Асен Шопов режисира на 90 в Народния - 59 г. след като Живков изхвърчал бесен от негова постановка

Асен Шопов с наградата "Аскеер"

Доайенът сам напуска Театъра на армията, когато свалят негово представление по текст на Георги Марков

Днешното поколение млади зрители не познава творчеството на режисьора Асен Шопов, смятан за доайена на режисьорската колегия. Той се оттегли от активна работа няколко години преди да навърши 90. В момента обаче репетира в Народния театър пиесата “Коварство и любов” от Шилер. Постановката ще е и знак за почит към режисьора за неговата 90-годишнина, която бе чествана в началото на 2023 г. Участват актьорите Валентин Ганев, който е и асистент-режисьор, Павел Иванов, Христо Шопов, Евгени Будинов, Александра Василева, Владислава Николова, Веселин Мезеклиев, Аня Пенчева, Любомир Петкашев, Жаклин Даскалова, Христо Чешмеджиев.

Междувременно доскоро в Театър 199 се въртеше неговата постановка “Брудершафт”. Брилянтно представление по текст на популярния украински автор Анатолий Крим с участието на Васил Михайлов и Стефка Янорова. 

Асен Шопов е режисьор на спектакъла “Коварство и любов” oт Фридрих Шилер. До него - директорът на Народния театър Васил Василев
Снимка: Фейсбук
Асен Шопов е режисьор на спектакъла “Коварство и любов” oт Фридрих Шилер. До него - директорът на Народния театър Васил Василев Снимка: Фейсбук

На пенсионирания железничар Степан му идва неочаквано на гости загадъчна жена. Двамата ще разберат, че са

жертви на заговор

на техни роднини

Персонажите на Васо Михайлов и Стефка се приближават един към друг през минираното поле на емоциите, старите навици и закостенелите представи, за да простят грешките и заблудите си, откривайки нови хоризонти на общуването. Макар и камерно, нетипично за обичайните епични представления на Асен Шопов, “Брудершафт” демонстрира обичайната ювелирна работа на режисьора с актьорите, които превръщат сцената в реалистично пространство на характерите. В “Брудершафт” Асен Шопов работи с актьори, чиито възможности познава абсолютно точно, докато е в екипа на техния Театър на армията в продължение на 10 г. Като режисьор там той приема ангажиментите да дава път на текстове, способни да палят патриотичен патос и гордост заради принадлежността към българския етнос. Тъй като тези емоции обикновено са в текстове на историческа тематика, Шопов поема нелеката роля на постановчик на исторически пиеси, които притежават ясно откроени конфликтни противостояния и обикновено голям брой действащи лица. В Театъра на армията в неговата режисура излизат “Време разделно” по романа на Антон Дончев, “Железният светилник” по романа на Димитър Талев, “Законодателят” от Рангел Игнатов, “Тайната вечеря на дякона Левски” от Стефан Цанев. 

Асен Шопов
Асен Шопов

Един-единствен път Асен Шопов си позволява да се занимава с пиеса на автор, когото цени и смята за приятел. През 1967 г. той дава живот на текста на Георги Марков “Да се провреш под дъгата”. В сюжета петима мъже, болни от туберкулоза (по времето, когато се развива действието - Втората световна война, туберкулозата не се лекува и води до летален изход), лежат в санаториум. Те са с различни разбирания за живота, с различен морал и мислене. Обединяват ги черното отчаяние и цинизмът. Един ден в санаториума довеждат ранена жена, партизанка. Тя инициира промяна в отношението на мъжете, така че скрити дотогава страсти и позиции изскачат наяве в една наситена с еротизъм атмосфера. В представлението е ценна градацията на чувствата - силната страна в режисурата на Шопов. Но тринайсетото представление е спряно и

спектакълът

е свален от афиша

на театъра. Георги Марков се обръща към Тодор Живков с молба да оцени пиесата. След това той успява да си уреди прием в кабинета на Живков, който му казва, че “нищо критично не би могло да се каже, що се отнася до политическата част”, но пиесата не му харесва, “защото е много песимистична, мрачна” (според бележките на Георги Марков). Няколко месеца по-късно в. “Работническо дело” публикува статия, в която се посочва, че пиесата е била чужда на българските зрители и те сами са я отхвърлили. След цензурата над спектакъла Асен Шопов в знак на протест напуска театъра. Към него се присъединяват актьорите Наум Шопов и Невена Симеонова. На тримата е предложено да работят в Бургаския театър.

