От 2 бандитски куршума в тялото до главен секретар - пътят на един топполицай

Живко Коцев е новият главен секретар на МВР.

  • Преди 30 години по време на акция издирван престъпник прострелва Живко Коцев, но той стиска зъби и успява да го задържи
  • Свикнал е да вижда резултати от работата си и да я върши с колеги, които искат да се развиват
  • Влиза в новата си роля с обещание: Ще спрем да намираме наши хора, а ще търсим хора, които да свършат работата

На 14 септември Живко Коцев дава курбан. Преди 29 години на тази дата новият главен секретар на МВР е пратен да задържи издирван мъж, който трябвало да си изтърпи присъдата за избягване на военна служба. Коцев тръгва с колега.

Бандитът обаче се оказва въоръжен. Вместо да се предаде, започва да стреля. Колегата му вади късмет – остава невредим, Коцев обаче е улучен 2 пъти. Стиска зъби и успяват да задържат престъпника. След инцидента почивал само седмица, в която помагал с грижите за 6-месечната си дъщеричка. Веднага след това се върнал на работа. “Предпочитах да съм сред колегите си”, връща лентата той.

Бандитът е сериозен - в следващите години ще се занимава с фалшиви документи, крадени коли, незаконно оръжие. Това става заради малко наказание. На първа инстанция получава 19 години затвор за съпротива при задържане, стрелбата и незаконно притежание на оръжие. Втората обаче намалява наказанието, а третата го потвърждава. Така през 2000 година мъжът вече е на свобода, макар и с условно предсрочно освобождаване за остатъка от 8-годишната си присъда. “След това продължи да се занимава с престъпна дейност”, казва Коцев.

По това време полицаят е в сектор “Издирване” към СДВР. Парадоксално, но това е последната му акция. За проявения героизъм е повишен в младши лейтенант и трябва да отиде на по-висока позиция - чинът му е твърде висок досегашната.

Стрелбата се случва едва на третата година от кариерата на Коцев в МВР. А той дълго се готви за нея - решава да стане полицай още в 6-и клас. “Имах приятел, който първо бе в моето училище, а след това в школата за полицаи”, спомня си как е решил да облече униформата новият най-важен човек в МВР след министъра.

Коцев трябвало да изчака 2 години - кандидатствало се след 8-и клас. Точно в неговата година обаче променили условията и мечтата му се отложила с още 2 - за след 10-и клас.

“Неистово чаках да кандидатствам и забавянето нямаше как да ме откаже. Продължих да си следвам целта. Минах всичките изпити - медицински, физически, психологически”, разказва Коцев. В онези години подборът бил през лятото и продължавал 2 дни в Пазарджик. След като ги издържал, първият учебен ден на бъдещия полицай бил 31 август 1987 г. Паралелно отбивал и военна служба като всички тогава. Затова гимназистите имат както учебни занятия, така и военни науки и полицейски дисциплини. “Беше доста динамично - от полето в класната стая”.

Веднага след дипломирането постъпва в СДВР. Започва като старшина в Охранителна полиция: “Прецених, че съм учил не за да съм униформен, исках да съм в оперативните структури”. Именно така през есента на 1991 г. се озовава в сектор “Издирване” на СДВР.

След 1994-а попада в 3-о районно. Там е само 2 години, преди да отиде в познатия като отдел “Убийства” в столичната полиция (сектор “Престъпления против личността”). “Това бяха зловещите години с много сериозна криминална престъпност”, разказва главният комисар. Още в районното обаче прави друга важна стъпка - започва да учи в Академията на МВР. Готвел се за изпитите по време на онова знаменито футболно американско лято и изпод учебниците надзъртал към телевизора. Приели го с история, а за едно място се борили по над 10 души. За да може да работи, Коцев учел задочно.

Вече в отдел “Убийства” един от първите му случаи е разстрелът на трима негови колеги. Красимир Трошанов и Йордан Бинев от РДВР-София, и колегата им от 9-о РПУ Ангел Ангелов, са застреляни в столичния кв. “Люлин” на 3 май 1996 г. Край телата им е единственият оцелял - старши сержантът Пламен Варадинов, който е ранен. 

Коцев участва в задържането на убиеца Иво Кашавелов и помагача му Милен Захов. Впоследствие и двамата са осъдени на доживотен затвор. 

Още едно знаково за годините на прехода убийство бележи кариерата на Коцев. История като от филм на ужасите, която за малко да свали правителството на Иван Костов през 2001 г.

Първоначално се води разследване за отвлечено дете. Живко Коцев и психологът Росен Йорданов започват работа с майката на малкия Пепи Даниела Терзийска. Тя признава, че синът ѝ не е бил отвлечен, а го е убила. Показва и къде е изхвърлила тялото. Заради шизофренията си Терзийска дори не е съдена.

Докато е в отдела, Коцев се дипломира от Академията на МВР през 1999 г. Веднага записва магистратура по право. Завършва през 2004 г.

Първата си ръководна длъжност - шеф на сектор “Грабежи” в отдел Криминална полиция на СДВР - заема по времето на бившия шеф на СДВР Румен Стоянов и вътрешния министър Георги Петканов. 

