Евгений Онегин”

Снимки Софийска опера и балет

На 18 август на сцената на езерото Панчарево, от 20 часа, Първият ни оперен театър ще представи операта „Евгений Онегин“ от Пьотр Чайковски. В ролята на Татяна ще се представи младото сопрано Стефани Кръстева.

В останалите роли са Атанас Младенов (Евгений Онегин), Хрисимир Дамянов (Владимир Ленски ), Александрина Стоянова (Ларина ), Весела Янева (за първи път в ролята на Олга ), Ангел Христов (княз Гремин), Димитър Станчев (Зарецки), Николай Войнов ( Ротният),

Румяна Петрова (Филипевна), Красимир Динев (Трике )

В постановъчния екип са :

Диригент – Андрей Галанов

Режисьор – Вера Петрова

Музикална и стилистична постановка – Лариса Гергиева

Режисьорката Вера Петрова:

Концепцията ми се базира на идеята, че животът е сън, който изтича през пръстите ни. Затова човек не трябва да слага прегради пред себе си и да се окопава в тях, а да обърне внимание на своя вътрешен свят. Ние не сме родени да пълзим, а да летим на крилете на своите пориви и най-съкровени желания.

С постановката на „Евгений Онегин” искам да накарам публиката да се потопи в една хубава утопия, която няма нищо общо с днешното прагматично време. Време, в което душата подтичва задъхана след хората и не може да ги настигне.

На сцената Евгений Онегин изживява един ретроспективен , аналитичен сън, в който прави анализ на целия си живот. Двамата централни герои се движат в два успоредни свята, които не успяват да се пресекат. Ключов момент в концепцията ми е конфликта между героите и социалното статукво.

Трябва да открием в себе си бариерите, които ни пречат да осъществим истинската любов и да ги разрушим. И Евгений Онегин, и Татяна не успяват да премахнат преградите в живота си. Влюбените не се срещат никъде, макар че са един в друг през цялото време. Затова подчертавам, че заблудите са за тези, които обичат с очите си. За тези, които обичат с душата си няма раздяла.

Изграждам операта в духа на лиричната романтика, в която сблъсъкът човек-социално статукво води до драматизъм и трагедия. В желанието си да се представим, според изискванията на обществото, ние потъпкваме себе си. Отвъд представите ни за правилни и грешни действия има едно поле. За него древните мислители казват, че когато душата лежи в тревата на това поле, светът е прекалено пълен, за да говорим за него.

В цялата тази паралелна вселена – едната на Татяна, другата на Онегин, Ленски и Олга се вписват по специфичен начин. Ленски е огледалото на Онегин, преди той да опорочи собствената си душа. Ленски е точно тази огледална идеалистична психология, която всъщност Онегин крие дълбоко в себе си. И убийството на Ленски се третира като самоубийство на душата на самия Онегин.

Татяна, подобно на Ленски, тръгва в живота със светлината на своята душа. Нейните мечти за любов и щастие рухват и са жестоко охладени от циника Онегин. Странното е, че на финала ролите на двамата се разменят. Евгений става лиричен романтик, а любимата му жена – циник. Татяна сигурно е още влюбена в него, но държи на статуквото и на своя съпруг- Гремин. Това не е отмъщението й, напротив. Сега тя слага бариери пред себе си и оковава чувствата си към бездушното и лицемерно общество.

Гремин за мене е една високо морална личност. Неговите етични норми и интелектуален заряд като че ли изтриват връзката му със студеното и безжалостно общество, към което той принадлежи. Героят е наясно с живота и затова образа му е привлекателен, макар че събужда лека тъга.

Чайковски е искал състава на операта „Евгений Онегин” да е изцяло младежки. Затова всички ние, които реализираме новата постановка на „Евгений Онегин”, се придържаме към първоначалното желание на композитора. Когато Пушкин завършва романа си, Евгений Онегин е на 26 години. А , когато тази история започва Татяна е на 18 години. Двамата герои са плод на душевния свят на Пушкин, който е необятен и недостижим. Мащабите на неговите емоционални амплитуди нямат нищо общо с нашето време, в което липсва дълбочината на чувствата и дълбочината на емоциите.

В съзнанието на съвременните хора философския океан на Пушкин и Чайковски е далеч от тях. Уверена съм, че младите артисти , със своето изкуство ще ни приобщят към разбиранията на двамата гении и ще ни научат да се съобразяваме с душата си.

Летният фестивал "Музи на водата" - езеро Панчарево се реализира с подкрепата на Столична община – Календар на културните събития 2022 и под патронажа на Кмета на Столична община г-жа Йорданка Фандъкова в рамките на програмата “ОПЕРА В ПАРКА“.

ПОКАЖИ КОМЕНТАРИТЕ
3 корекции в първите фази на секса, за да не се сдобиете с разбито сърце
Защо не забравяме как се кара колело?
25-те прехвалени места по света, които разочароват (галерия)
Какво става с очите, ако гледаме 3 часа на ден в екран
Великденски вицове и смешки

Напишете дума/думи за търсене