След две години “заточение” разрешават на Асен Шопов да се върне в столицата. Той се съгласява на предложението на Георги Марков да режисира пиесата му “Комунисти” за театър “Сълза и смях”. Текстът е документален, поръчан през 1968 г., за да стане готов за сцена през 1969 г. в чест на 25-годишнината от идването на комунистите на власт. На писателя се пада да изобрази антифашисткия период на БКП. В спомените си Георги Марков разказва как всеки ден в продължение на няколко месеца отива в сградата на МВР и в подземна стая чете документи за разпитите на партийни функционери преди 1944 г. Идеята му е да противопостави полицейския шеф, водещ разпитите, и несломимите, верни на идеалите си антифашисти. Когато започва да пише, тази ориентация се променя радикално. Четиримата персонажи комунисти се превръщат в бедни духом хора, които извън обсебеността до фанатизъм на доктрината си нямат никакви други качества. Те са изоставили естествения, нормален живот, валиден за обикновените хора, за да водят насилствено самоналожен живот на идеологически фанатици, който всъщност ги е направил емоционални инвалиди.

Но най-драстичната негативна реакция спрямо пиесата, която след първото представление е свалена от афиша на театъра и е забранено да се разпространява, е репликата към четиримата идеалисти на водещия разпитите полицай, чийто прототип е шефът на политическата полиция преди 1944 г. Никола Гешев: “Вие ще дойдете на власт и ще правите същото, което правим ние!”.

След цензурата над пиесата му

Георги Марков напуска

България завинаги

Макар че има шанс да стори същото години по-късно, Асен Шопов остава в родината си, обяснявайки, че не би могъл да живее извън нея. Без да шуми за поведението си и да осребрява страданията си, режисьорът натрупва в живота си събития, които могат справедливо да го обявят за дисидент. Той има силно влечение към острите конфликти, които поставят персонажите на непримирими позиции, развенчаващи дотогавашните им илюзии. През 1964 г. Шопов, млад режисьор в Димитровградския театър, избира за предстоящия национален преглед на театрите по повод на годишнината от 9 септември пиесата на Емил Манов “Грешката на Авел”. Зад разправията между възрастен и млад комунист на фона на проблеми в строеж режисьорът съглежда по-дълбоки последствия от механичната и лицемерна защита на идеологически позиции.

По традиция класираните за финала постановки от провинцията трябва да се играят в Народния театър пред очите на критици, журналисти и… Тодор Живков, голям разбирач на театъра. Не е изяснено кога Първия е изхвърчал бесен от залата – по средата или в края на представлението. Но “Грешката на Авел” е спряна от по-нататъшната сцена. След като разгромяват текста с верноподанически статии заради липсата на оптимизъм, директорът на театъра Иван Русев е уволнен и изпратен в Хасково, а режисьорът Асен Шопов е преместен в Хасковския театър в старта на своя трънлив сценичен път. Следват катастрофите с “Да се провреш под дъгата” и “Комунисти”. 

Но пък колко емоции сред публиката носят постановките в Армията на “Време разделно”, “Смертю смерт поправ”, “Коварство и любов”, “Законодателят”, “Щастливецът иде”, “Мария Стюарт”, “Знамето”, “Железният светилник”! През 2012 г. Асен Шопов абсолютно справедливо приема наградата “Аскеер” за цялостно творчество, а на следващата година е награден с ордена “Кирил и Методий първа степен” за големи заслуги към българската култура.

  • Ключови думи:
ПОКАЖИ КОМЕНТАРИТЕ
Лили Иванова подари букет от бели рози на Мариус Куркински
ТЕСТ: Споделяте ли прекалено  много за себе си?
Френски актриси обвиняват режисьори в сексуален тормоз
Журналист създаде инфлуенсърка с AI, 9 й предложиха романтична връзка
Ернестина Шинова и Андрей Слабаков станаха баба и дядо (Снимка)

Напишете дума/думи за търсене