Аманда Проуз започва да пише след диагноза рак, днес е кралицата на семейната драма

Английската писателка идва на среща с българските си читатели на 4 септември по покана на КК “Труд”

Какви хора четат Аманда Проуз в България, какво ги вълнува, за какво обичат да разговарят? Ето заради тези въпроси английската писателка, провъзгласена в родината си за “кралицата на семейната драма”, пристига у нас за 4 дни - от 4 до 7 септември. Идва по покана на Книгоиздателска къща “Труд”, която я публикува у нас, за да се срещне с българските си читатели и да разбере лице в лице какви са те, какво ги вълнува, за какво обичат да разговарят.

Кралското определение Аманда Проуз получава за своите 30 романа, 7 повести и няколко мемоари, продавани в 22 страни, сред които и България. Още по-важни за ласкавата оценка на критиците обаче са темите, по които пише - реални човешки ситуации. Такива, които много от нас са преживели (и преживяват) – като домашно насилие, болест, загуба, предразсъдъци, изневяра.

“Обичам щастливия край не само в книгите, но и в живота”, казва писателката, която въпреки тежките теми в романите ѝ обича да разсмива хората.

Тя е родена в Източен Лондон, а днес живее с втория си съпруг Саймън и синовете им Бен и Джосая в Бристол.

Два брака и диагноза рак

2011 година е съдбовна за Аманда Проуз. Диагностицирана с тежката диагноза рак, тя решава, че животът е твърде кратък, за да се пропилява, и така пише първия си роман “Денят на мака”. Ръкописът обаче е отхвърлен от всички издатели. Тогава с мъжа си Саймън, който е военен, продават къщата, мебелите и колите си, преместват се в жилище под наем на семейство военни, изкарват две кредитни карти и смело инвестират всичко в книгите на Аманда. Затова и писателката чувства своите героини толкова близки – макар че съдбата ги е поставила в тежка ситуация, те намират смелост и дързост да преоткрият правилния път. 

Двамата с мъжа си се срещат досущ като в любовен роман. Синът на Саймън – Бен, е най-добрият приятел на Джосая, сина на Аманда. Двете момчета са неразделни, а един ден, докато са на футболен мач, Аманда среща Саймън, дошъл да подкрепя сина си. Оттогава двамата са заедно и в най-щастливите мигове, и в най-трудните препятствия.

Депресията на сина ѝ

Личната драма на сина на Аманда е нещо, което ѝ повлиява в писането. Джосая изпада в сериозна депресия. Самотата, която той чувства, безпомощността на Аманда и Саймън като родители, неговите мисли за самоубийство ѝ отварят очите за възможно решение. Тя предлага на Джош да напишат заедно книга – така се появява The Boy Between. Романът мемоар е приет топло от всички и е книгата, с която тя се гордее най-много. По повод романа Аманда Проуз казва: “Възхищавам се на всеки, който има смелостта да промени ситуация, от която не е доволен, или който се е измъкнал от зоната си на комфорт”.

Аманда пише по теми, които са доста трудни. Но поставяйки ги в история, е по-лесно да се говори за тях. В книгата ѝ “Ще ме запомниш ли?” героинята Попи е диагностицирана с рак като нея. Историята е свързана с най-лошите страхове, разиграни на хартия – сбогуването с близките и децата.

Днес писателката печели около 1 милион евро годишно. А да бъде коронясана за “кралица на семейната драма” от английския вестник “Дейли мейл”, е един от най-специалните моменти за нея.

“Ново начало” – да станеш майка на племенника си 

В този стоплящ сърцето роман (оригинално заглавие Picking Up The Pieces) главната героиня Нора сякаш се е отказала от щастието. Докато със съпруга ѝ Горди – офицер от британската армия, напускат слънчевия Кипър, за да се установят в дъждовна Англия, тя не може да се отърси от чувството за съжаление – за неуспеха си да следва собствените си мечти, но и че се е превърнала в обикновена съпруга на офицер, преминаваща през живота, без да изпитва удоволствие. Бракът ѝ е напът да се разпадне точно когато трагедия принуждава Нора да влезе в ролята на законен настойник на седемгодишния си племенник Тед. Докато се ориентира в непознатия свят на това да бъде майка, тя започва да вижда себе си през очите на Тед като човек, достоен за любов и дори радост.

Спомените, довели до посттравматичен стрес, в “Очакване” 

Историята в “Очакване” (Waiting to Begin) започва в далечната 1984 г., когато Беси е едно от най-популярните и уверени момичета. Само на шестнайсет години, тя смята, че светът е в краката ѝ, мечтае за бляскав живот, за покоряване на върхове, за слава и успехи. Една вечер за нея всичко рухва. Нейната ярка усмивка е угасена, прогонена от срама и тайната, която тя ще носи със себе си до края на живота си.

Последните тридесет и седем години не са никак лесни за Бес. На петдесет и три тя е видимо уморена, а бракът ѝ със съпруга ѝ Марио е пред разпадане. Мислейки си за своя личен провал, за несбъднатите мечти и за несполуките си, Беси е напът да извърши поредната срамна постъпка, докато не осъзнава, че е време да се изправи срещу собствените си демони и да се опита да спаси връзката си.

Удивително е как събитията от нашето минало могат да диктуват кои ще станем в бъдеще – това е и основният мотив на романа. Бес се опитва да намери начин да живее някак нормално, носейки не само тайните от младостта си, но и спомени, довели до това, което днес се смята за посттравматично стресово разстройство и засяга много съвременни жени.

Най-новата ѝ книга – “Добрите неща”, излиза у нас наесен

Сюжетът в “Добрите неща” (All good things) среща с Дейзи Хароп. Тя винаги се е чувствала, сякаш животът ѝ е на заден план и откакто майка ѝ се разболява тежко, не може да избегне депресивните помисли. Дейзи би дала всичко, за да напусне най-бедната къща на улицата и да може да живее като съседите си Келуей в прекрасната им къща с розова градина.

Уини Келуей пък се гордее с красивото семейство, което е изградила. Но по време на честването на нейната златна сватба започват да се показват пукнатините в “перфектния” живот на Келуей. Докато една сензационна новина води до друга, Дейзи и Уини откриват, че нещата невинаги са такива, каквито изглеждат.