Писателят Иво Сиромахов: Бай Тошо беше един полуграмотен диктатор!

Мога само да съжалявам хората, които тъгуват за неговото време

Кой е той

Иво Сиромахов е писател, сценарист и драматург. Автор е на 23 книги и 11 театрални пиеси. Последният му роман "Бай Тошо" е безмилостна сатира за едно безпътно общество, в което олигарсите поставят начело на държавата холограма, която да "оправи всичко".

- Г-н Сиромахов, в последния си роман разказвате за изкуствен интелект наречен "Бай Тошо", монтиран от олигархията и контролиран от нея начело на държавата. Звучи плашещо реалистично. Възможен ли е наистина подобен сценарий?

- Една мъдра мисъл гласи, че всичко, което не противоречи на законите на физиката, е възможно. За съжаление, в България обществените процеси не се развиват по демократичен път. В нормалните демокрации гражданите упражняват властта чрез своите представители и насочват обществото в определени посоки. Разбира се, и там има спорове как точно да се върви към просперитета, но по основните въпроси има безусловно съгласие - обществото се стреми към справедливост и към по-добри възможности за развитие на всеки индивид. Тези ценности не се поставят под съмнение. У нас очевидно ценностите са мъртви, затова всичко е поставено под съмнение. Или както гласи един популярен израз, "секи сам си преценя".

- Кой всъщност управлява България?

- Да. КОЙ всъщност управлява България. Защото сме му позволили.

- Кои са тези, които въздишат по управлението на истинския Бай Тошо? Защо?

- Въздишат онези, които са го забравили. Нашето общество е с изключително кратка памет. И се бои от истината. Голяма част от хората предпочитат да живеят с някакви фантазми за несъществуващи времена, в които са изпитвали несъществуващо щастие. В съзнанието на тези хора Бай Тошо е някакъв справедлив и човеколюбив държавник, който бащински е обгрижвал народа си и се грижел всичко да му е евтино. Само че такъв Бай Тошо не е съществувал. Истинският Бай Тошо беше един полуграмотен диктатор, който беше заключил народа си зад телените огради на границите си и беше смазал свободата на словото с репресивния си апарат. Ако някой копнее за подобна държава, мога само да изпитвам съжаление към него.

- На няколко пъти в книгата пишете не особено ласкаво за българите - че искат някой да решава вместо тях, че са завистливи, злобни и мислят само как да се скатаят. Наистина ли сме такива?

- Тези думи не са мои, а на един от персонажите в книгата. Олигархът, който се опитва да погълне цялата власт и да държи в подчинение хората. Всъщност властта в България презира народа си. Тя гледа на него като на стадо, което безропотно върви накъдето го подкарат. Властта мрази избирателите си и избягва да общува с тях.

- Все пак имаме и Георги Господинов. И огромна опашка, която чакаше за негов автограф.

- Много съм щастлив, защото благодарение на Георги светът погледна към България и разбра, че тя ражда не само престъпници, но и талантливи писатели.

Успехът на Георги е впечатляващ и е добър пример за това, че талантът и трудолюбието рано или късно се възнаграждават. И че реалните постижения са въпрос на дълги натрупвания и целенасочени усилия.

В нашето общество почти не се говори за пътя към успеха. За хилядите часове труд, които трябва да положиш, за да постигнеш нещо в живота. За необходимостта да инвестираш в себе си, да се образоваш, да ставаш все по-добър в това, което правиш. Вместо това някакви тарикати лъжат хората, че ще успеят, ако търкат талончета или залагат на мачове. И по-наивните се хващат на тази измама. И плащат висока цена за глупостта си. Докато не се научим, че лесни пътища към успеха няма, не ни чака нищо добро.

- Какво ще кажете за новия кабинет? За президента? За Гешев?

- Нищо не мога да кажа за тях. Не ме вълнуват. Интересуват ме само хората, които оставят нещо смислено след себе си.

- Убиха Къро в Южна Африка, Брат Галев умря в България... Връщат ли се времената на мутрите?

- Тези сюжети са твърде дребни и незначителни. Това, че някакви престъпници се избиват, е нещо банално - такава им е професията. Обикновено го правят на места, където законите не работят.

- Напоследък патриотизмът стана много модерен. Какво значи да си патриот?

- Да си патриот означава да се чувстваш част от някаква общност и да се опитваш да допринесеш за успеха.

Да възпиташ добре децата си. Да цениш грамотността и просвещението. Да се грижиш за слабите и беззащитните. Да настояваш за справедливост. Да уважаваш труда и таланта на другите. Да се самоусъвършенстваш. Това е!

- Финалът на книгата е, че врачка става премиер и всички са доволни. Можете ли като една Ванга да предскажете бъдещето на България? Чака ли ни все пак и нещо хубаво?

- Не мога да гледам в бъдещето, нито да обещая всенародно щастие. В крайна сметка бъдещето зависи само от нас. Ако се постараем и поработим здраво, може и да е добро. Ако ли не - ще продължим да мрънкаме и да се оплакваме и все някой друг ще ни е виновен.