Посвещават “Хъшове” на Чочо Попйорданов 10 години след смъртта му

Не се притеснявам от стареенето. Освен бунтовническа и попска моята фамилия е и планинарска. Знам, че качването на върховете е в основата на мисията на всеки един от нас. Но това, което съм научил от дядо ми, от баща ми и от себе си, от собствения си опит, е, че е много хубаво да можеш и да слезеш. Защото повечето хора губят силите и се провалят тъкмо при слизането.

И въпреки че не се страхуваше от стареенето Петър Попйорданов - Чочо така и не успя да остарее. Той си остана завинаги на 48 години.

Вчера се навършиха 10 години, откакто един от най-именитите актьори грее всяка вечер в небесния театър.

“Не актьор, а истинска вихрушка от енергия и емоции, той остави незабравима следа в историята на театъра и в сърцата на публиката. Десетки паметни роли, белязали със златни букви летописа на първата ни сцена и спомени, които топлят душите на всеки, докоснал се до него през годините”, пишат от Народния театър за своя колега.

В негова памет ще бъде открита

изложба с емблематичните му

роли на 17 май

в партерното фоайе на Голяма сцена. С нея ще бъде отбелязан и рожденият ден на актьора - 11 юни. Тази година на тази дата той трябваше да навърши 59 години.

На Чочо Попйорданов ще бъде посветено и представлението “Хъшове” на режисьора Александър Морфов на 23 май. Това е спектакълът, в който актьорът дълги години игра паметната роля на Македонски. 

Дебютът му в Народния театър е през 1994 г. като Чудомир Чипиловски в постановката на Маргарита Младенова “В полите на Витоша” от Пейо К. Яворов. Следват редици незабравими образи в спектаклите “Хеда Габлер” от Хенрик Ибсен, “Сън в лятна нощ” от Уилям Шекспир, “Чайка” от Антон П. Чехов, “Чичовци” по Иван Вазов, “Бурята” от Уилям Шекспир, “Човекът, който прави дъжд” от Натаниел Ричард Неш, “На дъното” по Максим Горки, “Кавказкият тебеширен кръг” от Бертолт Брехт, “Кимоно” от Росица Обрешкова, постановка Росица Обрешкова, “Вишнева градина” от Антон П. Чехов, “Август в Оклахома” от Трейси Летс, “Смъртта на търговския пътник” от Артър Милър и още много други.

Даровитият актьор е роден в София на 11 юни 1964 г. в семейството на Иван Попйорданов – дългогодишен директор на Киноцентър “Бояна” и генерален директор на БНТ, и лекарката Катя Попйорданова. Родът им произхожда от Велес, Вардарска Македония, като прадядото на Чочо е първи братовчед на македонските революционери Миле и Орце Попйорданови. През 1989 г. завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов” в класа на Крикор Азарян и Тодор Колев. Учи в Чехия една година. Преди да започне в Народния театър, играе в трупите на театър “София” през 1988 г., след това в Малък градски театър “Зад канала” до 1994-а, а от 1994 г. – и в Народния.

Освен на сцената талантливият млад актьор добива широка популярност още през 80-те години, снимайки се във “Вчера” и “Адио, Рио”. Участва и в ленти като “Лятото на един льохман”, “Вампири, таласъми”, “Сезонът на канарчетата”. Получава награда “Златен Баяр” в Белгия за най-добра мъжка роля във филма “Граница”.

През 1993 година Чочо Попйорданов се жени за певицата Хилда Казасян, която определя като своя духовен партньор. Двамата са заедно седем години, но и след развода си остават добри приятели.

Следващата жена в живота на Чочо е младата актриса Йоана Буковска. Двамата се срещат на снимачната площадка на сериала “Дунав мост”, а Йоана тогава все още е амбициозна студентка по актьорско майсторство. Три години по-късно обаче се разделят.

Голямата любов на актьора е Даниела, с която той има връзка в ученическите си години. Събират се след няколко десетителия раздяла. За нея винаги е казвал: “Тя е моето спасение”.

“Ние бяхме първата ученическа любов.

Завинаги. От четвърти клас,

когато Чочо ми се обясни в любов

Беше много смешно. Има една поща на “Скобелев”, събирахме се до нея в един двор. Отивайки натам, той ме попита толкова искрено и по детски – искаш ли да ходиш с мен. Аз казах – ами добре. Чочо се завря под една кола от щастие. От четвърти клас бяхме заедно до последно със събирания и разделяния”, разказва Даниела.

“Много интересно ми предложи да ми е кавалер на бала. Бяхме в театрален кръжок, но Чочо не го приеха, а мен – да. Той толкова искаше да участва, че се направи на един байчо. По нищо не можеше да се разбере, че е ученик. Посипа се с брашно, прегърби се. Изнасяме представление, отварям едно писмо, а това беше от Чочо до мен дали ще се съглася да бъда негова дама на бала. Страшно се притесних. Това, което ми беше написал... невероятно”, разказва Даниела.

Двамата така и не успяват да се порадват на щастието да имат дете. Те осиновяват момиченцето Екатерина, но то идва в дома им няколко дни след нелепата смърт на Чочо.

Актьорът загина,

падайки от висока

стена на гробището

в “Бояна”,

където наскоро бе погребал майка си. Той си отиде точно на Великден в “Пирогов", след като лекарите не успяват да го спасят след травмата на главата му, получена при падането.

Дори години след загубата на любимия си, Даниела все чака той да ѝ се обади. “Не приемам, че той си е отишъл, не мога да повярвам, всеки момент чакам да ми се обади, все едно е отишъл на едно по-дълго турне. И до ден днешен го усещам край себе си в различни ситуации. Мисля, че е до мен и ми помага. Не съм изключила още телефона на Чочо и много мои приятели и колеги продължават да ме търсят на него”, разказва Даниела. 

Последното представление на Чочо Попйорданов на първата ни сцена е в ролята на Трип в “Пет жени с еднакви рокли” от Алън Бол.

“Когато получих инсулт, загубих лявата си ръка. Когато си отиде Чочо, все едно загубих и дясната. Остана ми една душа, която продължава да страда за моя скъп приятел!”. Това пише актьорът Христо Мутафчиев след загубата на любимия си приятел и колега.