На официална церемония в галерия „Средец“ на Министерството на културата днес зам.-министърът на културата проф. д-р Борислава Танева връчи удостоверенията за вписване в Националната представителна листа „Живи човешки съкровища - 2022“ и грамотите за номинация. Гости на тържественото събитие бяха зам.-министрите на културата и на туризма - доц. д-р Пламен Славов и проф. Мариела Модева, областните управители на Бургас и на Габрово – проф. д-р Мария Нейкова, д.н. и Кристина Сидорова, членовете на Националния съвет по нематериално културно наследство към министъра на културата и на регионалната експертна мрежа по нематериално културно наследство, Емануела Томова, главен секретар на Националната комисия за ЮНЕСКО, кметове на населени места, от които има излъчени номинации, представители на музеи и на читалища, които подкрепят Националната система.
Церемонията започна с демонстрация на калоферските алтън гайди, изпълнена от Гайдарски състав при НЧ „Христо Ботев - 1869“, гр. Калофер. Те са и едни от вписаните в Националната представителна листа „Живи човешки съкровища - 2022“. Останалите пет вписвания в Листата са: Венцислав Дионисов Николов с „Плетене на рибарски мрежи – традиционен занаят от с. Кошава, Видинско“, НЧ „Съзнание-1928“ с. Кошава, Община Видин; Христо Маринов Христов - майстор мутафчия в музей „Етър“, Регионален етнографски музей на открито „Етър“ - гр. Габрово, Община Габрово, Област Габрово; Институт по лозарство и винарство – гр. Плевен; Вила „Гривица“ (местна изба); Винарска къща „Мизия“; Фолклорен ансамбъл „Мизия“ – носители на елемента „Винопроизводството – традиционна направа и употреба в Плевенския район”; общността на с. Липница, община Ботевград, 12 представители на родове, които „дават“ оброци, носители на елемента „Оброкът – живата практика в с. Липница, община Ботевград“, както и Фолклорна група за турски народни песни и Танцова група към НЧ „Христо Ботев - 1931”, с. Веселина, които представиха на живо в галерия „Средец“ част от обичая „Къносване на булка“ от село Веселина. Отличените получават и парична награда, която да спомогне за развитието и опазването на нововписаните елементи.
Областният управител на Бургас проф. д-р Мария Нейкова бе подготвила изненада – тя връчи почетния знак на Областна администрация - Бургас и грамота на зам.-министъра на културата доц. д-р Пламен Славов за неговата дейност по опазване, съхраняване и популяризиране на културното наследство на България – материално и нематериално, като част от световното културно наследство. По думите й с тази си благородна дейност доц. д-р Славов също се числи към живите човешки съкровища на България.
„За мен е изключителна чест да получа отличие като това, което преди малко обяви областният управител на бургаска област, защото то е изключително задължаващо и аз го приемам като признание за екипа на Министерството на културата – този екип, в който ние работим вече в трето служебно правителство, колегите служители в администрацията на Министерството на културата, всички специализирани дирекции и от общата администрация, защото това, което преди малко сподели пред Вас проф. Нейкова, е една оценка, която е толкова задължаваща, че за мен наистина усилията, които до момента са положени, трябва да продължат и от следващите екипи, които ще работят в Министерството на културата. Защото предизвикателството се свързва с огромни усилия, целенасочена работа не за десетилетия, а за столетия“, посочи в словото си при приемането на отличието зам.-министър доц. д-р Пламен Славов.
Той поздрави всички отличени и наградени, които продължават да съхраняват живите човешки съкровища на родината ни и всички, с които те работят – в читалища, в населени места, в общини, в области, в цялата страна.
Зам.-министър Танева също поздрави всички отличени, като им пожела много здраве и енергия, с която да продължават благородното си дело.
След селекция на областно ниво в Министерството на културата т.г. постъпиха 16 кандидатури, 7 от тях с сфера на нематериалното културно наследство – изпълнителски изкуства, 4 – в сфера знания и умения, свързани с традиционни занаяти, 4 – в сфера социални обичаи и обредни празнични събития и 1 в сфера знания и обичаи, отнасящи се до природата и вселената. Участието на читалищата е все така убедително – с 13 кандидатури, 2 от страна на музеите, 1 от неправителствена организация, различна от читалище и една нова - от Института по лозарство и винарство в град Плевен. Водещата на церемонията д-р Силва Хачерян, директор на дирекция „Международно сътрудничество, европейски програми и регионални дейности“ отчете тенденция в представянето на изключително стойностни кандидатури, поради което и националната селекция е била трудна. Затова и тази година са предложени не 5, а цели 6 елемента, които днес получиха удостоверения за вписване в Националната представителна листа на нематериалното културно наследство. С грамота на Министерството на културата бяха отличени всички номинирани за националния етап носители на елемент на нематериалното културно наследство и организациите, които ги представят и им помагат в процеса на опазването им.
Г-жа Хачерян изказа благодарност към общностите, групите, индивидуалните носители, участвали в кампанията, както и към читалищата, музеите, неправителствените организации, разработили кандидатурите, които за пореден път показват богатството на нематериалното културно наследство в страната ни.
„Благодарим и на всички експерти от Института за етнология и фолклористика с етнографски музей към БАН, музеите, Регионалните центрове „Читалища“ и местните експерти, участвали в селекцията на областния етап; на кметовете на общини и малки населени места, за тяхната подкрепа и на областните управители, които отново създадоха необходимата организация за видимостта на нематериалното културно наследство“, посочи в началото на церемонията д-р Хачерян.
Националната система „Живи човешки съкровища – България“ е основна културна политика на Република България за опазване на нематериалното културно наследство. Системата е инструмент на държавата, която я реализира чрез Министерство на културата и с експертното участие на експерти от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българска академия на науките. Чрез Националната система се разпознават културни дейности и умения (елементи), които имат роля при идентификационните процеси. Тя осигурява по-широка видимост на елементите; подкрепа на носителите (при необходимост и възможност); стимулира предаването на уменията на следващите поколения (трансмисия) с оглед на тяхното съхранение и пълноценно участие в живота на хората.
Коментари (0)
Вашият коментар