“Кино се прави или со паре, или со другаре! Ние паре немаме.” Бюджетът на лентата е едва 450 000 лева
Проф. Георги Дюлгеров, един от майсторите в българското кино, осъществи своя половинвековна мечта, като засне филма “Записки по едно предателство”. Режисьорът предлага на зрителите своята интерпретация на революционера Георги Бенковски (Пламен Димов) и ангажира вниманието с психологията на предателя чрез човека, който го вкарва в капана на смъртта - дядо Вълю (Ивайло Христов). С чувство за дълг към историята и като ненадминат познавач на “Записки по българските въстания”, Дюлгеров оживява на големия екран и първия историограф на Априлското въстание Захари Стоянов (Иван Николов), позовавайки се именно на неговия труд в работата по своята лента.
“Записки по едно предателство” бе прожектиран в рамките на “София филм фест”, а през есента се очаква да има своята редовна премиера на големия екран. Филмът излиза в момент, когато историческите продукции в България са силно критикувани и не се харесват на зрителите. Дюлгеров още с “Мера според мера” доказа, че е еталон в режисирането в този жанр. Сега отново показва как е възможно с малко пари, без излишен патос, а с кривиците и правиците - да се прави историческо кино.
- Г-н Дюлгеров, може ли да се каже, че последният ви филм се ражда от вашия гняв и яд?
- Да. Преди години гледах предаването “Стани богат”, в което един учител по география не знаеше как е умрял Бенковски и въобще не знаеше много за него. Това много ме ядоса. Аз съм архивар по дух. Мисля, че една от големите беди на българите е, че имат къса историческа памет. А тези, които се опитват да се върнат към историята, много често или се отклоняват към лъжливо патриотарство, или изпадат в отрицание. На мен ми се ще, ако ще се говори за историята, да се говори диалектически - така, както Захари Стоянов го е правил в “Записки по българските въстания”.
Коментари (0)
Вашият коментар