По коридорите на Народния театър красавиците едва се разминават

Аня Пенчева

Аня Пенчева, Радина Боршош, Теодора Духовникова, Параскева Джукелова, Радина Кърджилова и Биляна Петринска блестят и с таланта си

Една от най-красивите актриси на Народния театър носи с гордост фамилното име Боршош, а то издава произхода й. Популярна публична личност, Мирослав Боршош няма пръст във възпитанието на дъщеря си, която споделя, че е отгледана от дядо си Владимир по майчина линия. Родена е в последния ден на декември и може би в този факт се таи някакво добро предзнаменование. Примерно, че късметът ще върви ръка с ръка с нея. Ами досега така и става!

Родителите са готови да дадат мило и драго за дъщеря си и Радина учи в частната езикова гимназия „Дорис Тенеди“. Като ученичка посещава студията на Малин Кръстев. Изглежда, че Анастасия Събева, една от перспективните в групата на младите жени режисьори, я забелязва, за да я покани на профи сцената в театър „София“, където приемат предложението й за детско заглавие.

Радина е на 19 г., когато дебютира с ролята на Джейн

в спектакъла „Мери Попинз“ от Памела Травърз. Същата 2016-а кандидатства в НАТФИЗ и е приета в класа на Стефан Данаилов. Дипломира се половин година след смъртта на Ламбо. Племенницата на легендарния актьор - Росица Обрешкова, съдейства, за да поканят Радина в Народния театър.

Радина Боршош
Радина Боршош

Така се случва, че през декември 2017 г. Бина Харалампиева започва репетиции на „Лисичета“ за камерната сцена и взема Радина в ролята на Александра, дъщерята на главната героиня Регина (Теодора Духовникова). Малка роля, но заредена с драматизъм, защото момичето вижда как безсърдечната й майка съсипва живота на баща й (Иван Юруков). След като я гледат, в Народния я отрупват с предложения и Радина играе в „Три високи жени“, „Когато гръм удари, как ехото заглъхва“, „Идеалният мъж“, „О, ти, която и да си…“, „Двубой“, „Нова земя“, „Бурята“ на Робърт Уилсън, „Животът е прекрасен“ на Александър Морфов. Може да се каже, че вече е вътре в плътта на Народния.

Много е красива! Можем да я гледаме без умора на екрана на първата й главна филмова роля, в късометражния „Солвейг“ на Яна Титова, която е сценарист и режисьор! А народът я познава от сериала „Ние, нашите и вашите“, в който играе ролята на Деспина. Типичен семеен филм, в който отношенията са абсолютно познати на българския зрител, преживяващ ги в собственото семейство. Деспина се покрива с актрисата Радина Боршош по съчетанието на красота и интелигентност. Тъкмо в тази възраст момичето настоява да се еманципира като млада жена със самостоятелно мислене и решения без зависимости от майка си, грижила се досега за всичко, ставащо с нея.

След този успех Радина е включена в екипа на „Раят на Данте“, минал успешно през няколко европейски фестивала. Тя приема с възторг ролята си на Рая и благодари на Владо Пенев за съветите по време на снимките. За пръв път младата актриса се докосва с почит и благодарност до присъствието на звезди ветерани като Гинка Станчева, Иван Налбантов и Васил Луканов.

Когато Параскева Джукелова е

с рижо-руса коса, направена на къдри,

и черно-бяла рокля, може спокойно и безпроблемно да се нареди до която и да е европейска кралица като висша дама от антуража й. Няма да се изхвърля и ако кажа – и да се покаже като самата кралица. Притежава аристократично излъчване, не толкова често срещано при красивите актриси, които се трудят да изглеждат делови, знаещи, справящи се във всекидневието.

Параскева Джукелова
Параскева Джукелова
Изглежда разумна, хладнокръвна, благородна, контролираща се, антискандалджийка. Напориста, макар че на теория и идеи е по-решителна отколкото при осъществяването им. Феминистка е, но не се нахвърля върху мъжката половина на човечеството. Убедена е, че жените вършат по-полезните неща на този свят и толкова! Няма нужда да се спори, доказва, скандализира.

