Андрей Арнаудов с филм за баща си: Диригентът, който покори света

Как проф. Васил Арнаудов с хор “Родина” два пъти обра наградите във всички категории на големия фестивал в Уелс

“Дали горя като него? Не знам, но мисля, че и аз приемам работата си лично. Сериозно, но и с чувство за хумор”, казва синът му, продуцентът Андрей Арнаудов

1988 г. Провежда се най-престижният хоров фестивал в света в град Ланголен, Уелс. Там мерят сили най-добрите от най-добрите, но въпросната година финалният кръг се обезсмисля от безспорния фаворит, който печели във всички категории. Русенският хор “Родина” под диригентството на проф. Васил Арнаудов завоюва абсолютно всички награди наред с титлата “Хор на света”. И това е само дежавю за българите. Двайсет и две години по-рано за първи път те триумфират, като не оставят нито един приз за конкуренцията и това се случва отново под диригентството на още по-младия тогава Васил Арнаудов. И до днес хор “Родина” остава ненадминат на световната сцена, като никоя друга формация не може да повтори успеха му.

Проф. Арнаудов има купища международни и национални отличия, като е един от шепата българи, доказали пред света, че са най-добрите в своята професия. За съжаление, днес малцина млади хора знаят кой е той. Отива си твърде рано преди три десетилетия, а неговото изкуство няма масовата привлекателност, която да го запази дълго в паметта на хората. А такива личности не бива да се забравят.

Именно затова синът му, продуцентът Андрей Арнаудов, прави документален филм за големия диригент, чрез който ще бъдат отбелязани и 90 години от неговото рождение. Филмът се снима в момента, като негов автор е журналистът Георги Тошев.

“Това е моят баща, така че не ми трябваше много мотивация - разказва пред “24 часа-168 истории” Андрей Арнаудов. - Отделно от факта, че съм му син, аз държа много на темата за паметта.

Ние имаме огромен проблем с паметта в България. Живеем във време, в което нещата стоят така, че лесно може да забравим един класически музикант, който си е отишъл преди цели 32 години, въпреки факта, че е бил световноизвестен и е най-титулуваният ни български хоров диригент за всички времена.

В конкретика под негово диригентство двата хора, които основно ръководи, печелят 37 първи и големи международни награди. Разбира се, изкуството не е състезание и няма “най”, но чисто статистически това постижение е ненадминато и едва ли някога ще бъде. И все пак реалността, в която живеем, е такава, че е нормално аз да съм инициатор за този филм.

Ако си бил комедиен актьор, има шанс да останеш в съзнанието на поколенията, защото си се занимавал с нещо по-масово и по-достъпно. Но с професията на баща ми е много по-трудно. В същото време ние имаме между 50 и 100 човека, но не над 100, които да са се измервали на световно ниво и в някакви моменти да са били най-добри в професията си. И е важно да ги запазим. Важно е да кажа, че сам не бих могъл да се справя и съм много благодарен на Георги Тошев, който прие да бъде автор на филма. Той е доказал, че е един от най-добрите в този жанр.”

За продукцията ще бъдат използвани много архиви от различни източници и преди всичко от БНТ. Екипът се е свързал и с организаторите на фестивала в Ланголен, Уелс. На седми април е бил първият снимачен ден. Планират се разговори с много хора, които са били колеги и приятели на проф. Арнаудов и имат спомени за него.

Паметната плоча на дома на уважавания педагог в София гласи: “Аз не съм музикант, аз съм диригент. Да свиря на хор - това е магията на моята професия”.

“Той имаше специфично светоусещане и хумор, които прозират в тази фраза - обяснява известният продуцент. - Естествено, че беше музикант, но с тези думи казва, че диригентската професия е много специфична и се изискват също организационни и много други качества. Той гореше изключително в работата си и затова може би много млад изгоря. Което е жалко, защото съм сигурен, че му предстоеше да направи още много. А и смятам, че изкуството, на което той беше отдал живота си, щеше да има различно развитие на национално ниво в България в годините след 91-а, когато не всичко се случи по най-добрия начин.

Дали горя като него? Не знам, но мисля, че и аз приемам всичко лично и опитвам да си върша работата максимално добре, доколкото ми позволяват възможностите.”

Във филма ще се разказва не само за големите върхове, но и за трудностите по пътя му, които не са известни дори на част от хората, които го познават.

“Мисля, че той се затваряше и преживяваше трудностите сам. Не обичаше да говори за проблемите си, обичаше да ги оставя за себе си.”

В продукцията ще вземат участие и съпругата на проф. Арнаудов, дъщеря му и синът му, за да се нарисува пълен портрет на човека - такъв, какъвто е бил в живия живот.

“Прекрасен баща беше. Имах чудесно, страхотно детство - спомня си Андрей. - Постоянно се чувствах обичан и щастлив, което е най-важното за едно дете. Моментите с него, макар че не бяха много чести, защото той много пътуваше и в чужбина, и в страната, за мен бяха истински празник. Затова се отвори голяма празнина в мен, когато той си отиде още преди да съм навършил 12 години. Но нямаш избор, продължаваш. В такива моменти имаш два хода - единият е да се фокусираш изцяло в миналото и да живееш там, другият е то да ти дава сила, за да правиш самият ти достатъчно важни за теб неща и да вървиш напред. Опитах се възприема за себе си втория начин.”

Какъв е най-важният урок, който Арнаудов е научил от баща си - четете ТУК