Повлиян от безкрайните противопоставяния и взаимните отхвърляния в политическия ни живот, режисьорът Стоян Радев избира за гастрола си в театър “Възраждане” пиесата на Сартър “При закрити врати”.
Текстът - емблема на философията на френския екзистенциалист, не е сред широко разпознатите в българския театър. През 1991 г. талантливата Елена Цикова режисира тази пиеса в театър “София” с участието на Доротея Тончева и Бойка Велкова, но тази птичка не направи пролет и Сартър бързо бе забравен.
Стоян Радев (“Развратникът”, “Сирано дьо Бержерак”, “Ива е онлайн”, “Престъпления на сърцето”), който винаги има прецизен избор на пиеса, открива в текста на Сартър травматични отношения между тримата персонажи. Начинът, по който всеки от тях се приближава към другите двама, за да бъде отхвърлен с ненавист и неразбиране, впечатлява режисьора и той прехвърля мост от сюжета към актуалната ситуация в нашето политическо пространство.
На затворената като кутия сцена излизат последователно Йордан Ръсин, Мариана Жикич и Виттория Николова. Персонажът на Ръсин се изненадва, че не вижда врящи казани и от диалога му с авторитетния глас зад сцена разбираме, че тримата са попаднали в ада. Затворени извън дотогавашния им живот, те се опитват да установят някакви отношения помежду си. Инес (Мариана) се оказва лесбийка и директно се домогва да Естел (Виттория), която обаче надменно я отблъсква и се насочва към Жозеф (Ръсин). Той често поглежда към редакцията, където е работил, и коментира дали го помнят. Би предпочел не толкова богатата и нафукана Инес, но тя не се интересува от него. Така тримата се лутат в предпочитанията си, настроени за контакт, но отново и отново отблъсквани, за да докажат, че
“адът, това са
другите!”
Качеството на спектакъла се доказва и от елитното участие на тримата актьори. Те не са неутрални рупори на идеите на автора, както предлагат спектакли от историята на театъра. Режисьорът е извлякъл най-доброто от актьорските им характеристики и отново демонстрира добрата си работа с изпълнителите си. Мариана Жикич е по-интелигентната, интровертна, разсъдъчна. Виттория е еротично по-разпусната, съзнавайки силата си да омайва. В един момент от действието Стоян Радев иска да потопи отношенията между тримата в повече динамика и съблича Виттория по бельо. Красив пейзаж!
Изумен съм как малкото театърче “Възраждане”, единствено без собствен дом, заело етаж в Софийската градска библиотека, може да кани големи режисьори от първата лига. Тук гостува Лилия Абаджиева, преди нея е работила Диана Добрева, сега е Стоян Радев. Май отговорът е един – актьорите са на същото равнище.
Коментари (0)
Вашият коментар