Интересно е дали тази вътрешна убеденост в енергията на жените не се отразява в присъствието на сцената. Ако на прима виста се помъча да си спомня впечатляващи роли на Паци Джукелова, доста ще се озоря. Тя защитава мястото си в сюжета на представлението, повече или по-малко драматична, но не е открояваща се, доминираща. Май точно такава е нужна на режисьорите. Така да се каже, Паци Джукелова циментира представленията във „Васа Железнова“ като Наталия, дъщерята на простачката Васа, в „Мизантроп“ като Елианта, братовчедка на главната героиня, най-разумната и антиинтригантката, в „Обир“ като Филис, в „Август в Оклахома“ като Керън, в „Спускане от връх Морган“ като Тео Фелт, жизнерадостна съпруга на главния герой, незнаеща за живота на укритата втора съпруга и т.н… Сякаш без нея сцените биха загубили сериозност и автентичност.

Но въпреки тази поредица, която означава, че актрисата е ценена и търсена, стане ли дума за Паци Джукелова, въображението ми извиква страдалката от „Сезонът на канарчетата“, филм от 1993 г., в който нейната героиня дълбаеше съчувствието и емпатията заради ориста да й се случват само несправедливости. Параскева Джукелова играе в 32 филма и тв продукции, но онова издължено от мъката лице с горящи, укротени очи и антисекси излъчване не напуска спомена ми. Може би заради това драматично превъплъщаване Джукелова има две награди „Златна роза“ за главна женска роля (в „Сезонът на канарчетата“ и в „Изпепеляване“).

Смело момиче, не се плаши от житейски трудности. Което означава голямо доверие в себе си. Точно такава, студена и непреклонна, играе в доскорошния сериал „Вина“ на БНТ и режисьора Виктор Божинов. Паци Джукелова след 5 години в Народния театър, където влиза след финала на НАТФИЗ през 1992 г., напуска убежището на държавната сцена и излиза на свободна практика. Смята, че ще има повече ангажименти и успехи. След 10 години битка с условията на непазарната култура се връща в Народния, където я приемат безпроблемно, защото си спомнят таланта й.

Паци Джукелова е повече склонна да обвинява себе си в провалите, нежели конкретни противници и обстоятелства. Стигне ли до провал, се стреми да разчисти всичко, за да започне отначало. По един странен съдбовен път сюжетната история на нейната героиня във „Вина“, сблъскала се с изневярата на съпруга й (Мишо Билалов), намерил си за любовница елементарна, нехубава жена, но под удобна ръка в неговия офис, повтаря житейската история на Паци Джукелова, открила, че съпругът й Виктор Божинов й изневерява с някаква журналистка. Тя решително скъсва със семейното огнище (между другото, двамата нямат брачна церемония) и остава сама с дъщеря си Калина. Същото прави и нейната героиня във „Вина“, опитваща се да изясни случилото се с дъщеря си (Елена Телбис), с която нямат много близки контакти, но пристъпват боязливо в нова територия на сближаване.

Само в едно-единствено интервю намерих информацията, че Параскева Джукелова се запалва по актьорлъка, когато – като ученичка в трети клас, гледа гостуващото в Пазарджик представление на оперетата „Лелята на Чарли“ с Видин Даскалов и поисква в себе си да работи тази „красива приказка с костюми, танци, пеене“. Да се сетим колко съдбоносно е гостуването на добри спектакли в градове из страната.

Паци Джукелова влиза в първия клас на Стефан Данаилов в НАТФИЗ и това до голяма степен предопределя присъединяването й в трупата на Народния. Тя винаги ще бъде интересна за режисьорите, които ще си наумяват, че ще трябва да я укротяват до благодатния за проекта резултат. Но няма да се колебаят да я поканят.

Неотдавна излезе едно месечно списание с Теодора Духовникова на корицата.

Княгиня Теодора Духовникова от царството на красавиците!

Горда, недостъпна, артистична, съвършена! Съвършена! Много от качествата на стила на Параскева Джукелова са валидни и за Теди Духовникова. Но ми се струва, че Паци Джукелова е по-пригодна за битови случки, драми или комедии, в които да се потопява като лична ангажираност, докато Теди Духовникова прави с изящество класически роли с известна дистанция от ставащото.

