Варненски рокер се озова сам на площада на рок феста пред изтърбушена соцсграда, за да я преобрази 2 години по-късно чрез симбиоза от индустриален дизайн и лофтстил
Изтърбушена стара фурна в живописното великотърновско село Миндя от социализма вече е естетско място извън града за релакс и приятели.
Преобрази я предприемач от Варна чрез уникална симбиоза от индустриален дизайн и лофтстил, за да я превърне в нещо като клуб хаус за приятелите си, които карат мотори и обичат рока.
Точно така Кирил Недков открил за първи път привлекателното селце, популярно като българския Удсток. За едно от изданията на “Миндя рок фест” рокери от морската столица решили да пътуват, но организацията се провалила и Кирил се озовал в балканския район съвсем сам.
“До края на вечерта се познавах с половината хора на феста. Така се свързах с това селце, което продължава да ми е мило. Направих къща, където да можем да се събираме”, разказва Кирил. 
Зад привидно бохемския порив има една много лична история за 12 бора, 16 воденични колела и един нещосъбирач, както сам се нарича.
“Когато идвах за събитието, постоянно спирах с мотора пред старата фурна в центъра да говоря по телефона. Един ден видях, че се продава. Беше преди 7-8 години”, спомня си предприемачът. 
“В градината растяха 12 бора. Когато за първи път отидох с брокера да разгледам, имаше още един кандидат-купувач. Той заяви, че първото нещо, което ще направи, ако вземе старата фурна, е да отсече боровете, защото имат много слаба коренова система и ще паднат върху къщата.
Така се амбицирах аз да я купя, за да ги запазя”, разкрива истинската причина за авантюрата си Кирил.
Разказва, че някога това е била най-голямата фурна в региона, където се месел и печал дъхав хляб, с обособен магазин. Работила е някъде до края на 90-те години, а е построена през 1960 г. 
Когато я купил, имало само голи стени, даже инсталациите били свалени, за да бъдат предадени за скрап
Интериорното пространство било разделено по съвсем друг начин. И тъй като е човек, който не обича да насилва нещата, решил, че ще е много по-лесно да преобрази старата хлебопекарна в индустриален и лофтстил, отколкото в битова къща. 
Лофт буквално означава най-горния етаж. Жилище, получено след преобразуване на нежилищно пространство, най-често изоставена фабрика или промишлена сграда.
Характерните черти на лофтдизайна са големите помещения без преградни елементи, високи тавани, греди и метални тръби. 
Фурната в Миндя е преобразена в неподражаем артстил за 2 години.
“С добър творчески колектив”, подчертава Кирил и изброява виновниците за къщата уникат - Мартин и Снежана от Велико Търново - инженер и интериорен дизайнер, който дават живот на концепцията на собственика.
Къщата за приятели извън града има 350 квадрата жилищна площ, съчетаваща характерните черти на пекарна
от 60-те с усещането за огромно общо пространство и съвременни решения. Включва три спални, голяма светла дневна, кухня, трапезария, сервизни и складови помещения. 
“Пространството е лофт с горните 2 спални и долу кухнята, за да може всички да са участници в партито. Има пиано, каним групи, а по този начин и дремещите горе, и тези около масата - всички са част от купона”, обяснява собственикът.
Оказало се, че своеобразната концертна зала под високия покрив е с невероятна акустика. Тук са свирили гайдарите от състав “Петко войвода”, цигулки, виолончело, Яница Русева, даже Златаришката и Берковската духова музика.
Интериорът е решен с метални и бетонни елементи в съчетание с масивни дървени мебели. Отличават се детайлите от ковано желязо, отново свързани с темата жито, хляб, фурна. Те са дело на майстора ковач Атанас Пеев от Смолян. 
Той е завършил скулптура във Великотърновския университет, свири на родопска кабагайда и умее да превръща желязото в произведения на изкуството.
Концепцията за вграждане на паметта за предишното битие на сградата в актуалните тенденции за комфорт, енергийна ефективност и практичност предава особена индивидуалност.
Оригиналната врата на фурната е монтирана на втория етаж в къщата. Част от интериора са и оригиналните лопати, с които се вадел хлябът, рафтовете, по които са го плъзгали към магазина.
Място в дизайна е намерил и тезгяхът за продажба на селския самун. От него е направена маса за беседката в градината. Табелата “Хляб” също е оригиналната, която едно време е висяла на пекарната.
“Оказа се, че художникът, който я е рисувал - Станимир Габровски, живее в същото село. Той ми помогна за възстановяването ”, обяснява Кирил.
Под стълбището, отвеждащо
до второто ниво, място е намерила оригинална френска камина
за вграждане, която Наско направил произведение на изкуството. Тя дава изключителен уют с измайсторената спяща котка върху нея. Атмосферата допълват картини на Васил Василев и каменни скулптури на Симо Борисов.
Дворът е декар и половина и в него освен 12-те бора и куп друга паркова зеленина расте голяма бамбукова гора. Именно към нея и възвишенията на Еленския Балкан открива панорама терасата на двете горни спални.
В павирана част от двора пред къщата са вградени 16 воденични камъка. Сред тях има френски, български, английски. Кирил ги е събирал като финален щрих в концепцията за фурна и за хляб.
Тук традицията отново съжителства с всички съвременни удобства - голяма беседка с лятна кухня и барбекю, където всеки детайл е мислен и пипнат
Автоматична поливна система за градината, локално отопление на дърва и пелети, алармена инсталация и видео наблюдение са сред екстрите на ВИП имота, оценен на над половин милион лева.
“Фурната” е обявена за продажба, тъй като Кирил се е съсредоточил на следващия си проект - каменна къща в родопското село Киселчово. Собственикът казва, че единственото недовършено в нея е руската баня.
“Има интерес, но аз търся човек с отношение към “Фурната”. Няма да я продам на кого да е, защото съм я правил за себе си”, казва създателят на необичайния имот извън града.
Интересното артпространство, или клуб хаус, ще се оживи отново в края на август, когато Миндя ще е рок център за пореден път и “Фурната” ще е място за срещи с добри приятели.
За модерното и уютно място разказа в последния си брой и списание “Къща извън града”, част от портфолиото на “Медийна група България”
Коментари (0)
Вашият коментар