Над 100 картини на Жорж Папазов в изложба за 50-годишнината от смъртта му

По повод 50-годишнината от смъртта на художника Жорж Папазов Националната галерия организира мащабна изложба. Тя ще е първата сериозна негова ретроспектива в България след изложбата “Жорж Папазов. Творби от фонда на музея „Пти-Пале“, Женева“ през 1988 в София.

Кураторът на експозицията е Мария Василева, която включва в  над 100 произведения (живопис и рисунки) от Националната галерия в София, Художествената галерия „Жорж Папазов“ в Ямбол, Асоциацията на приятелите на музея „Пти Пале“ в Женева, Швейцария, Националния музей за модерно изкуство в Загреб, Хърватия, както и от корпоративната колекция на Universal Investment Advisory SA, Женева.

Повечето от тях ще бъдат показани за първи път в България. Посетителите могат да видят някои от най-ранните му рисунки, създадени в Прага или провокирани от срещите му с германските експресионисти в Мюнхен и Берлин, както и фротажите и композициите с пясък от 1920-те. Включени са творби, вдъхновени от българската фолклорна традиция: „Престилката“ (1927), „Пожар“ (1925-1926), „Композиция“(ок. 1925), „Българската сила“ (1928).

Централно място заемат портретът на майката на художника, както и картини, посветени на приятеля му Андре Дерен. Представен е и портрет на Жорж Папазов от Дерен. Един от акцентите в експозицията е версията на Папазов от 1957 на картината на Анри Русо „Спяща циганка“ от 1897. Тя е съпътствана от разработваните по това време серии „Циркови кучета“ и „Гладиатори“.

Голямо вдъхновение художникът намира в морето и създава редица произведения с морски сюжети, както и пейзажи от областта Дордон във Франция. Важна част в творчеството му заема и серията „Къпещи се“, върху която той работи от 1920-те до 1960-те. Специално място е отделено на картините от серията “E?claireurs” („Осветители“), свързана със спомените от вои?ната и войниците-разузнавачи, които осветяват бойното поле с фенери, за да проучат състоянието на фронта. От гледна точка на стила тези произведения представляват оригинален принос, в кои?то могат да бъдат открити следи от кубизма, футуризма и сюрреализма. Дълбокият им символен характер предопределя използването на названието на серията за заглавие на изложбата.