Радина Кърджилова (вляво) и Теодора Духовникова
Радина Кърджилова (вляво) и Теодора Духовникова

Актрисата е зодия Стрелец и притежава прогнозирания от астралните енергии практически дух, способен да прави обективни оценки на ставащото около нея. Без да се старае по какъвто и начин, Теди Духовникова пленява приятелите и хората от компанията си, а тяхното възхищение е емоционална храна за нея. В НАТФИЗ учи в класа на проф. Снежина Танковска, завършвайки през 2000 г. В Народния театър постъпва през 2005 г. Рядко сцените на някоя постановка остават дълго в паметта ми, но мизансцените и отношенията между персонажите в „Лисичета“ и „Когато гръм удари…“ на камерната сцена на Народния театър се пред очите ми. Досещам се, че това е преди всичко заради техниката на режисьорката Бина Харалампиева в необикновената й работа с артистите.

В „Лисичета“ тя изтегли Теди Духовникова от останалите в екипа и я скулптира като „тиха мръсница“, провеждаща лукава битка с мъжа си. В „Когато гръм удари…“ Теодора е в ролята на Бистра, съпругата на Попович (Дарин Ангелов), която е преживяла изневяра в младостта си, поддавайки се на моментните емоции със семейния приятел Витанов (Иван Юруков). Плод на тази „грешка“ е нейният син Данаил (Богдан Бухалов). Режисьорката превръща класическия текст, гордост на учебниците, от който с десетилетия се боят, в съвременна драма, разбираема и от чужденеца, познаващ Мопасан. С прекрасно детайлизирани черти на лицето Теодора представя изнурена от душевните терзания жена, покъртена от огласяването на тайната на младостта й, но още несигурна дали това трябва да промени живота й. Актрисата харесва отхвърлянето от режисьорката на какъвто и да е морален казус в акта на изневярата в днешния оценъчен поглед към семейната драма. На сцената действа природата на жената Бистра и този тип театралност се харесва от Теодора Духовникова.

Тези две роли при Бина Харалампиева са по-близо до женската същност на младата актриса в сравнение с ролите й в „Бащата“ и „Синът“ в Народния театър, където енергията на представлението отнема от енергийната собственост на Теодора за сметка на цялостната душа на спектакъла. Плюсът за нея е, че в двете постановки играе в компанията на Владо Пенев и изглежда, че са си допаднали, защото Теодора участва, дори придружена от съпруга си Стефан, в някои от пътешествията на обсебения турист Владимир Пенев.

За Теди Духовникова чета от време на време в масовите медии, че е чаровница. Това определение е грешно, доколкото да има чар, е качество на красивата жена. Чарът не изгребва визията и душата на красавицата. Нека да я оставим да е изключително красива, умна, разсъдлива, сценично всеотдайна.

Мисля, че

гафът на Биляна Петринска, който пречи да е национално призната

– без увъртания, забележки и критики, – е нейният копнеж за всеобхватност. По-точно – нейното разпиляване по всеобхватност. При нея липсва концентрация към едно занимание, към един проект.Тя се люшка още в училище, когато наред с уроците си започва да учи банково дело, потъвайки в парично-кредитните отношения, сякаш иска да стане счетоводител или мениджър маркетолог. За всеки случай, както се казва. Следва актьорство в колежа „Любен Гройс“, но след завършването му през 1994 г. не отива в театрална трупа, а остава в колежа като преподавател и асистент на проф. Елена Баева. Тази странична позиция я обрича на изчакване, за да се сетят за нея в някой театър и да я поканят за поредния си проект. Най-често играе на сцената в театър „Възраждане“ („Майстори“, „Михал Мишкоед“, „Жената от морето“, „Криворазбраната цивилизация“, „Пепеляшка“). Чак през 1998 г. я приемат в трупата на Народния театър.

Биляна Петринска
Биляна Петринска

Преди години инициирах разговори с Биляна и тя ми довери, че се намира в процес на раздяла с дългогодишно гадже. Беше известен режисьор, спрямо когото тя таяла надежди за общо съжителство, без значение дали с брак или без брак. Нищо не излезе от тези нейни намерения и тя оформи мнението си за днешните мъже – без самочувствие, лишени от мъжеството да обещават с думи, които имат стойност. Лесно ранима и романтична, признаваща, че е родена за 18-19 век, когато изкуството е било на голяма почит, Биляна Петринска мечтаеше за рицар, който цени силата на жеста. Надявам се искрено да е намерила това, което е търсила.

