Станимир Стоилов се върна в "Левски" преди около 16 месеца. През май под негово ръководство "сините" спечелиха Купата на България. Първи трофей във витрината на клуба от шампионската титла през 2009 г. Отборът се върна и в евротурнирите, където отстрани гръцкия гранд ПАОК. Пред "България Днес" специалистът даде оценка на изминалата година и сподели какво предстои за отбора.
- Г-н Стоилов, ако трябва да опишете 2022 година с една дума, коя ще е тя?
- Емоционална, радваща година. Донесе много емоции на левскарите. За наша радост, повечето положителни. Естествено, финалът не беше такъв, какъвто ни се искаше. Невинаги се получава, защото скокът в отбора беше огромен. Така че една много добра и емоционална година за "Левски" - като отбор и клуб.
- Можем ли да разделим годината условно на две части? Първата до мачовете с "Хамрун", която бе като приказка. След това до края, когато всичко, което можеше, се обърка - болести, травми, малшанс.
- Да, можем. Това бяха и субективните причини, които ние умишлено не ги споменавахме. "Левски" имаше девет вълшебни месеца и два, които бяха доста тежки. Играта, превъзходството на терена беше налице, резултатите се късаха. Годината повече е положителна, отколкото отрицателна. За два месеца не може да зачертаеш всичко, което си направил през предишните девет. А и травмите ни дойдоха в повече. Особено излизането на Билал Бари и след това на Ивелин Попов и Илиян Стефанов. В атакуващ план отборът остана без опции и решения. В крайна сметка ние го знаехме това и го очаквахме, след като играеш 11 месеца с 12-13 футболисти. Нормално е да има такива ситуации, но "Левски" върви във възходяща линия. Във всяко естество - като клуб, финансиране, игра и стил.
- Неведнъж споделихте, че през пролетта са прескочени няколко етапа от развитието. Сега след неубедителните два месеца изравни ли се, за да започнете начисто в подготовката?
- Надявам се да са здрави всички играчи. Да наваксаме пропуснатото. Огромният скок, който направихме през пролетта, наистина беше малко по-голям, отколкото беше готов отборът. Но емоцията, тръпката, обичта на хората, ангажиментът към тях караше мен и футболистите да скачаме доста високо. Даже надскочихме себе си и това беше оценено от нашите привърженици. Отборът и клубът като цяло се радва на неистова подкрепа от феновете. Във всяко естество. Не само игрово, но и финансово, с помощ и любов, деца. Нашият отбор, където и да играе, винаги има футболно шоу и е празник. Това е най-важното. Доверието към управлението на клуба се върна. Върнаха се честните отношения между клуб и привърженици. Не мъгляви и лъжливи обещания или недоизказани истини. Затова "Левски" в момента е следван навсякъде от своите фенове. Където и да отидем, се чувстваме у дома. 
- Колко тежи тази Купа на България след толкова дълго чакане? "Левски" беше 13 години без трофей.
- Лично за мен тежеше много. Беше нереално и футболният господ наистина взе три купи на "Левски", които той под никаква форма не трябваше да губи. Една иди-дойди, но да загубиш три финала, и то срещу отбори, които под никаква форма не отговарят на името и класата на "Левски", беше смешно. Но пък беше много сладка тази купа специално. На полуфинал елиминираш хегемона "Лудогорец" в два мача. Не в един, а в два. И после печелиш срещу ЦСКА на финала. Всякакви други финали за мен са под нивото на "Левски", когато не са с ЦСКА или "Лудогорец". Преди години срещу "Литекс" също.
- "Левски" показа голямо израстване в мачовете, особено с "Лудогорец". Като че ли огромната разлика между двата отбора вече я няма?
- Да, вече сме близо като игрови форми, желание, амбиция. Това беше най-важното, да скъсим дистанцията. В голяма част от мачовете също надиграваме лидерите, в случая и "Лудогорец". Да, разградчани са класен отбор. Аз не се заблуждавам. Трябва да отдадем нужното уважение и респект към постиженията на "Лудогорец" в Европа и шампионата. Но "Левски" е близо до тях. Тези шест месеца трябва да се използват да се донадгради стилът на "Левски". Лятото отборът да влезе като основен конкурент в битката за титлата.
- Участие в евротурнирите стои ли пак на дневен ред?
- Ще направим всичко възможно "Левски" да участва в евротурнирите. Разликата в точките не е много голяма, но въпросът е как ще играем и печелим. Ако продължава футболният господ да ни връща, естествено, че може да отпаднем от евротурнирите. Това няма да е добре за клуба и за мен лично.
- Какво най-вече трябва да развиете през предстоящата подготовка освен изпълнението на дузпи?
- Явно е, че и дузпи много трябва да работим. Другото е да завършим два компонента, които са изключително важни. Трябва да сме по-точни в завършващото подаване и завършващия удар и да не допускаме елементарни грешки. Макар че ние правим по една грешка и веднага противникът я наказва, което е парадокс за мен. Така че явно трябва да станем безупречни във фаза защита и повече да реализираме ситуациите, които създаваме.