“Имаше много сериозни случаи – убийства с цел грабеж, нападения над чейнджбюра, финансово–кредитни къщи, търговски обекти, които генерираха голям паричен ресурс... Уличните грабежи  - над жени, деца, възрастни хора – бяха бич. За денонощие регистрирахме по около 10 случая в столицата”, разказва Коцев за този етап от кариерата си. Секторът заработил толкова добре, че в две поредни години взели приза за полицай на годината - веднъж индивидуалния и веднъж колективния.

Следваща стъпка в кариерата му е шеф на 4-о РУ в София – избор на тогавашния министър Михаил Миков. По това време в районите “Лозенец” и “Триадица” кражбите на коли са ежедневие. Коцев и екипът му бързо влизат в следите на бандитите. Оказва се, че те работят заедно с униформени от Охранителна полиция на районното. Именно те дават на престъпниците разстановки къде има патрули, кога ще има акции и т.н. Така бандитите успявали да задигнат най-луксозните коли в страната.

Схемата бързо е разбита, а зад нея стоял Асен Петров-Хастара. Той крадял заедно с военен, а полицаите им правели коридор. Групата е заловена по време на кражба, и то докато са в кола, която се канели да отнемат. Всички са осъдени.

На Коцев пък му се налага да трансформира целия сектор, в който работели подкупните униформени. Взели хора от охраната на метрото и други структури на СДВР.

Успехите на Коцев не остават незабелязани и през юни 2010 г. по предложение на Валери Йорданов, тогава директор на СДВР, и Калин Георгиев, главен секретар, е назначен за директор на ОД на МВР-Велико Търново.

“Бях първият, изпратен във вътрешността на страната. Развихме много добро взаимодействие с всички структури - администрация, болници, НПО, следствие и прокуратура”, казва полицаят.

По времето, когато ръководи търновската дирекция, става тежък въоръжен грабеж, придружен с опит за двойно убийство, на прохода Хаинбоаз.  Той е разкрит и документиран за 7 дни. Хваната е цялата верига - извършители, посредници, поръчители. Сред задържаните и гватемалецът Хосе Гевара, който имал присъди за други грабежи, а и отвличания в чужбина. Години по-късно той завзе заглавията, когато заедно с Николай Николов-Шатката избягаха от Софийския затвор. До днес двамата не са открити.

За 3 години - от Петровден 2010 г. до Петровден 2013 г., резултатите на дирекцията значително се подобрили. “Когато напусках поста, дирекцията беше добре структурирана, на челно място в страната по разкриваемост на престъпността”, казва Коцев. Тогава му дават избор - да напусне системата на МВР или да отиде на по-ниска длъжност.

“Оставих я на първо място в страната по разкриваемост на престъпността”, казва Коцев. И както често се случва в тази държава, вместо да бъде отличен, той има два избора - да напусне системата на МВР или да отиде на по-ниска длъжност. Просто защото междувременно властта се е сменила.

Така се оказва в отдел “Убийства”, но на националната полиция. Именно там през 2014 г. разкриват убийството на митничар в Пловдив, станало преди 20 години. За престъплението е задържан, а впоследствие и осъден Георги Дребчев. За случая, разрешен след дългогодишно разследване, екипът, част от който е Коцев, е награден от тогавашния главен прокурор Сотир Цацаров.

Година по-късно правят Коцев зам.-директор на СДВР, но за няколко месеца. Връщат го обратно в “Убийства”.

“Тогава за първи път бях разколебан дали да продължа да служа в МВР”. Решава да остане и през март 2022 г. за втори път оглавява полицията - този път в София-област. Отговаря за 22 общини, 3 магистрали и втората по площ полицейска дирекция в страната след тази в Бургас.

И тук се повтаря моделът от Търново: “Приложихме всички добри практики и повишихме резултатите”, казва Коцев. Само за година и три месеца организират избори цели 3 пъти, хващат и редица купувачи на гласове. 

От 10 юни Коцев става главен комисар и е избран за заместник главен секретар на МВР. За 3 месеца на поста са задържани няколко знакови крадци, разбити са нарколаборатории, включително с международно участие.

И така до 8 септември, когато президентът Румен Радев подписва указа и го назначава за главен секретар на МВР. Едва 6 дни преди 30-ата годишнина от стрелбата по Коцев.

Свикнал да вижда добри резултати от работата си и да я върши в екип, и в новата си роля ще разчита на хора с експертиза, които имат амбиция да се развиват.

"Ще спрем практиката да намираме работа на наши хора. Ще търсим хора да свършат работа”, казва главният секретар за плановете си.

В малкото си свободно време Живко Коцев разтоварва с фитнес и общи физически упражнения. Тонуса му поддържат още четенето и срещите с добри приятели.  Разбираемо, пада си по криминални романи, особено на Майкъл Конъли.

“Как успяваш да се “събереш” след всички премеждия”, чудели се приятелите му. А Коцев казва, че го дължи на 3 неща - дисциплина, работна етика и спорт.

  • Ключови думи:
ПОКАЖИ КОМЕНТАРИТЕ
10 знака от Вселената, че най-накрая сте влюбени в сродната си душа
Селфи дисморфия – модерната болест на социалните мрежи
Защо е полезно да плачем?
ТЕСТ: Познавате ли етикета на телефонните разговори?
13 странни традиции от целия свят

Напишете дума/думи за търсене