С панихида в църквата „Св. св. Петър и Павел“ Сопот отбеляза 145 години от най-кървавото събитие в историята на града – „Страшното“, и така почете жертвите от онова време.
През 1877 година турската армия и башибозук избиват над 400 сопотненци - една от най-големите трагедии на Сопот преди Освобождението.
Късно вечерта на 30 юли 1877 г. в Сопот пристига вестта, че Карлово е опожарено и ограбено, а жителите избити. Този ужас очаква и Сопот, затова на 31 юли рано сутринта сопотненци започват да напускат домовете си. Едни се отправят към училището на Трапето, други бягат по пътя за Леевица в местността Бойкова нива.
На 2 и 3 август башибозуците от Анево се опитват да влязат в Сопот, но са отбивани от караула, който прикрива бягащите. Късно следобед на 3 август голяма част от тях се преобличат в руски дрехи, успяват да заблудят защитниците на града и да ги избият. В сражението падат убити много сопотненци – Мичо Кючукът, Пею Куртев, Стоян Николов Пенчев, Ганчо Николов Пенчев и др.
На 4 август редовна турска войска нахлува в Сопот и подпалва къщи, манастири, църкви и училища. През целия ден стотици хора, измъчени и изтощени, пълзят по стръмнините на Зли пролез към Амбарица с надежда да се доберат до Северна България. Между закланите е и Минчо Вазов. Не са пощадени и децата.
В Сопот избиванията продължават и на 7, 8, 9, 10 август. Всяка неизгоряла още или пък запазена къща е претърсена старателно. Намерените мъже са жестоко измъчени, след това убивани.
На 7 и 10 август, съсечени със зверска жестокост, загиват двама от защитниците на западната позиция - Иван Райов и Петър Писачев. В Девическия метох е убита и смелата укривателка на Левски монахиня Христина, игуменка на манастира.
Сопот е превърнат в пепелище и почти напълно унищожен. Затова днес сопотчани се покланят пред паметта на съгражданите си, загубили живота си за свободата на родината.
Коментари (0)
Вашият коментар