Вдъхновена от уникалния каньон на река Ръчене, минаващ покрай родното й врачанско село Камено поле, художничката Емилия Върбанова се отдава на ново предизвикателство. Резултат от него са поредица нетъкани текстилни пана. В тях се предава усещането за преплитане на земя, вода, скали и небе, като една голяма тъкан, сътворена от природата.
Сплъстяването на вълна е един от най-древните занаяти. Той е традиционен за българите, които отглеждат овце от древността. Още в стара Велика България с тази техника са изработени юртите, в които са живели, подложки за седлата на конете и леки, но много здрави ризници.
"Занаятът е позабравен, особено в Северозападна България", споделя художничката. Тя сама боядисва вълната, търсейки информация и експериментира в своите произведения .Създаването на творбите и изложбата "Завръщане към корените" бе осъществено с финансовата подкрепа на Национален фонд "Култура".
Оригиналната изложба може да се види до 3 януари в пенсионерския клуб на село Камено поле, а по-късно тя ще бъде подредена в една от изложбените зали на регионалния исторически музей във Враца. С представянето в родното си село, Върбанова символично се завръща към корените си и дава възможност на местните хора да се докоснат до света на изобразителното изкуство, от което са лишени заради малкото населено място, в което живеят. 
Емилия Върбанова е завършила Художествено училище в София, а след това учи живопис във Великотърновския университет. 25 години е била учител по рисуване и сега не спира да работи с малки художници. Има десетки стенописи в светски обекти и християнски храмове. Носител е на много награди и участия в международни изложби и пленери.
Коментари (0)
Вашият коментар