Плажове, които може да останат само във филмите

• Морето и неговият бряг винаги са били мечтан декор за родните кинаджии.
• Преди се снимаше повече на юг, сега вече и на север

И плажовете не са пожалени от климатичните катаклизми, стягащи все по-силно Земята за гърлото. Все по-безмилостен е и “човешкият фактор”.

България, Черно море и пясъчните ивици край него, разбира се, също са засегнати от природните колизии. Към тях трябва да прибавим и бетонната ламя, която повече от 30 години поглъща красивите и девствени територии край морето. Плажовете стават все по-малко и са все повече “цивилизовани”.

Може би вече идва времето, когато ще виждаме природните крайморски красоти само на снимките и в старите филми.

Ще ви помогнем с няколко български филма, снимани през годините на плажове, от които е останало само името. Всичко друго е превзето от хотели, капанчета и сергии с кичозни предмети.

“Петимата от “Моби Дик”,

заснет през 1969 г., е може би първият български филм, който използва изцяло декора на морето и плажовете в най-пълна сила.

Историята започва от Бургас, откъдето тръгва яхтата “Моби Дик” с двама хубави младежи, две красиви девойки и един малчуган на борда.

Маршрутът стига до Созопол и до “Каваците”, където снимачният екип разполага своя стан. Снимките продължават на юг до Змийския остров.

Този остров, наричан още Св. Тома, е на 35 км от Бургас. Разположен е северно от устието на река Ропотамо, площта му е около 12 декара. От 1962 г. е включен в резерват “Ропотамо”

Получил е името си от многото сиви водни змии, които го обитават. През последните 20 години морето се отдръпва и постепенно островът увеличава своята площ, като вече почти се е изравнил с о. Свети Петър край Созопол, който е 15 ха.

Той е сред местата в България, където се срещат диворастящи кактуси. Те са засадени през 1933 г. от цар Борис III, който ги е пренесъл от ботаническата градина в Братислава.

По време на снимките на острова актьорите усетили остротата на кактусовите иглички и агресията на чайките, които по това време мътели яйцата си. Все пак до кадри като във филма “Птиците” на Хичкок не се стига.

Най-морският филм е

“Оркестър без име” (1981),

сниман на най-много локации: казиното в Созопол, Албена, Златни пясъци и Черноморец.

Най-много е използван далянът “Чайка” - едно приказно място на брега на морето в местността Буджака. Намира се на юг от Созопол, в непосредствена близост до къмпинг “Каваци”.

На всички от екипа е толкова хубаво, че нарочно снимат бавно, за да хванат цялото лято.

За есента остават няколко епизода в ресторанта на Миташки. Сутринта, когато решават да ги заснемат, осъмват със сняг. И отлагат снимките до следващото лято.

Днес много родни звезди посещават ресторанта, който пази автентичния си дух, макар и преобразен от времето, когато Катето Евро като певицата Рени е яла чернокоп на скара, хрупкава хамсия, полети с бяло вино... и още нещо.

През 1971 г., след успеха на филма “Таралежите се раждат без бодли”, режисьорът Димитър Петков завежда същия екип на Слънчев бряг. Предстои снимането на

“С деца на море” (1972)

България вече е позната в света като туристическа дестинация, но в комплекса няма достатъчно места и част от екипа е настанен по частни квартири на Несебър, където са снимани градските епизоди.

Филмът оставя за поколенията романтиката на старата част на града, преди тя да бъде погълната от строителните страсти на туристическия бум. Пясъчните територии още не са претрупани с разни заведения, както е сега. На плажовете на Слънчев бряг и Несебър снимат в най-голямата навалица с курортисти. Те не само не пречат, но и с удоволствие помагат и участват в общите сцени. Но появата на Георги Парцалев е атракция, която нарушава строгия ред на снимачния процес.

На плажа между Слънчев бряг и Несебър е сниман прословутият епизод със спасяването на чичо Манчо, героя на Парцалев, който пада от водно колело и всички мислят, че се е удавил. Снимат доста дубли и по едно време някои от децата започват да плачат за чичо Парцалев.

Край село Варвара през 1980 г. Бинка Желязкова снима филма си

“Голямото нощно къпане”

Локациите са меките скали край селото, скалистите заливчета с малки плажове, скали в морето, наричани Дарданелите" или Крокодилите. Снимки са правени и в Созопол.

Група приятели на различни възрасти и с различни професии всяко лято се събират край морето като едно семейство. Мъжете изпълняват древна тракийска игра, наречена “бесене”, за която се иска невероятна ловкост. За едно от момчетата ритуалът е фатален. Линейка прибира обесения, за другите настъпва време за равносметка.

Море и река събра във филма си

“Бягство в Ропотамо”

режисьорът Рангел Вълчанов през 1973 г. Тогава се пееше “Ропотамо ни посреща, с ласка топла и гореща...”

Действието се развива там, където водите на романтичната река се влива в морето. Филмът всъщност е мюзикъл, в който истинската певица Наталия Маркова играе ролята на популярната изпълнителка Лина. Между нея и полския морски пътешественик Ян, разбира се, пламва любов. Георги Калоянчев и Константин Коцев са две сърдити старчета, които постоянно се карат или си правят номера. А циганка врачка в изпълнение на Стоянка Мутафова предсказва на истинската Стоянка Мутафова, че ще живее до 95 години. Не позна! Голямата актриса си отиде на 97.

Най-скандалният

български филм - “Кит”,

почти изцяло е сниман в Созопол и малко в Киноцентъра през 1967 г. Тогава популярният днес курортен град е мъничко градче, потънало през лятото в прах и жега. Няма хотели, има частни квартири. Къщата, в която е настанен Калоянчев, е почти на брега и той всяка вечер се къпе в морето. А плажовете около градчето са почти девствени.

Преди години гледах филма с Калоянчев у дома му. Голям смях падна заради коментарите му. Ето един: “Я Цвятко как хубаво пее “Хей, поле, широко”. Като истински селянин. Гледай, гледай какъв пуст и широк плаж. А сега всичко е застроено с хотели.”

“Кецове" е от по-новите

“морски филми”

сниман е през 2011 г. главно на плажа Кара дере, на Камен бряг и малко на Иракли.

В началото на лятото шестима приятели бягат от София и се усамотяват на плаж, където са разрешени само палатки и каравани. Искат да преодолеят съмненията си за аутсайдерство след неуспехите им в любовта, приятелството, парите и т.н

Плажът Кара дере е разположен между град Бяла и село Горица, близо до северните склонове на Стара планина.

Местността е дива и красива, липсват удобствата на курортите, инфраструктурата и къмпингите, което крие своя неповторим чар. Плажът се използва основно от млади хора, които предпочитат да почиват на палатки.

“Рибена кост” (2022)

е може би най-новият филм, чийто режисьор Драгомир Шолев използва морето и плажа като снимачна площадка.

Шолев снима филма по истински истории, разказани от концесионера на плаж Корал Атанас Русев.

Корал е един от малкото останали диви плажове по Южното ни Черноморие. Той е красив и чист. Плажната ивица е дълга и широка. Около нея има гора. Има както охраняем, така и неохраняем плаж. Има хотел, къмпинг, палатки и кемпери.