Димитър Маринов дал 300 лв. за такси до Карлово, за да помирише розите

Димитър Маринов по време на пламенната си реч пред българската общност в Лондон. СНИМКА: BULGARIA WANTS YOU

Тъмно е. Балканът е хвърлил своята сянка. Над нея е спусната плащаницата на нощта. Неканен гост се промъква в розовите градини. Поема дълбоко дъх. Беше пътувал дълго, за да направи това. Точно това. И нямаше сила, която да го спре. Стои и диша дълбоко. Стръкче с розов цвят сякаш само е готово да скочи в джоба на сакото му. Знаменцето в три цвята, което всички си мислят, че живее постоянно в джоба, сякаш е направило място за розовия цвят. А всъщност знаменцето живее под сакото. Живее в сърцето. И всъщност онова знаменце и това стръкче от роза са едно и също. Те са България, те са родината.

Звучи като измислен абзац от книга. Като късче от сценарий на филм може би. Но е откъс от живота. Малко късче от реалния филм, който живее Димитър Маринов - първият български актьор, качил се на сцената на оскарите. Почти всички в България знаят за неговата поява с българското флагче в джоба на сакото, след като “Зелената книга” печели наградата за най-добър филм през 2019-а. Но има толкова неразказани епизоди от неговата лична история. Някои наглед малки детайли, зад които обаче се крият големи послания. Като историята в розовата градина. Но и до нея има път. И той също минава през онази сцена на оскарите и онова българско знаменце...

Димитър Маринов показа българското знаменце пред целия свят на церемонията по връчването на оскарите през февруари 2019 г.
Димитър Маринов показа българското знаменце пред целия свят на церемонията по връчването на оскарите през февруари 2019 г.

“Когато излязох на онази голяма сцена тогава със знаменцето, което беше във вътрешния ми джоб, и реших в онзи момент да го извадя във външния си джоб, Виго Мортенсен каза само едно. На сцената. Погледнете кадрите и ще видите как се обръща и гледа. Каза ми само едно нещо: “Завиждам на сънародниците ти!” След това си говорихме и той ме попита: “Защо го направи?” Защото е време малката България да стане голяма по света.”

Виго Мортенсен и Димитър Маринов
Виго Мортенсен и Димитър Маринов

Това разкри Димитър Маринов в емоционална реч пред българската общност в Лондон по време на големия форум Bulgaria Wants You, целящ да мотивира сънародниците ни да се върнат да работят във и за България.

В историята има място и за малко горчилка, не за нещо друго - само за допълнителна мотивация. “Имаше “сънародници” в родината, които ме нападнаха, че жестът със знаменцето бил демонстрация на национализъм и фалшив патриотизъм. И не ги виня, защото те са тези, които живеят в държава, а не в родина. След 33 години по света аз научих едно: Където и да си, ако не се гордееш с родолюбие, светът няма да те удостои с признание и още по-малко, уважение. Това е за мен. ... А за тези, “посрамените” от жеста не знам, то си е тяхна работа. Моят нов път е България. Но не назад, а обратно към ново напред! И не за мен, а за младото идващо поколение родолюбци. Да ги подпомагам, насърчавам и мотивирам за достойно израстване в техните кариери. И единственият враг, който би ми се изпречил, съм аз самият за себе си", каза амбицираният да помага на младите в родината си актьор.

“Ще се връщам в България много по-често, отколкото очаквате. Защото аз все пак си имам българската мечта”, зарече се Димитър Маринов.

А продължавайки темата с критикувалите го заради знаменцето, някак неусетно ни пренесе сред розите. И накара не само упрекващите го за фалшив патриотизъм, но и адмириращите го, накара всички да се замислим. С една наглед обикновена история.

“Искам да попитам всеки един, който ме е изкритикувал за онова българско знаме, на което нямаше герб: Кога беше последният път, когато ти тръгна от София за Бургас и спря в Карлово, за да помиришеш розите?

Защото предишният път, когато дойдох в България, в 11 без 15 вечерта взех такси, беше едно младо момче. Казах му: “Давам ти 300 лева да ме закараш до Карлово и да ме върнеш тази вечер”. Не защото бях войник в Карлово. А защото отвътре усетих едно - аз съм в София, аз работя, аз правя всичко онова, което трябва да правя... Но не усещам онова, което ме доведе дотук”, каза с особена тръпка в гласа Димитър Маринов.

Димитър Маринов
Димитър Маринов

Актьорът създал свои десет заповеди, за да успее

“Успехът на моята кариера се дължи не на късмет или поличба, а на съзнателна нагласа да „вкусвам животът такъв, какъвто ми се сервира“. И тогава, когато останах на улицата в един малък град в щата Тенеси със 120 долара в джоба, без дума на английски, без роднини и познати дори, си рекох: Ето, реши го и го направи. Сега си вярвай, но бъди разумен и готов за всичко. И тогава създадох своите 10 “заповеди”... За Божиите не знам, то си е тяхна работа.”

  • Ключови думи:
ПОКАЖИ КОМЕНТАРИТЕ
Израелски стартъп бори комарите с изкуствен интелект
Зимен хороскоп за всички зодии
Пилешко филе с мед и горчица
7 неща, които съсипват отношенията с партньора ви
Григор Димитров в топ 10 по отбелязани асове през годината

Напишете дума/думи за търсене