Любомир Милчев-Денди винаги е имал куче. За него кучето е невероятно създание, което осветлява някаква наша страна в сферата на безсловесното и безкрайно добронамереното. "На човека с куче обичам да гледам през символиката на картите Таро - там има един арканум с Лудия, изобразяван с пъстра дреха, вързоп на рамо и придружен от игриво куче на ръба на пропаст. Може би аз съм нещо такова и този арканум ми е най-любим, изразява ме", разкрива той.
Далматинецът Марципан, когото още сънува
През 1994 година Любомир Милчев-Денди се разболява от двойна бронхопневмония. Докато лежи в болницата на ръба на един летален свършек, си казал, че ако оживее, ще си вземе далматинец, когото ще нарече Марципан. Дори запова да пише в болничното легло книгата "Далматинецътъ Марципанъ. Декоративен мемоар в черно и бяло". Това е албумна книга, която по-късно излиза с художествени фотографии на Борис Мисирков в стил баухаус. Така и прави, след като излиза от болницата. Без да подозира, че книгата за Марципан ще претърпи цели две издания.
След това се появява истинският Марципан - извънредно благородно женско куче, което и до днес, след смъртта си, остава за Денди най-близкото същество. Тя е снимана в книгата с воалетка и омбрела, или елегантно поседнала на виенска пейка "Тонет". До ден днешен го питат за нея, или пък го разпознават като "човека с далматинеца". Кучето починало от старост на 15 години, "беше ми най-верното същество, в очите й дирех утеха, бяха щастливи години", връща се назад във времето Денди. Погребва я, като прочита на гроба й откъс от книгата, а понякога ходи там с бутилка вино. Често му се явява насън. Един медиум дори му казал, че постоянно бди над него. Загубата за него е непрежалима.
"След нея имах едно извънредно грацилно пиколо левриеро (италианска хрътка) в сребърно-синкав цвят, на име Фуриус Корнелиус Марципан и един пойнтер, когото бях нарекъл на Валдемар фон Денемарк, датският принц, който отказал българския престол. Фуриус беше едно истинско салонно бижу, а Валдемар голям пакостник, който пиеше бира с удоволствие и слава богу не стигна до скъпи ликьори".
С Хинин идва епохата на японските породи
И ето как достигаме до миниатюрния и сладко пухкав хин, когото Денди нарича Хинин. С него свършва периодът на германо-чешките и италиански породи и, така да се каже, започнала епохата на японските. "Хинът е японска порода, вариация върху пекинез, обяснява Денди. - Японците смаляват и облагородяват всичко, до което се докоснат - врабче, дърво, порцелан. Хинът е придворно, дворцово куче, свикнало да позира на рецепции, както и левриерите и мопсовете, извънредно аристократични кучета, един вид салонна украса". Неговият Хинин е какаово кафяв, с нещо като бял нагръдник и бели ръкавици. Още е малък, на три месеца и затова го извежда само на ръце. Проявява се като доста схватливо създание. Яде с удоволствие почти всичко. Засега е дружелюбен, разказва Денди, но е доста свенлив. "Прилича на маншон, или играчка - очичките му изразяват много сладка наивност и понякога поклаща глава, сякаш се опитва да проумее нещо си".
Светският живот на Хинин
Хинин, вече е воден на няколко партита, където е събрал очите на всички. Във Farenah, е присъствал на холандска дизайнерска изложба и е стоял на рамото на собственика си като кожена яка, а на друга фотографска изложба е седял съвсем мирен на много красив италиански диван, а в "Арена ди Сердика" е бил на юбилей на професор Богданов е получил първите си впечатления от академичните среди. Малкият Хинин придружава Денди и на снимки в телевизията, докато стопанинът му дава мнение за българските прегрешения и слабости. Светският живот и снимки за телевизии тепърва предстоят за Хинин, тъй като Денди ще води рубрика в предаването "Уикенд с ТV7" при Емил Кошлуков. Затова той е предпочел толкова дребна порода, за да е по възможност винаги с него.
Коментари (0)
Вашият коментар