251 повредени картини в НХГ, сред тях на Мърквичка и Майстора– небрежност или борба за шефския пост?

Инциденти с климатиците и пожарогасителната система съсипват картини на световноизвестни художници от 2016-а насам

Какво се случва с 251 творби със статут на национално богатство, останали повредени след поредица от аварии в Националната художествена галерия (НХГ) за последните 7 години? Докато едни са вече реставрирани, други са в процес на “укрепване”, но за трети информация няма. Сред тях са произведения на големите български художници - Иван Мърквичка, Владимир Димитров-Майстора, Дечко Узунов и Сирак Скитник. 

Заради неясната съдба на произведенията Министерството на културата сезира Софийската районна прокуратура и отпуска 9000 лв. за ремонт. Прокуратурата обаче не намира престъпление и не образува дело. И докато министерството обжалва това решение, външни наблюдатели, както и хора от галерията твърдят, че всичко това е борба за директорския пост. Сега на него е Ярослава Бубнова, а

5-годишният ѝ

мандат изтича

през 2024 г.

Става въпрос за щети по платната, нанесени в периода от 2016-а до 2023-а, разкри в свое разследване за сайта “КлинКлин” журналистът Калоян Константинов.

Първата беда, сполетяла най-новия филиал на НХГ “Квадрат 500”, е падането на мазилката година след като сградата е ремонтирана за 27 млн. лв. Таванът се рони в зали №12 и 13 на втория етаж, където са скулптури на Андрей Николов и картини на Цено Тодоров, Никола Михайлов и Стефан Иванов. Година по-късно - през януари 2017 г., става инцидент с климатичната система, при който са повредени няколко от най-ценните картини в “Квадрат 500” от колекцията “Чуждестранно и европейско изкуство”,

рисувани преди

4-5 века

“През 2017-а имаше авария на климатици. Но да се говори за повреда на картини, е много трудно и недоказуемо”, казва Слава Иванова, която през 2013-а е уволнена дисциплинарно от поста на директор на НХГ. Освен комисията, изпратена от Министерството на културата да разследва случая, самата Иванова също започва вътрешно проучване, обясни тя пред “24 часа”. Вика и комисия от външни реставратори. Климатиците са поправени за два дни, но тогава има битка за директорското място и се вдига много шум по темата. “Други бяха подбудите”, казва Иванова.

Година по-късно фирмата, която поддържа газовото пожарогасене, също е извикана, за да провери системата и не открива нередности. През 2020 г. поддръжката е възложена на нова компания - “Синхрон-С”, според която всичко е наред, обясниха от прокуратурата. 

Но в началото на февруари тази година при профилактичен преглед

гръмва един

от газовите

контейнери

Взривът избива металната врата на хранилището. Оказва се, че е причинен именно от противопожарната система, която изпускала инертен газ IG-541. Повредени са 75 картини от началото на XX век, като някои дори падат от стелажите. Още преди взрива течът на газ увредил и други картини, твърдят от прокуратурата. След този инцидент от Министерството на културата подават сигнал до Софийската районна прокуратура, откъдето назначават проверка по случая. Доказателствата сочат, че става въпрос за авария без човешка намеса и от държавното обвинение отказват да образуват досъдебно производство с мотива, че не е престъпление. В своя позиция от министерството обясниха, че обжалват и не могат да коментират повече, тъй като процесуалните действия все още са в ход.

Същевременно Бубнова е информирала министерството, че много от пострадалите произведения вече са реставрирани, а останалите са в процес на реставрация. За въпросите, които “24 часа” ѝ зададе по повод повредените картини, тя обясни, че са от компетентността на прокуратурата и следствените органи. “На такива не мога да дам отговор в ролята ми на директор на НХГ, поставен под условия”, каза Бубнова. И определи вече въртящата се из медиите статия за повредените картини като “тенденциозна”.

Яра Бубнова поема ръководството на галерията през 2019-а. Преди нея на поста е Бисера Йосифова, която обясни пред “24 часа”, че не е запозната със случващото се. Щом казусът е отправен до прокуратурата,

“трябва да

мълчим”,

докато проверките не приключат, смята тя.

“Не е вярно нищо от това. Стана един взрив, две картини пострадаха, но нито имат пробиви, нито боя да им падне... Просто борба за поста директор ли, или нещо друго”, твърдят експерти, пожелали анонимност. Паметливи припомнят пиар акцията, когато реставраторка облепя картините с изолиращи материали. Но се реагирало навреме и унищожени картини нямало.

Същевременно от Министерството на културата официално съобщиха, че вече са отпуснати 9151 лв. за ремонта в “Квадрат 500”.

Картините не са застраховани, а 18 платна са тежко увредени

43 картини са с ниска степен на увреждане, 13 са със средна, а 18 платна са тежко увредени и се нуждаят от “спешна консервационно-реставрационна намеса”, обясниха от прокуратурата пред “24 часа”.

С над 60% повреди е една картина. Впрочем платната не са застраховани.

11 са картините на Иван Мърквичка, по които има щети - “Седнало куче”, “Къпеща се жена”, “Шопско хоро”, “При люлката по време на жътва”, “Ноктюрно на ужаса”, “Ескиз на сграда” “Селянка от Търновско”, “Селянин от с. Нова махала”, “Девойка от Трън”, “Портрет на Аврилия Гаврилова” и “Невеста от Софийско”.

Три са на Владимир Димитров-Майстора - “Жътвар”, “Автопортрет” и “Мраморно море – залез”. “През Балкана” е името на увредената картина на Сирак Скитник. Дечко Узунов е автор на пострадалата “Момичета циганчета”.

Част от картините са с разкъсани платна и са откъснати от рамките. До този момент някои дори не са били излагани. Тъй като няма снимки на творбите преди повредите, за голяма част от картините не може да се определи точната степен на поражения. 

Сред повредените 251 произведения има картини на още 40 артисти. Това са Панайот Панайотов, Вера Иванова, Борис Шаров, Кирил Цонев, В. А. Кикиминов, Александър Божинов, Кирил Петров, Ото Хорейши, Иван Димитров, Цветана Щилянова, Марсел Немска, Никола Петров, Петко Клисуров, Александър Стаменов, Марио Жеков, Елена Карамихайлова, Цанко Лавренов, Иван Ангелов, Бенчо Обрешков, Антон Митов, Живка Пейчева, Стефан Иванов, Дамян Николов, Елисавета Консулова, Борис Денев, Петър Петров, Преслав Кършовски, Васил Стоилов, Николай Райнов, Марин Устагенов, Борис Иванов, Иван Ненов, Никола Михайлов, Цено Тодоров, Николай Абрашев, Султана Суружон, Илия Петров, Драган Данаилов, Борис Иванов, Никола Ганушев и Елена Изгоренкова.