От всички красиви актриси в Народния театър тя има най-силно еротично излъчване. Може да го наречем сексапил. Като се сетят за нея, в жълтите медии без умора подчертават големия бюст на Биляна и очевидно заради него режисьорката Диана Добрева я покани да участва в сцената от „Казанова“, в която голи до кръста момичета щурееха на сцената. Но лицата им бяха закрити с маски. В медиите изтече информацията, че списание „Плейбой“ е предложило на Биляна специална корица с нейна снимка. Но тя е отказала.

Вярна на природата си да опитва всичко неизвестно и любопитно, Биляна Петринска навлиза в озвучаването на филмови роли през 2004 г. Нейният глас се чува в сериалите „Закон и ред“, „Шепот от отвъдното“, „Престъпни намерения“, „Мистериите на мис Фишър“ и др. Тази актриса с благородно, достолепно излъчване изненада зрители и рецензенти с превъплъщението си в спектакъла на Народния театър „Кълбовидна мълния“ по пиесата на Иван Радоев. Партньор е Николай Урумов, режисьор е Георги Радулов. На това представление не се обърна заслужаващо внимание и това беше грешка. Агресивната красавица се преобрази в сива, безлична женица, съпруга на безволевия, бездействен съпруг оплаквач (Ники Урумов). Смачканата от монотонния живот женица се влюбва в началника на мъжа си, точно когато съпругът се готви да се пребори с шефа в защита на достойнството си и надеждата за промяна на безцветния си живот. Текстът, предназначен за противодействие срещу психологическата кастрация при режима на Живков, придобива силно и цветно актуално звучене. А Биляна показа ярко характерно и неочаквано за нея изпълнение в достойно партньорство на майстора Урумов.

Биляна извърши героизъм, като роди сина си Адриан на 44 години. Тя не спира да усъвършенства актьорските си оръжия, изучавайки и практикувайки танц, езда, плуване, йога, гимнастика. Мисля, че е време „Икар“ и „Аскеер“ да се вгледат в нейното сценично присъствие.

Дълги години след постъпването си в Народния театър през 1987 г.

Аня Пенчева е подценявана за възможностите си да изиграе драматичен персонаж

Смятана е за повърхностна, глезена, безспирно демонстрираща сексапила си с устните, очите и дори с косата си. А гърдите й са толкова агресивно присъстващи, че сякаш имат собствен живот. На прословутата стена пред входа на театър 199 с отпечатъци на дланите (и на други техни телесни части) на участващи в спектакли там артисти, Аня Пенчева стои с отпечатък на едната си гърда. Медиите с удоволствие се включиха в общата квалификация „национален секссимвол“, а тя не направи нищо, за да опровергае. В нейните представления опитното око ще долови липсата на потъване в образа и ситуацията и заместването й с лека присмехулна усмивка отвън навътре. Сякаш актрисата иронизира самата себе си. Разбира се, този тип сценично присъствие покрива изискванията в някои представления и те стават адски забавни. Аня често е ангажирана от нейния колега и верен приятел Михаил Петров, когато той поема ролята на режисьор, а спектакълът включва силно емоционални сцени.

Един емблематичен спектакъл от кариерата на Аня е „Похапване с приятели“ по пиесата на американския драматург Доналд Маргулис. Това е най-силното нейно представление, донесло й наградата „Аскеер“ за поддържаща роля през 2002 г. Режисьор е Пламен Марков, който е работил филигранно с актьорите. В сюжета се срещат две приятелски семейства (Аня и Ириней Константинов са едната двойка, Мария Статулова и Стоян Алексиев са другата). Персонажът на Ириней закъснява за вечерята и приятелите му започват да обсъждат с жена му всекидневието на семейните двойки. В разговорите се дискутират ситуациите, които могат да навредят на семейната хармония и пътищата за избягването им. Аня изненадва с пълното навлизане в психологията на своята жена, с липсата на заиграване или фалшифициране на чувствата. Текстът е много качествен, ненапразно e отличен с „Пулицър“, най-високата литературна награда в САЩ. Почти незабавно пиесата прескача в театри в Лондон и Париж. Аня очевидно приема ролята присърце, но голяма заслуга за нейния успех има режисурата на Пламен Марков, който открива най-добрите сценични качества на актрисата. И аскеерът идва най-заслужено.

Аня Пенчева има дъщеря от първия си брак със Сашо Диков (Петя Дикова, eдно от красивите лица на bTV) и син от сегашния си брак с Ивайло Караньотов (Ангел, посветил се на спортна кариера).

