Сценаристът Георги Иванов “Войната на буквите”: Решихме, че езикът не трябва да звучи чуждо и дистанцирано

Всички филми, сериали и картини от миналия век за обожествявания Златен век, за които смятаме, че са “автентични” 

Защо е мисия невъзможна да се говори на старобългарски в сериала “Войната на буквите” според експерт по история на българския език - четете ТУК.

- Как гледате на критиките, че езикът във “Войната на буквите”, завихрящ се именно върху важността на словото, не е автентичен за епохата?

- Критиката е важна и е естествена реакция за всяко произведение, особено в телевизионното кино, което е най-масовото изкуство и достига до най-много хора. След повече от 10 сериала и 5 филма суетата и егото ни отдавна са заключени в мазето. Ние знаем, че пред всеки автор/сценарист има два пътя - или да бъде честен със себе си и зрителя, или от страх, че няма да бъде приет, да обслужи очакванията на всички.

Започвайки работа по “Войната на буквите”, ние знаехме, че сме длъжни да бъдем честни. Да пишеш за Златния век на България е деликатно и отговорно заради натрупаните шаблони и обожествената представа за владетелите от това време. В представите на всички ни цар Борис, цар Симеон и цар Петър имат един героичен надчовешки облик, който обаче гарантирано не е обективен.

Тези наши представи не са изградени от някакви абсолютни факти, а са стъпили върху десетки художествени произведения, митология и патриотичен патос. На тази плоскост именно са и всички филми, сериали и картини от миналия век, за които смятаме, че са “автентични”. Истината обаче е, че не са. В това няма нищо лошо, разбира се, защото в трудни времена сме имали нужда от тази обожествена героичност. Да, осъзнаваме, че е трудно за произнасяне, но филмите от 70-те и 80-те, разказващи за Средновековието, са всъщност една украсена художествена измислица в голямата си част и имат частица исторически истина.

В тази фикция, забелязахме, е вкопчено предимно по-старото поколение, което е особено чувствително към опитите някой да му променя представите. Особено в тези турбулентни тревожни времена.

Захари Бахаров и Теодора Духовникова в ролитя на Кавхан Сурсувул
и Царица Мариам.
Захари Бахаров и Теодора Духовникова в ролитя на Кавхан Сурсувул и Царица Мариам.

- В тази ситуация вие как решихте да действате?

- Езикът на героите в старите филми е също толкова плод на авторското виждане, колкото и във “Войната на буквите”. Ако се вгледаме по-внимателно в диалозите, ще открием, че те се припокриват с възрожденската героична риторика, която е била актуална за посланията в периода на комунизма.

Реално достигналите до нас исторически факти за живота, поведението, ежедневието на царете ни и обкръжението им е буквално прашинка от историята. В общи линии имаме писма между цар Симеон и византийския император, имаме летописи от византийски автори, но дотам. Ние не знаем много голяма част от навиците му, поведението му и личното му отношение към семейството. Ние дори не знаем как се е казвала първата му жена например. Не знаем защо не го е наследил първородният му син, а Петър и т.н., и т.н.

И така ние си поставихме задача, осъзнавайки целия риск, да очовечим тези герои, да ги направим плътни, да звучат и истински. Дори в гръцката митология боговете са имали нюанси, противоречия, недостатъци. В крайна сметка велик не е ли този, който от позицията на обикновен човек проявява смелост, интелект и отдаденост, за да постигне невъзможното? Няма ли тогава да повярваме, че при определени обстоятелства всеки един от нас може да постигне нещо голямо дори сега?

- Беше ли обсъждана възможността да се доближите повече до старобългарския?

- Абсурдно е да си мислим, че може да се доближим до старобългарския, защото той би бил почти неразпознаваем за съвременния човек. От малкото запазени произведения от онова време, като “Шестоднев” на Йоан Екзарх например, е трудно да се прочете дори едно изречение. За сметка на това ние старателно избягвахме чуждиците, турцизмите, модерния жаргон и сленг. Повече вложихме в проучване на детайлите от живота и бита на тогавашния българин. Как се е хранил, как е общувал, как се е забавлявал, как е търгувал, използвал ли е пари, каква е била музиката и т.н. Например установихме, че по онова време уважителната форма “Ви” не се е използвала за общуване независимо от йерархията.

Даниел Върбанов в ролята на Княз Баян и Климентина Фърцова като Принцеса Мария.
Даниел Върбанов в ролята на Княз Баян и Климентина Фърцова като Принцеса Мария.

- Но не са ли някои от репликите на модерен сленг и без архаизиране, макар и в по-разбираеми граници?

- Всъщност най-голяма съпротива към образа на цар Симеон и неговата реч се оказа, че имат хората от по-старото поколение. Представата в тази част от нашето общество за най-великия ни цар е толкова канонизирана, че са склонни да отхвърлят дори известните ни исторически факти, ако те противоречат на нея.

