Фестивалът във Венеция като никога с хепиенд - най-добрият филм спечели

"Клети създания"

Два филма за мигранти също са сред отличените

Това се случва често в Холивуд, но почти никога в авторското европейско кино - хепиенд, тоест най-добрият филм на даден кинофестивал да грабне голямата награда.

Вероятно именно затова финалната реплика на шефа на журито на Венеция 2023 Деймиън Чазел (режисьора на “Ла-ла-ленд”), с която обяви за победител в тазгодишната надпревара “Клети създания” на гърка Йоргос Лантимос, категоричен фаворит от самото начало, бе посрещата с бурни овации.

Йоргос Лантимос
Йоргос Лантимос

Но и разпределението на останалите награди беше близко до перфектното. Единствено може да съжаляваме, че купата “Волпи” за най-добра актриса не отиде при Ема Стоун, но човек се учи, докато е жив - оказа се, че от надпреварата за мъжка и женска роля според регламента на кинофестивала във Венеция се изключват актьорите от филма, спечелил “Златен лъв”.

А и все пак Стоун има тепърва да се пробва за британските награди БАФТА, “Златен глобус” и “Оскар”. В същото време на младата Кейли Спейни (от “Присила” на София Копола) наградата е много по-необходима - преди време

в същата ситуация бе самата Ема
за ролята си в споменатия “Ла-ла-Ленд” на въпросния Чазел.

Иначе на Спейни предричаха да вземе наградата на името на Марчело Мастрояни, която обикновено се връчва на най-добрия дебютант. Но в тази ситуация тя отиде у Сейду Сар, непрофесионален актьор от “Аз, капитанът” - драмата на Матео Гароне за двама сенегалски тийнейджъри, което нелегално се опитват да стигнат от Африка до мечтаната Европа.

Темата за мигрантите в конкурсните филми звучеше даже по-силно, отколкото феминисткия мотив в победителя “Клети създания”.

Журито я чу и я отбеляза. Ефектната, живописна, от време на време страшна, но все пак оптимистична одисея “Аз, капитанът” донесе на Гароне, един от най-известните съвременни кинотворци на Италия, “Сребърен лъв” за режисура.

"Аз, капитанът"
"Аз, капитанът"

Възможно е това да не е най-индивидуалният и радикален негов филм, но по думите на Гароне вероятно най-важният.

Същото може да бъде казано и за “Зелената граница” на Агнешка Холанд - трагична драма за нелегални мигранти, ориентирана към по-възрастните. Решението тя да получи специалната награда на журито също бе посрещнато с бурни аплодисменти.

Холанд и Гароне представляват нещо като две крила в съвременното кино, обединени с обща тема: от едната страна - суров реализъм, от другата - наситена с метафори кинопоезия. Но журито очевидно се отказа да ги противопоставя и награди и двата, като по този начин подчерта важността на темата.

Възможно е това сравнително рядко разминаване във вкусовете до се дължи на това, че в едно жури бяха събрани неколцина режисьори със съвършено различен стил, които обаче успяха да намерят общ език при вземането на решения. Под ръководството на Чазел заседават корифеи като ирландеца Мартин Макдона, новозеландката Джейн Кемпиън, Миа Хансен-Льов от Франция, победителя от миналата година Сантяго Митре (Аржентина) и американската документалистка Лора Пойтрас.

Като всяко обмислено раздаване на кинонагради и това даде да се разбере какво конкретно вълнува и специалистите в бранша, и зрителите. Правата на жените (“Клети създания”, “Присила”), безкрайната криза с мигрантите (“Аз, капитанът”, “Зелената граница”), но и проблемите на екологията и защитата на малките общности от терора на циничните бизнес корпорации.

Именно това е темата на “Злото не съществува” - също като при Гароне

не най-съвършеният му, но все пак майсторски направен и изтънчен филм

на японеца Рюсуке Хамагучи (“Карай колата ми” по разказа на Харуки Мураками”).

"Зелената граница"
"Зелената граница"

В него жителите на неголямо село защитават - не особено успешно, но смело и непоколебимо горски извор от неминуемо замърсяване заради строеж на голям туристически център за glamping - от думите glamorous (лъскав, блестящ) и camping (къмпинг), термин, влязъл в Тълковния оксфордски речник през 2016 г. Този скромен на пръв поглед, но стягащ сърцето филм бе удостоен с голямата награда на журито, тоест със “Сребърен лъв”.

За личния живот на страдащите и уязвими обикновени хора разказва и “Памет” на мексиканския режисьор Мишел Франко (“Нов ред”). Това е напрегната психологическа драма за взаимоотношенията на двама възрастни.

"Злото не съществува"
"Злото не съществува"

Героинята е преживяла домашно насилие като малка, а героят страда от прогресираща деменция.

Манипулативният сюжет е така страстно и виртуозно разигран между Джесика Частийн и Питер Скарсгард, че не оставя никакво усещане за измислица или фалш. Заслужено купа “Волпи” за най-добра мъжка роля отиде при Скарсгард, който при получаването произнесе вдъхновена реч за стачката в Холивуд и опасностите от изкуствения интелект за него и колегите му.

А политическо-сатирическата отговорност за фестивала във Венеция пое гротеската “Графът” на чилиеца Пабло Лараин. В нея диктаторът Аугусто Пиночет се превръща в 250-годишен вампир.

"Памет"
"Памет"

Филмът взе наградата “Златна Озела” за оригинален сценарий, като съавтор на Лараин бе Гийермо Калдерон.

Другият политически филм, направил впечатление, е заснет от унгарския режисьор Габор Рейш. Казва се “Обяснение на всичко”. Това е остроумна трагикомедия, напомняща ни съвременното румънско кино. В нея ученик от горните класове се проваля на изпит по история, когато учителят го пита защо си е закачил на ревера на сакото значка с националното знаме.

Карикатурно гръмогласният конфликт, в който са въвлечени и

родителите на момчето, чийто баща е десен консерватор, избирател на министър-председателя Виктор Орбан,

учителят либерал, директорът конформист и жадните за сензационни скандали журналисти, отмества на заден план истинските мотиви на участниците в него, които основно са свързани с влюбвания, ревности или неудовлетворение от брака. “Обяснение на всичко” на Рейш получи голямата награда в паралелния конкурс “Хоризонти”.

Като обобщение - не най-ярката в кинематографично отношение година едва ли ще остане в историята с много филми, но минимум един от тях ще бъде запомнен за десетки години напред. Става дума за уникално смелия, дълбок и проповядващ свободата във всичките проявления “Клети създания” на Йоргос Лантимос.

Много често подобни филми са игнорирани от награждаващите институции именно по тази причина - те са твърде препълнени с талант и просто добри, за да бъде постигнат консенсус за тях. Но тази година във Венеция стана малко чудо и филмът получи достойното си признание. Остава да дочакаме срещата му със зрителите, която е предвидена за началото на декември.

"Графът"
"Графът"
  • Ключови думи:
ПОКАЖИ КОМЕНТАРИТЕ
Лили Иванова подари букет от бели рози на Мариус Куркински
ТЕСТ: Споделяте ли прекалено  много за себе си?
Френски актриси обвиняват режисьори в сексуален тормоз
Журналист създаде инфлуенсърка с AI, 9 й предложиха романтична връзка
Ернестина Шинова и Андрей Слабаков станаха баба и дядо (Снимка)

Напишете дума/думи за търсене