Кристо, Жан-Клод, Райко Алексиев, любовта, животът и танцът са основните теми в онлайн изложбата “Животът е един танц” на скулптора Спартак Дерменджиев. Повече от 10 години художникът прави т.нар. Виртуални паметници. Разбира за тази възможност на “съвременния свят”, когато създава профила си във фейсбук. Виждайки опцията, решава, че може да я използва. “Нещата, които правя, невинаги срещат разбиране. Когато правиш нещо публично, много хора се ангажират и много от тях са против. Така или иначе реших да използвам тази възможност и да представям проектите си онлайн”, казва Дерменджиев.
Показаните в онлайн събитието творби са “виртуални паметници”, както ги нарича Дерменджиев. Всеки на различна тематика. За голяма част от тях художникът казва, че са “неосъществими проекти”, защото остават скрити от очите на почитателите му. “Използвам тази възможност за удобство. За да избегна да обвързвам други хора с моите идеи и концепции. Поне само аз си нося отговорност”, казва още скулпторът.
“Животът е един танц” е продължение на предишен проект на Дерменджиев от 2020 г. - “Кристо и Жан-Клод в България”. По това време в главата му се ражда идеята да направи виртуален паметник, който публиката може да види от близък план, само че не на живо, а на снимки. Тогава създава и скулптурата на Кристо и неговата любима Жан-Клод. “Направих “двамата възрастни”, както са по-популярни. Гледах по снимки, които са качени в техния сайт, в интернет като цяло”. А идеята на проекта е да изглежда така, все едно Кристо и Жан-Клод са били в България. За целта творецът поставя скулптурата на различни места из София с помощта на фотошоп - като на Моста на влюбените например. Според илюзията, която проектът създава, двойката е била във Велико Търново, както и на други места у нас. 
Дерменджиев пресъздава Жан-Клод и Кристо като млади. Освен скулптура има и много техни рисунки. “Всеки един виртуален паметник има рисунки - идейни скици. Има и скулптура в малък размер, защото няма къде да я държиш”, обяснява той. Най-големите са с размер до 1 метър. Последните са направени от пластилин и са по 30-40 см. Фигурите не са обвити в краен материал, а творецът предпочита да използва най-вече глина, защото изсъхва бързо и е по-удобна за скулптури в малък размер.
“Първият ми такъв проект беше за Георги Марков и го бях поставил на площад “Журналист”. Много хора отидоха там, за да го гледат, въпреки че пишеше, че е виртуален проект. И пишеха: “Защо го няма?”. Моя приятелка питаше защо на откриването няма хора. Защото като съм снимал, площадът е бил празен", допълва Дерменджиев. 
В най-новата му виртуална изложба “Животът е един танц” портретите са от глина и са едно към едно с тези, които са ги вдъхновили. Има и по-малък композиционен проект на Кристо и Жан-Клод - двамата, както танцуват, казва скулпторът. “Но тя е малка фигурка, 20 и няколко сантиметра е”, допълва Дерменджиев.
Коментари (0)
Вашият коментар