Например ние сме свикнали, че Златният век е епоха само на величие и победи. Повечето зрители обаче не си дават сметка за контекста на този отрязък от историята - 927 година, когато се развива действието.

Това е последната година от царуването на цар Симеон, който към този момент е натрупал огромно напрежение след години на войни с Византия. Преживява едно от най-големите си поражения срещу хърватите. По същото време в държавата назряват бунтове заради дългите войни и отсъствието на мъжката част от населението от семейството. В същата година е документирано, че реколтата в страната е почти унищожена от нашествието на скакалци. На фона на това царят така и не успява да постигне голямата си мечта, да превземе Константинопол. В тази ситуация дали би бил достатъчно търпелив към боилите си и към синовете си, които се очаква да управляват България?

Наистина ли реплики като “Изчезвай”, “Слез оттам, ако обичаш” са толкова невероятни, ако току-що някой се е опитал да унищожи труда на живота ти, като е запалил библиотеката с книгите на български? От друга страна, синовете му княз Баян и княз Петър са все още прекалено млади, за да поемат отговорност за държавата, а сред боилите вероятно има предател.

- В жанра на историческите продукции къде трябва да се търси балансът в речта - между старото и непознатото и това, което би било органично за зрителя?

- Прекарахме няколко месеца в проучване на епохата, в среща с водещи историци, в посещение на историческия музей, в четене на профилирана литература, разглеждане на артефакти. Установихме, че периодът, за който разказваме, удивително напомня на геополитическите борби и жаждата за власт в съвремието. И тогава владетелите са осъзнавали влиянието на езика върху масите и затова са се борили за контрол над него.

Така решихме, че езикът не трябва да ни звучи чуждо и дистанцирано, а напротив, трябва да звучи достатъчно актуално, за да се направи лесно тази аналогия от днешния човек към миналото. Всъщност сме сигурни, че ако за момент си представим, че това не са цар Симеон, княз Петър, княз Баян, а други непознати герои, ние веднага ще ги приемем и ще се оставим непредубедено на сюжета.

Деян Донков като Цар Симеон.
Деян Донков като Цар Симеон.

- “Страстите Христови” в оригинал са на арамейски. 20 години по-рано у нас снимат “Мера според мера, а актьорите говорят на силен македонски диалект за абсолютна автентичност. Кога това е плюс и кога минус?

- “Страстите Христови” е филм за голям екран, който се разполага в ограничено време и е насочен за зрители буквално от цял свят. Георги Дюлгеров в “Мера според мера” наистина може да си позволи автентичност в езика, защото македонският е достъпен и широко познат, има стотици хиляди хора, които го говорят. “Войната на буквите” е сериал в 12 епизода, чието действие изцяло е в Х век, време, за което нямаме никаква достоверна информация как са общували хората в ежедневието си. Дори да създадем някаква версия на разговорния старобългарски от онова време, то тя отново няма да е 100% автентична.

- Би ли могъл зрителят да бъде задоволен, ако трябваше да гледа сериала на по-близък до старобългарския език, но със субтитри? Или най-вероятно това пък щеше да е проблем?

- Полемиката за езика в сериала, след излъчването на първи епизод, до голяма степен се самозахрани в част от зрителите, тъй като за няколко дни това беше основна тема в социалните мрежи. Естествено, както всичко останало в последните години, и това бързо отшумя. Защото за мен беше необяснима фиксацията към две-три разговорни реплики, извадени от контекста, като “Седни си на задника”, на база на които се направиха генерални изводи.

Но пък се пренебрегнаха реплики като: “За какво са им тези смърдящи тела, ако нямат душа, хората имат нужда от душа”, “Има хора, които носят сила в сърцата си и хора, които носят страх”, или “Никой не е станал силен, без да е плувал в мрака”.

Като пример за вменена представа как изглежда и как се е държал цар Симеон, се сещам за един куриозен коментар на зрителка във фейсбук. Дамата ни критикуваше как изглежда короната на цар Симеон, като за пример ни даде “снимка” на известната картина на Димитър Гюдженов - царя на трона си. Но отново тази картина е родена изцяло във въображението на известния ни художник преди само 100 години. Между другото, вида на короната взехме от друга известна картина с цар Симеон.

Разбира се, има и една огромна част от зрителите, които приеха езика без предубеждение и с лекота станаха фенове на сериала от първото му гледане. Аз съм сигурен, че ако критичните зрители дадат шанс на сериала, историята ще ги повлече и много от въпросите им ще получат отговор в следващите епизоди.

ПОКАЖИ КОМЕНТАРИТЕ
Чао на бръчките около очите
10 знака от Вселената, че най-накрая сте влюбени в сродната си душа
Селфи дисморфия – модерната болест на социалните мрежи
Защо е полезно да плачем?
ТЕСТ: Познавате ли етикета на телефонните разговори?

Напишете дума/думи за търсене