Днес

театралният живот на Радина Кърджилова

почти изцяло е съединен с присъствието на Деян Донков на сцената. Това е естествено, след като и семейният й живот е свързан с него. Деян навлезе и в режисурата и няма как да остави жена си извън интересите си. В това отношение е задължително за театрала да гледа общия им спектакъл „Любовникът“ в Народния театър. Деян в ролята на режисьор надхвърля мотивите на текста на Пинтър и представя мъж и жена в семейния си ритъм, но и извън него в еротични мечти и самоналожени табута, в опити да спрат измяната, в невъзможността да устоят на повелите на природата. Динката е успял – и с помощта на художника Никола Тороманов-Фичо, да сглоби интересно представление, което оставя у зрителя въпроси за неговата собствена любовна практика. А през 2019 г. Радина печели „Аскеер“ за главна роля за участието си в „Любовникът“.

С продълговатото хармонично лице, леки скули и плътни пълни устни Радина излиза от моделите на българските актриси и прилича на италианска актриса (за да задоволим и нашата неутолима жажда да сравняваме българските актьори със западните им колеги). Владо Пенев ужасно точно я характеризира: Радина „изглежда кротка, смирена и тиха“, но може да извади от себе си всякакви образи. Като казвам, че е свързана с Деян Донков в театралната си работа, не твърдя, че това е единственият път на младата актриса. Тя започна живота си в Народния театър, ангажирана за роля в спектакъла на Галин Стоев „Танцът Делхи“.

Предполагам, че методът й на игра с контролирани емоции, изглеждаща като в документален филм, е впечатлил журито на наградите „Икар“ и през 2018 г. Радина печели приза за водеща роля от този спектакъл. Тя има забележително присъствие и в киното - „Тилт“, „Стъклен дом“, „Фамилията“, но смятам, че ключът към нейния метод на игра е във филма „ХII A“. Художествените ситуации нямат финал, спират до ситуации, които носят информационен характер, като извлечени от реалния живот. Това преливане между фикция и реалност привлича, заповядва да запомним случващото се.

Както на сцената и екрана Радина Кърджилова е цветна, любопитна, значима, така и в личния си живот е изпълнена с изненади. Когато ражда първото си дете от Деян, двамата не могат да измислят име. Спрягат разни небългарски имена, но не могат да приемат никое от тях. Бащата на Радина, известният художник Христо Кърджилов, не се намесва, абсолютен джентълмен, но страда мълчаливо. Обаче ето какво става. Художникът е нарисувал преди години портрет на дядо си Христо, на когото е кръстен. След различни перипетии платното, сложено в рамка и забравено, кротува върху бюфета в хола на семейството. Една вечер Кърджилов чува страшен трясък в хола. Скача да разбере какво става и вижда, че портретът е прелетял широчината на хола и е паднал на земята. Кърджилов е потресен и се обажда на дъщеря си. Радина не може да си поеме дъх от вълнение. И телефонира на Деян. Динката, както знаем, е дълбоко религиозен, вярващ в отвъдни енергии и знаци. Още на другия ден момченцето на семейството е кръстено Христо.

Вторият син в семейството се казва Йоан. Деян е изпълнен с необятна обич към децата си. Той ги наблюдава, философства, грижи се. И обича Радина, която признава, че всеки път, когато той шофира, тя го гледа, следи жестовете му, вдишва го и се влюбва в него.

В Европа често правят класации на най-красивите актриси. Но си служат с т.нар. златно сечение, утвърдено от древните гърци. Днес най-красивата актриса в света е британката Джоди Комър, позната от сериала „Убивайки Ийв“, за ролята в който получи „Еми“. На второ място е Зендая, следвана от Бела Хадид и Бионсе. Надявам се някога да погледнем по-сериозно на красотата на българските актриси.

  • Ключови думи:
ПОКАЖИ КОМЕНТАРИТЕ
Вашият най-досаден навик, когато сте във връзка, базиран на зодията ви - втора част
Шакира: Не съм готова за сериозна връзка
Валери Григоров и Мария Бакалова са разделени?
Новият тренд "бавна красота" - купувайте по-малко и по-качествени продукти
Защо трябва да изключваме смартфона си вечер

Напишете дума/думи за търсене