Част от сюжета на “Джъмпи” се разиграва всекидневно във всяка втора фамилия
Част от сюжета на представлението “Джъмпи” (премиера на Малък градски театър “Зад канала” ) се разиграва всекидневно във всяко второ семейство с родители на възраст 50+ и дъщеря на 17-18 години.
Родителите трудно свикват с мисълта, че детето е пораснало, промяната ги плаши, страхът от първия секс и неудобството от скърцащото легло в съседната стая ги напряга. С разума си разбират, че процесът е необратим и трябва да пуснат птичето да отлети, но не са готови да го освободят, искат тайно да държат контрола, да го предпазят от разочарование, да му гарантират университета и да му кажат, че има време за всичко.
Ами ако забременее на 17,
както любимата ѝ приятелка, и си съсипе живота? А какво ще стане с тях самите във времето на отиващата си младост и съпружески отношения, които повече приличат на съжителство между съквартиранти?
Тези и всички свързани с тях въпроси английската драматуржка Ейприл де Анджелис вкарва интелигентно и със замах в пиесата си “Джъмпи”. И с такова темпо влиза и излиза от тема в тема, че те оставя без дъх. Диалозите са брилянтни, като през цялото време се движат по ръба на комичното и драматичното и неслучайно текстът е номиниран за наградата “Лорънс Оливие”. Стоян Радев го намира, превежда и режисира, като е избрал да е доминираща женската гледна точка, тази на майката Хилъри.
Ролята е поверена на Василена Атанасова. Василена е от онези актриси, които не гледаме в киното, нито в телевизионните сериали, нито в риалити форматите, нито пък четем клюки за нея в медиите. Посветила е таланта си изцяло на театъра и вече над 20 години е плеймейкър в отбора на МГТ. В това представление тя пресъздава в рамките на час и нещо цял океан от емоции. Страх за дъщерята, която не може да обуздае страстта си. Погнуса от поведението ѝ, но в същото време - усилие да бъде либерална, разбираща и подкрепяща. Притеснение, че може да загуби работата си и трудно да намери нова. Потискано либидо, което се обажда в най-неподходящия момент. Скука от съпружеския живот с мижавия си мъж (Емил Котев в ролята на бозав, нескопосан човечец) и с припламнала страст при флирт с непознат. Колебание, раздвоение и план за действие ведно. Имах възможност да гледам от първия ред как чувствата преминават последователно през лицето, сърцето и тялото на Василена. Страхотна до сто процента! Тази роля
заслужава номинация за “Икар” или “Аскеер”! 
В образа на дъщерята Тили е новата красавица на театралната сцена Сара Драгулева (познаваме я от сериала “Братя”, а в момента я гледаме в “Клетката”). Леко статична, Сара е наясно със своя сексапил и е дала воля на естествената съблазън, която струи от нея. Сигурен съм, че с опита тя ще покаже още качества на сцената.
Приятна изненада е Жени Александрова-Лечева в ролята на Франсис, приятелка на майката. Франсис е на почти същата възраст като Хилъри, но нейна пълна противоположност – нахакана, екстровертна, с дълги крака и разголено деколте, икона на всички, които твърдят, че 50-те са новите 30. У нея няма страх, колебание и втори план. Тя е завоевателката, която е убедена, че може да има всеки мъж, когото пожелае. Стоян Радев е дал възможност на актрисата да разиграе собствен миниспектакъл в рамките на представлението. Тя пее, танцува, съблазнява, показва тоалети и изтръгва заслужени
аплодисменти от публиката, сред която беше и съпругът ѝ Иван Лечев
Мъжките персонажи (Емил Котев, Александър Карасански, Стоян Младенов) са поставени “под чехъл” в това женско царство на емоции, стигащи от смях до гротеска и тъга. Изключение е Леонид Йовчев в ролята на Роланд. Физически пластичен като каучук, актьорът е също толкова мощно емоционален и мимически органичен. Той заслужава отделен текст за сценичните си изяви, в които избухва едновременно смешен и сериозен, като тъжен клоун и изкусителен любовник, млад и стар, домошар и съблазнител. Актьорския състав допълват Христина Караиванова и Ивана Крумова с малки, но възлови роли. Музиката на Мишо Шишков и футуристичният декор от деним на Никола Тороманов правят този спектакъл “пипнат” отвсякъде.
А кой е Джъмпи? Както в добрите кримки, ще стане ясно чак накрая.
Коментари (0)
Вашият коментар