Екстремният климат прави кафето лукс, а шоколад ще се яде само по поводи

До 2050 г. някои любими храни като авокадото и бананите може да изчезнат

Отваряме очи, изтъркулваме се от леглото и се озоваваме в кухнята с постоянния въпрос: какво ще закусваме? Днес все още имаме богат избор, но какво ще стане прeз 2050 г., ако екстремният климат продължи да изправя света пред непознати досега предизвикателства? Кафето, какаото, яйцата, беконът, зърнените култури, оризът, бананите, авокадото – толкова храни, които използваме, за да се заредим с енергия в ранните часове на деня, са под заплаха.

Според изследване на университета “Корнел” в САЩ климатичните промени са довели до 21% намаление на глобалната селскостопанска продукция от 1961 г. насам. Една трета от храната се хаби и изхвърля, докато милиони хора гладуват. Повече от една трета от вредните емисии в атмосферата произлизат от хранителната верига.

“Ако продължим да отглеждаме същите култури, за да имаме на масата същата закуска, няма да стигнем много далече”, казва пред изданието “Бизнес инсайдър” Каспър Чатър, изследовател към кралските ботанически градини “Кю” във Великобритания.

Все още има с какво да бъде нахранена планетата, но е съвсем реално любими продукти – като се започне от първото ядене за деня, да изглеждат или да струват много различно през 2050 г., предупреждават специалистите. 

Тъй като климатът се променя и

регионите на планетата стават по-горещи,

по-сухи или по-дъждовни, животните и растенията ще се окажат в среда, която не е подходяща за тях. Някои храни ще започнат да се отглеждат в съвсем различни от традиционните райони. Други просто ще изчезнат.

Едно от първите лишения вероятно ще е авокадото. Килограм авокадо изисква по 270 литра вода, за да расте. Това създава големи проблеми за фермите, които го отглеждат и които са в райони, засегнати от продължителни суши. Така любителите на тоста със сьомга и авокадо скоро няма да могат да го виждат на масата си.

Сьомгата също е силно застрашена.  Със затоплянето на океаните и реките тя губи  местообитания и е изправена пред масово измиране. Според Световния фонд за дивата природа не само заради климата, но и заради нелегалния риболов 85% от морските видове са в риск от изчезване. 30% от видовете риба са доведени до своя биологичен лимит и ако не бъдат взети спешни мерки, оцеляването им е под въпрос. Всъщност 80 вида вече са изчезнали, 16 от които само през 2022 г.

Несигурна е съдбата и на кафето и бананите. Плодът, който е основа на почти всички смутита, е сполетян в последните години от смъртоносна гъбична инфекция, която заразява почвите. Т. нар. панамска болест вече се е разпространила в Азия и Африка и експерти се опасяват, че ако застигне Южна Америка, това ще е фаталният удар върху любимия плод. 

Бразилия и Виетнам произвеждат около 60% от световното кафе, но покачващите се температури заплашват добивите на кафени зърна, които може драстично да намалеят. Колумбийските фермери вече са загубили около 33% от производството си.

Доклад на Института по климата прогнозира, че до 2050 г. глобалната площ, подходяща за производство на кафе, може да бъде намалена наполовина. Отглеждането на кафе ще трябва да се пренесе в райони, много по-неподходящи за масова продукция и за добро качество. Опасенията са, че дори да оцелее, кафето може да стане толкова скъпо, че да се превърне в луксозна стока, която хората могат да си позволят само при  специални случаи.

Шоколадът също ще стане рядък деликатес. Тъй като какаовото дърво е податливо на вредители и гъбични заболявания, които унищожиха 80% от общото му производство в Бразилия в началото на 90-те години на миналия век, учените се опасяват, че тези инфекции могат потенциално да доведат до изчезване на шоколада поради ограничената генетична вариация на растението. Опасността за какаото идва от увеличаването на изпаренията, особено след като по-високите температури, прогнозирани за Западна Африка до 2050 г., е малко вероятно да бъдат придружени от увеличаване на валежите. С други думи, тъй като непоносимите жеги изстискват повече вода от почвата и растенията, малко вероятно е валежите да се увеличат достатъчно, за да компенсират загубата на влага.

Още едно любимо лакомство – палачинките с мед, е напът да се превърне в химера. Не е тайна, че масовият и мистериозен спад на медоносните пчели през последните години застраши съществуването на глобалните хранителни доставки. Смъртта на пчелните колонии, които опрашват растенията, е свързана с употребата на пестициди и с интензивното, неустойчиво селско стопанство.

Докато глобалното търсене на царевица, ориз и пшеница се очаква да нарасне с 33% до 2050 г., според Организацията по прехрана и земеделие на ООН проучване установило, че посевните площи за отглеждане на зърно може да се изчерпят поради непредсказуеми климатични условия. Нещо повече, основни страни - производителки на пшеница, включително САЩ, Китай, Индия, Франция, ще бъдат засегнати - и това е много лоша новина, тъй като пшеницата, царевицата и оризовите култури са 51% от световния прием на калории.

Всъщност, дори и да не изчезнат съвсем, някои

съставки на сутрешния сандвич ще станат толкова скъпи,

че мнозина само ще си мечтаят за тях, допуска Ед Кар, водещият автор на последния доклад на ООН за климата.  Яйцата вече поскъпнаха глобално със 70% миналата година. Нарушените доставки, екстремното време и разпространението на птичия грип само ще усложняват нещата в бъдеще и ще вдигат още цените. Прасетата пък са много уязвими на топлинния стрес, което се очаква да доведе до спад на продукцията на свинско месо и бекон.

Скоковете на цените са неизбежни, тъй като щетите, причинени от индустрията, не се отчитат в цената на храните днес, добавят експертите. Документ от 2021 г. изчислява, че хранителната система е причинила около 19,8 трилиона долара глобални щети, почти два пъти повече от приблизително 9 трилиона долара, които е донесла, разкрива Тим Бентът, биолог към института “Чатъм хаус”. 

Част от проблема със селското стопанство днес е, че то разчита главно само на няколко вида растения и добитък. Всъщност само девет растения осигуряват две трети от храната в света и от тези девет само четири (пшеница, ориз, царевица и соя) представляват основната част от калориите, които приемаме. Това означава, че голяма част от храните

нямат необходимото генетично разнообразие, за да се адаптират

достатъчно бързо към променящия се климат. 

“В бъдеще това, от което се нуждаем, са растения, които ще дават добра реколта при високи температури, променливи условия на суша и екстремни метеорологични условия, които започваме да изпитваме”, казва Каспър Чатър. Според него технологиите и науката биха могли да помогнат, например чрез използване на гени от диви и по-устойчиви растения. И най-вече – време  е да се промени мисленето по посока на това да се храним с онова, което планетата може да произведе, а не  с каквото си поискаме.