Какво е любовта?

Текстът на 10-годишната Елия Цанкова - една от наградените на конкурса “Бодлите на таралежите”

Как едно врабче разбра, че за това е нужно просто част от сърцето ти

За 16-и път фондация “Братя Мормареви”, чийто председател е Кънчо Стойчев, определи номинираните в конкурса “Бодлите на таралежите” и връчи своите годишни награди.

Елия Цанкова е на 10 години, ученичка е в град Русе. Текстът е един от 16-те номинирани за ученическо литературно творчество. Тази година жури в състав Здравка Евтимова, Иво Сиромахов, Дими Стоянович, Алек Попов и Бойко Ламбовски оцени съчиненията на учениците от цялата страна, които кандидатстваха, и излъчи 16 номинации.

Целта на конкурса е да буди у най-младите българи повече интерес към хуманитарното познание и ранно възпитаване на собствен вкус.

Някъде недалеч от тук живееше едно врабче на име Силв. То беше най-любопитното същество, което някога сте виждали. Интересуваше се от всякакви теми, което след време щеше да затрудни избора му на професия. Някои от темите, които го вълнуваха, бяха за: произхода на хипопотамите, глобалното затопляне, какво ще стане, ако смесим олио и оцет, и много други значителни и незначителни теми. Като цяло Силв беше на около десет години, перата му бяха смеска между жълто, лилаво и синьо. Ходеше на училище. Беше четвърти клас. Училището му се казваше “Птицоленд”. Имаше и подзаглавие, което гласеше: Тук всеки е приет без днешния проклет човек!

Не мога да разбера какво против нас, хората, имаха създателите на това подзаглавие. Но както и да е. Сега ще ви представя някои от съучениците на Силв. Най-добрата му приятелка се казваше Емили. Тя беше слаба птичка с кафява коса. Най-често беше облечена с рокли на цветенца и носеше розови очила. Най-добрият му приятел се казваше Майкъл. Той беше с тъмнокафява коса, беше доста стеснителна птичка. Като цяло те тримата си бяха най-добри дружки.

Днес те бяха взели урок за размножаването на хора и животни. Госпожа Матия беше споменала една специфична дума. Май беше лабив, не, или пък лобов, не, определено не беше така. Сетих се, сетих се, беше... ЛЮБОВ! В този момент на Силв му хрумна нов въпрос! След часа Силв извика Майкъл и Емили и ги попита:

- Хей, приятели, какво е любовта и как се създава?

- Не знаем! - отговориха и двамата в един глас.

- На мен ми звучи като нещо химическо - каза Емили.

Прибирайки се към вкъщи, Силв срещна бобърка и катеричка.

- Бобърке, какво е любовта и как се създава?

- Ами любовта е да изпитваш радост, когато гризеш дъски. Тя може да бъде направена от дърво и гвоздеи, а сега ме остави, защото трябва да си събера достатъчно дъски за вечеря.

- Благодаря, бобърке! Доскоро!

- Здравей, катеричке! Какво е любовта и как се създава?

- Любовта е работата. За да я създадеш, трябва просто да правиш нещо с голяма любов. Сега ме остави да работя! - каза бързо катеричката.

Силв се отблагодари и продължи по пътя си. В този момент той срещна едно женско врабче на неговата възраст. Момиченцето имаше руса коса и светлосини към зелени очи. Силв я попита как се казва. Тя се казваше Деа.

- Доста си красива. Бих искал да те поканя на вечеря днес в седем часа - каза, изчервявайки се, Силв.

- О, благодаря за поканата. Съгласна съм! Ако искаш, да се чакаме тук.

Доизясниха се и Силв тръгна ухилен. Беше шест и половина. Силв облече бяла риза, на нея закачи черна папийонка, среса двата косъма, които имаше. Обу си къс черен панталон и бели затворени обувки. Излезе от вкъщи и се запъти към центъра пред едни фонтани, където бяха се разбрали да се чакат. Деа се задаваше. Тя беше облечена с къса розова рокля, беше обута с прозрачни розови обувки, косите ѝ бяха сплетени и беше начервила клюнчето си. Мястото, което беше избрал Силв, беше градината на къщата, в която живееше. Имаше изненади за Деа. Седнаха на масата. Навечеряха се. Вечерята беше риба с картофи. Беше време за първата изненада. Силв умееше да свири на китара. Изсвири и едно парче, което беше измислил за нея. Тя остана много доволна. Втората изненада беше ръчно направен ключодържател във формата на сърце.

Третата изненада не беше изненада, по-скоро въпрос.

Заведе я на високи хълмове, за да се насладят на гледката.

- Според теб какво е любовта и как се създава?

- Любовта не може да бъде създадена. Любовта представлява добрите чувства към някого. Времето, което отделяш за своя любим. Любов е това, че си запазил малка част от сърцето си за някого.

Силв изпита странно чувство, сякаш лазят пеперуди в корема му. Такова чувство той не се сещаше да е изпитвал. По бузите му се появиха средни на размер червени кръгчета.

- Изпитвам странно чувство. Все едно в корема ми лазят пеперуди.

- Това е, когато харесваш някого - каза Деа. Косата ѝ потрепери.

- Харесвам те! - призна Силв.

Силв се приближи към Деа. Разтвори криле и я прегърна.Тя също го прегърна. Вятърът вееше роклята ѝ, докато Силв чувстваше любовта!

И така нашето врабче разбра, че за любовта не са нужни нито дъски, нито ангажименти, а просто част от сърцето ти.