Нова Студена война в спорта: Очаква ли Париж 2024 съдбата на Москва 1980

Западът бойкотира игрите в СССР, Изтокът тези в Лос Анджелис

"Спортът за един мирен свят" - девизът на МОК изгубва някак смисъла си, а този социален феномен днес все по-малко има общо със значението, което са му придавали в древния свят и Пиер дьо Кубертен. През следващата година в Париж трябва да се проведе поредната лятна олимпиада, а вече 40 страни заплашват да я бойкотират, ако бъдат допуснати до състезания спортисти от Русия и Беларус.

Отделно са действията в различни спортове в момента, които допускат руснаци и беларуси, но под неутрален флаг, други, като в бокса, бойкотират дори световни първенства, ако има руснаци.
Познато...
Във времената на Студената война бе най-големият олимпийски бойкот, оставил дълбока диря и горчив привкус в световната спортна история. В Москва през 1980 г. не участваха състезатели от 65 държави, след като президентът на САЩ Джими Картър обяви бойкот заради нахлуването на съветски войски в Афганистан през 1979 г. На следващите игри, тези в Лос Анджелис през 1984 г., дойде контраофанзивата на 14 от тогавашните социалистически страни, които се присъединиха към СССР и не пратиха спортисти.

България бе сред тях, но пък Румъния и Югославия, както и Китай, Сомалия, Бенин, Мозамбик и Конго не се съобразиха и участваха. Допълнително бойкотираха още Иран заради намесата на САЩ в Близкия изток и Либия заради отказ на САЩ да допуснат либийски журналист в страната месец по-рано. Иран бойкотира и Москва '80, несъгласен с цялата световна политика.
За Сеул '88 политиците се помириха. И така до 4 февруари 2022 г., когато отново има бойкот, макар и само дипломатически. За зимната олимпиада в Пекин заради обвинения за неспазване на човешките права в Китай, отправени от страна на САЩ, някои държави не изпратиха официални делегации, но спортисти не бяха спрени от участие. Обвиненията бяха в "геноцид" над уйгурските мюсюлмани в провинция Синдзян, включващ използване на принудителен труд, провеждане на програма за масово наблюдение, задържане на хиляди в лагери за интернирани, принудителна стерилизация и умишлено унищожаване на уйгурското наследство. Също ограничаване на демокрацията в Хонконг, след като през 2020 г. Китай наложи нов закон за националната сигурност на острова, който е негов административен район, а така също и териториалните претенции към Тайван. Включени бяха и обвиненията, че Китай опитва да унищожи езика, културата и религията на Тибет, където управлява от 1950 г.
Първият опит за бойкот в олимпийската история е през 1936 г., когато игрите са в Берлин - на власт в Германия е Адолф Хитлер. В САЩ, Великобритания, Франция, Швеция, Чехословакия и Нидерландия възникват движения, призоваващи за неучастие. Основният въпрос е: "Ако спортистите участват, това валидира ли нацисткия режим?". Надделява мнението да се отиде на игрите и това позволява например на чернокожия американски атлет Джеси Оуенс да спечели четири олимпийски титли. Все пак бойкот има - на еврейски спортисти от няколко държави, включително САЩ.
През 1948 г. първите следвоенни игри са в Лондон. Там след натиск от британското правителство МОК не кани загубилите войната Германия и Япония. Но също и държавата Израел, която обявява независимост няколко месеца по-рано. Причината - много арабски страни заплашват с бойкот.
В Мексико през 1968 г. вълната вече е друга. Организацията на чернокожи спортисти "Олимпийски проект за човешки права" обявява, че ще бойкотира, ако ЮАР бъде поканена на игрите. Заради тогавашния режим на апартейд спортисти от ЮАР не са поканени и за Токио '64. Така МОК решава отново да се лиши от ЮАР. Само заради възникналия дебат в Мексико не пристигат някои чернокожи звезди начело с баскетболиста Карийм Абдул-Джабар. Други, като лекоатлетите Томи Смит и Джон Карлос, правят демонстрация срещу расизма с вдигнат юмрук на почетната стълбичка.