- Готови ли са футболистите за това?
- Мисля, че да. Футболистите могат да поемат всякакъв вид натиск. Млади са голяма част от тях. Имаме добра сплав между тях и опитни играчи. Опитните са там, за да ги насърчават и подкрепят. Естествено, много пъти младите получават шанс за изява за сметка на опитните. Това е заради бъдещето на клуба и финансовата ни стабилност. Да има млади играчи, които евентуално да са на добра цена. "Левски" има отбор, който може да понесе всякакви видове напрежение.
- Вие следите отблизо втория отбор и школата. Доколко младите играчи в клуба израснаха през годината и са готови да влязат в първия тим?
- Специално вторият отбор стартира доста неуверено и плахо. Най-вече заради това, че е в мъжкия футбол. След първите 4-5 кръга се видя, че могат да играят добре. Вдигнаха изключително много нивото. Вторият отбор в момента съвсем спокойно можем да кажем, че е един от добрите тимове в групата, в която играе. Имат, естествено, много стъпала за изкачване, за да са конкурентоспособни за това, което се изисква от мъжкия отбор на "Левски". След като в тима има толкова много млади играчи от школата, значи можем да дадем и положителна оценка на ДЮШ. Да, трябва да се направят огромни инвестиции в нея, ако искаме да е по-лесен преходът от юношеския футбол в мъжкия. Във всяко естество. Да се подобри още повече начинът на работа. Да се създаде по-силен втори отбор на ниво "Б" група. Оттам ще бъде много по-лесен преходът. В момента с това, с което се разполага и работи, функционираме доста добре. 
- "Левски" договори едно ново попълнение - бразилския нападател Рикардиньо. Ще може ли той бързо да се впише и да замести Бари?
- По принцип не бързам да давам оценки на новите. Нека сами на терена да защитят името си. Очакваме от него да внесе малко повече настроение и бразилски привкус на нашата атака. Да замени Бари по най-добрия начин.
- Билал Бари предполагам, че няма да го видим в игра до края на сезона?
- До края на сезона, за съжаление, Билал Бари няма да може да се възстанови. Работи, в специална клиника тренира във Франция. Там се прави всичко възможно да се възстанови по най-добрия начин.
- Много пъти сте казвали, че в отбора се взимат нови играчи само при раздяла с някой от сегашните. След напускането на Шеху може ли да има още някое попълнение?
- На този етап не. Разделихме се с Шеху по причината, че трябва да вземем нападател. Сега е моментът да изкажа благодарност на него, че нямаше никакви финансови претенции към клуба. Веднага на негово място взехме Рикардиньо. Така че на този етап не знам дали ще можем да си позволим нещо ново. Ако се появи някой български играч или наш юноша някъде по чужбина и могат да ни помогнат, бихме реагирали без проблеми. Но излишни разходи няма да правим, докато "Левски" не е спасен напълно от финансова гледна точка.
- Много се шуми около новия инвеститор или собственик. Това доколко спъва някои планове на клуба?
- Не ги спъва. Просто ги поставя на пауза. Чакаме, за да видим какво ще става. Рикардиньо беше привлечен, защото има опасност, ако няма нов инвеститор, да останем пак без нападател. Оттам нататък всичко друго е на пауза. Неслучайно казах, че четири месеца изчакваме, без да работим. Колкото до новия инвеститор, само хората, които имат желание да инвестират или новите собственици, могат да отговорят на този въпрос. Те знаят дали искат или дали ще се случи. Ние сме свършили всичко, което според нас е нужно. Така да поканим големи инвеститори или нови собственици.
- Постоянно се набляга на вашите думи, че ще си подадете оставка при идването на нов собственик. Не е ли това нормален морален акт, за да може той да прецени с кого ще работи?
- Според мен е точно нормален акт. Малко се ескпонира неправилно това. Аз съм левскар и моят отбор е "Левски". Ако бях треньор на друг отбор, на който не съм фен, и не бях дошъл, за да спасим клуба, нямаше нужда да си подавам оставка. В крайна сметка съм отишъл там да работя, да правя резултати и да печеля мачове. Аз в "Левски" не съм дошъл за заплата. Дойдох, за да спасим клуба. Нормално е като има нов собственик, ние, левскарите, първи да му дадем възможност да избере с кого ще продължи пътя, кой да управлява клуба спортно-технически и всякак. Нашата обща позиция с Иво Ивков е, че и двамата ще му дадем възможност да избере кой да ръководи двете направления. И ако изберат друг човек, в мен няма да има и грам недоволство. Така е преценил. "Левски" е моят отбор. Трябва да бъде спасен и ако това стане, аз рано или късно пак ще работя в "Левски". Така че моето притеснение не е това аз дали ще съм в клуба. Винаги съм искал "Левски" да е добре. Това е един морален акт към новите собственици, за да не тежим. Много често, когато има смяна на собствеността, има желание за смяна на екипа, който управлява. В това няма нищо ненормално. Тогава се започват едни безконечни разправии или съд, както е било. А след като съм левскар и "Левски" е моят отбор, трябва да дам възможност на новия собственик да реши. Ако бъда поканен, естествено, ще седнем и ще разговаряме. Надявам се и да продължим.
