Световният ден на тоалетната, който отбелязваме днес, е особено подходящ момент да си дадем сметка колко дълъг път сме извървели, ние българите, по този въпрос. От място за орахатяване някъде в двора, по-далеч от къщата, през специално скована за целта барака с триъгълна дупка на пода с две тухли от двете й страни и телен ченгел на стената, на който са забучени подрязани парчета от вестниците „Правда” и „Работническо дело”, до най-централното място в апартамента, оборудвано с ослепително бляскава италианска санитария и ароматизатори от амбра и сандалово дърво.
Уви, по света има страни, които за разлика от България, не са имали възможност да направят този главоломен скок в условията за облекчаване. Милиарди хора все още не разполагат с тоалетна и това може да е ужасяващо. Особено за много жени, които са принудени да стискат по цял ден, докато не падне мрак, за да могат да клекнат някъде в тъмното, без някой да ги види да си вдигат фустите и това да ги направи и жертви на сексуално нападение. Проблемът е сериозен и затова е измислен и Световният ден на тоалетната. Създаден е с резолюция на ООН през 2001 г. и от тогава се отбелязва като международен ден, с идеята да мотивира хората по света да мислят за решаването на проблемите, свързани с канализацията и хигиенните условия.
Разбира се, в този ден се замисляме и за тези, които са на другата крайност - които не само са постигнали всичко по отношение на канализацията и хигиената, но и са надминали собствените ни не лоши стандарти сякаш със светлинни години.
Това безапелационно са японците. Навремето японците са ползвали тоалетни, които много приличат на онези стари тоалетни с клекала, с които бяха оборудвани старите обществени клозети у нас. Наричани преди време незнайно защо турски тоалетни и трайно останали в съзнанието на чешкият модернист Давид Черни, който бе изобразил България като именно такава тоалетна с клекало в един от своите скандални проекти. 
Но японците отдавна са забравили клекалото. Техните съвременни тоалетни са толкова модернизирани и роботизирани, че когото решиш да се усамотиш по нужда, имаш чувството, че сте двама – ти и изкуственият интелект, вграден в бидето.
Тези модерни японски приспособления се наричат уошорето – от английското Washlet. Това е цяла система, която те замива, подсушава, ондулира и какво ли още не, след като си свършил голямата работа. Тя ти подгрява седалката, масажира, ароматизира, пуска музика и дори ти говори, ако се наложи.
Тъй като за включването на командите по различните копчета и бутони няма надписи на други езици, чужденците, които не разчитат японски йероглифи, често експериментират. Така започва забавление с различните функции, което се извършва по реда на задаването на командите. И в случай че някой реши да стане преди да е завършила съответната манипулация, роботизиран глас се включва, за да извести на нетърпеливия клиент, че работата по задните му части не е приключила и трябва да остане седнал, за да му се довърши процедурата. 
Някои още по-модерни издания на уошорето правят не само разкрасителни процедури на чреслата и аналната област, но и медицински изследвания. Тоалетната чиния направо сканира здравия статус и така може да спести регулярни прегледи при домашния лекар.
Интелигентната тоалетна изследва нивата на захарта в урината, мери кръвното налягане, телесната температура и теглото, докато човек върши своите нужди. Стойностите се показват на дисплей, който може да ги изпрати директно на домашния ви лекар, ако желаете това.
Специален софтуер обработва статистически получените стойности и прави предложения за хранителната диета и ежедневните занимания. Тези тоалетни чинии са оборудвани с пълно електронно управление. По желание се регулира водната струя и температурата на седалката. Специално акустично приспособление заглушава неудобните телесни шумове. Капакът на чинията се отваря автоматично, щом човек влезе в помещението, всичко светва в подходящи цветове, създавайки атмосфера на уют и спокойствие.
Основната тема за вражда между половете – за вдигната или спусната дъска при малка нужда тук не съществува – роботът се грижи да няма следи за това кой е ползвал чинията – мъж или жена.
За мъжете обаче има някои предимства. Японските дизайнери са измислили писоари, които са оборудвани със сензор на дъното и електронен дисплей на нивото на погледа. Така, докато уринира, човек може да играе електронна игра. Колкото по-силна и точна е струята, насочена към сензора в писоара, толкова по-високо ниво отчита играта на дисплея. Трудността идва от това, че вниманието се раздвоява между това да държиш под око едновременно и двете посоки – горе и долу. 
Първите подобни писоари бяха инсталирани преди близо 15 години в токийския квартал Акихабара, известен като „Електронния град”, след което се разпространиха скорострелно и на много други места.
За съжаление още ги няма в България, но нали затова е Световният ден на тоалетната – човек да се замисли какво му липсва в това отношение. И съответно да предприеме стъпки за осигуряване на своето добруване. Защото моментите в тоалетната, са именно времето, което сме прекарали сами в доволство. Дори и да не го осъзнаваме често. Затова да се орахатим с кех на днешния Световен ден на тоалетната!
Коментари (0)
Вашият коментар