- Феновете изиграха огромна роля през тази година с подкрепата и финансирането. Имате ли обяснение на тази любов?
- Най-голямата и огромна роля изиграха привържениците. Първо, за да се съберем отново екипът всички заедно с "Левски". След това неистовата подкрепа, любов, уважение, което показаха към клуба. Обединението, което направиха. Те следват отбора и помагат. Върна се доверието в честността на клуба. Говорим на един език с привържениците. Никой не го интересува един мач, една победа или една загуба. Отново сме заедно по площади, улици, по шествия и градове. Любовта държи "Левски" силен. Ако продължим така, много близо е денят, в който клубът ще се върне към всичките си корени. Със собствен стадион, всеки от нас ще си знае мястото. Имаме безпрецедентна продажба на абонаментни карти на нашия стар стадион - над 6500. Това е обединение, което трябва на всяка цена да се запази. Това е най-големият капитал на клуба. Обединението и любовта клуб-привърженици-играчи-треньори и ръководители. Ако това продължи, "Левски" ще става много по-силен. Тогава може да бъде наистина хегемон. Ако има разделение, футболният господ няма да хареса тези неща. За да станем хегемон, трябва да продължим в този стил.
- Като че ли повече се очакваше от сдружението "Левски на левскарите"?
- Това беше и една моя мечта и идея. Много държах да се създаде. Виждах път, в който "Левски" можеше да си помогне финансово. Клубът да има гарантирана стабилност поне откъм това да не може да фалира. Според мен не се направи достатъчно от клуба и от всички нас да обясним всичко, както трябва. Това е модел, който беше измислен и гледан от "Байерн", "Реал" (Мадрид), "Барселона". Малко видоизменен в български вариант. Но в никакъв случай не за да се вземе нещо или да се приватизира. Това бяха глупости, които постоянно се говореха. Беше модел, в който "Левски" да може с парите от сдружението да се спаси. Ако беше събрал 15 000 човека, това щеше да е по 3 млн. лева на година да чистим НАП. За три години "Левски" щеше да е 0:0 с държавните институции. При тази бройка нямаше условие никакви акции да се прехвърлят на сдружението. Изобщо не е ставало въпрос за тях. Нарочно се сложи бройка над 20 000 членове, за да се осигури финансирането на клуба. Тези пари всичките влизат в "Левски". Не отиват на Луната. Но след като левскарите все още не са убедени, ще продължим да работим и развиваме сдружението. Макар че то е най-голямата доброволна организация с над 1200-1300 членове. Това също е положително. Беше създадено, за да помага на "Левски". А веднага тръгваме негативно. Но това е дълги години изградено недоверие към всяко нещо, което започваше клубът. Различни хора идваха и обещаваха големи работи, а същевременно не ги свършиха. Нормално е да има недоверие. С времето всички ще се убедим, че рано или късно ще бъдем под една шапка на "Левски". Без значение дали ще се казва сдружение "Левски на левскарите" или "Левски е вечен".
- Когато "Левски" излезе с декларация за нов конгрес на БФС, всички говореха, че клубът скочи на футболния съюз. Вие изказахте идея футболните хора да седнете, да се кажат проблемите и да се започне начисто. Срещнахте ли подкрепа за това?
- 15 декември е (б.а. - денят на интервюто), а няма нито нотка даже на желание в някой да коментираме и решаваме проблемите на българския футбол. Аз винаги съм за това чрез разговори, и то открити, да видим грешките. Да начертаем стратегия, план, които всички ние - клубове и футболен съюз, да следваме. Да вървим заедно. Никой няма нужда от скандали или от нерви. Още по-малко "Левски". Но никой не иска да дискутира проблемите. Последното доказателство за неразбирателство в работата изобщо на институции и "Левски" или който и да е клуб е решението на Апелативната комисия. Тя даже не ни покани да ни изслуша за нашите аргументи за наказанието. Мислим, че имахме сериозни такива. Не е приятно, когато с "Левски" се отнасяш по този начин.
- Имате ли обяснение на какво се дължи това?
- Не, нямам обяснение. Но без "Левски" футболно шоу няма! И който си мисли, че може да прави футболно шоу без "Левски", дълбоко се лъже.
- В крайна сметка целта на всички не трябва ли да е развитието на българския футбол?
- Да вървим напред, но никой не иска да дискутира. В случая не коментирам само БФС, а и клубовете. Иначе всеки пуска някакви смешни декларацийки, но му е виновен съдията, комисийката, а те не са проблемът. Няма разговори и изчистване на проблемите. Всеки гледа да се спасява поединично. А футболът не може да върви, когато се спасяваме поединично.
- Накрая какво си пожелавате за 2023-а на вас, "Левски" и феновете?
- Да сме живи и здрави и да сме така единни! Заедно можем да направим "Левски" хегемон.
Коментари (0)
Вашият коментар