Показват красивите и сексапилни жени на Хелмут Нютън в олтар на Октавиан Август

Рим нареди в изложба еротичните икони на фотографа на лукса от XX век

Приживе един от най-големите фотографи на XX век Хелмут Нютън казва ясно, че не го привлича вътрешният свят на сниманите от него персонажи. Интересува го единствено техният външен вид, тела, изражение на лицата, отношението с пространството, в което са заснети.

Затова и главни героини на неговите фотографии са все изключително високи, елегантни, сексапилни, но същевременно и студени жени. Те са супермодели или кинозвезди, облечени в много скъпи дрехи.

Снимани са винаги като героини в измислени от него истории, в които обстановката е елегантна и луксозна като тази в местата, които посещава само хайлайфът и буржоазията. Навремето единствено те могат да си позволят да са облечени в “Ив Сен Лоран”, “Карл Лагерфелд”, “Шанел”, “Тиери Мюглер”, които са мечта за  обикновената жена.

Всички модели във фотографиите на Нютън са

красиви като богини, те

изглеждат като кралици

на висшата мода,

която представят. От 40-те години на миналия век, прекарани в Австралия, до годините, в които фотографът живее между Франция, Лос Анджелис, Монте Карло – в такива обстановки са снимани най-емблематичните творби от кариерата на Хелмут Нютън и те могат да се видят до 10 март 2024 г. в Рим. 

Място на експозицията е Ара Пачис – това е античният Олтар на мира, изграден във Вечния град в чест на победите в Галия и Испания на първия римски император Октавиан Август и осветен през 9 г. пр. Хр. Именно този монумент е едно от най-добрите свидетелства за изкуството по онова време. Красотата и сексапилът, крещящи във фотографиите на Нютън, са като

апотеоз на жената

на XX век,

която ни гледа от стените близо до античните статуи в другите зали на музея.

Изложбата Helmut Newton Legacy е като разходка из творчеството на фотографа на красивото и лукса. Нейното откриване в Рим беше отложено заради пандемията, въпреки че бе замислена, за да отбележи 100-годишнината от раждането му. Експозицията е като пътешествие из света на висшата мода с над 200 снимки, някои от които непубликувани досега. Много от фотографиите са на практика корици на най-известните списания за мода в света като Vogue и Elle.

Снимките разхождат зрителя из историята на модната фотография, чийто най-висш представител е Нютън. Те са групирани в шест секции, които показват еволюцията в тази сфера, като се започне от началото през 40-те и 50-те години на миналия век, когато е дебютът на Нютън в Австралия, преминават през 60-те във Франция, 70-те - в САЩ, 80-те – в Монте Карло и Лос Анджелис, до последните години на кариерата му в различни точки на света. Тук има и творби, станали част от много успешната книга с фотографии Big Nudes на Нютън.

Роден през 1920 г. в Берлин, той прави истинска революция в сферата на модната фотография – това може да се види и от непубликуваните досега снимки на дизайнера Андре Куреж, направени през 1964 г. за британското модно списание Queen. Нютън си сътрудничи и с гигантите в модата като Ив Сен Лоран, Тиери Мюглер, Карл Лагерфелд. Превръща се в знаменитост, когато през 1961 г. се мести в Париж с жена си Джун, за да усъвършенства стила си. Неговите сесии

наподобяват

късометражни

филми,

тъй като се вдъхновяват от сцени на известни режисьори в киното като Алфред Хичкок, Франсоа Трюфо, Микеланджело Антониони и Федерико Фелини.

Нютън запечатва с камерата си не само супермодели и актриси като Роми Шнайдер, Шарлот Рамплинг, Катрин Деньов, Настася Кински, Елизабет Тейлър. Той снима и Джани Версаче, Анди Уорхол, Дейвид Боуи, Артър Милър, Мик Джагър. 

В римската изложба може да се проследи и връзката на фотографа с Италия и с нейните списания за мода. С тази цел той улавя с камерата си атмосферата на Монтекатини, Флоренция, Милано, Капри, Венеция.

Много от снимките са част от серията “Папараци” на Нютън. В повечето снимки жената е на преден план, а мъжът отсъства или е  някъде далече на фона ѝ, служейки единствено като декор. Много често жените са голи.

Понякога са обгърнати от мистерия, натруфени скъпи бижута, изглеждат силни и властни, доминират мъжете. Снимките на Нютън документират промяната на ролята на жената в обществото. Като никой друг фотограф Хелмут Нютън успява да издигне жената на пиедестал. И ако в началото на кариерата му това изглежда по-скоро като резултат от галантността на мъжете, в снимките от по-късните му периоди прозира как жената е станала по-силна и властна. Фотографът не спира да смесва различни стилове, да изненадва, да провокира. 

Инфаркт на 51 г. по време на фотосесия определя какво ще снима до края на живота си

Хелмут Нютън се ражда през 1920 г. в Берлин в богато еврейско семейство с фамилното име Нойщетер.

Още като 12-годишен проявява интерес към фотографията, а 4 г. по-късно започва работа при известната модна фотографка Ива. През 1938 г. е принуден да остави града със семейството си заради гоненията срещу евреите в Германия. Пристига с влак в италианския град Триест, а оттам заминава с кораб към Сингапур, където работи за кратко за местно списание.

През 1940 г. потегля към Австралия, където в Мелбърн открива малко фотографско ателие. Запознава се с бъдещата си жена - актрисата Джун Брунел, която става негова асистентка в професията му. Ключова за кариерата на променилия фамилното си име на Нютън фотограф е 1956 г. Тогава заедно със съпругата си отива в Европа и печели едногодишен

договор с лондонския “Вог”

Светът на модата в Париж също е под прицела на камерата му. През 1961 г. се мести в Париж и затвърждава характерния си стил благодарение на работата си за изданията на “Вог” в Италия и Франция. 

През 70-те години Нютън пътува редовно до САЩ и снима из Ню Йорк, Маями, Лас Вегас. През 1971 г. след инфаркт по време на фотосесия в Ню Йорк той променя съществено стила си на работа. От този момент започва да приема поръчки само ако смята, че са професионално предизвикателство.

Оттогава използва модели и стилисти за по-смели и новаторски решения в сферата на модната фотография. През 1976 г. много от тези снимки стават част от неговата фотографска книга White Women. След това публикува и Stepless Nights, в която събира снимките си за “Вог” и “Плейбой”. През 1975 г. Нютън започва да излага творенията си и в музеи и галерии. Снима мода по улиците, хотелите, в богаташки апартаменти, луксозни ресторанти. Обича да

комбинира модели

с изкуствени манекени

Понякога е трудно да се разграничи реалността в снимките му от инсценировката. Нютън се вдъхновява дори от сюрреализма, от разказите на фантастична тематика. Много от изображенията на фотографа от този период се превръщат в емблематични и са такива и до днес.

През 80-те години Нютън бележи революционен период. При снимки за “Вог” първо в Бреша, а после в Париж кара моделите си да се съблекат след модните сесии. Снима ги отново в идентични пози, но голи. Публикуването на изображенията предизвиква скандал. Това преминаване на Нютън от фотография на мода към изображения на голи тела се нарича Naked and Dressed. Същевременно Нютън реализира и  Big Nudes, които са предназначени както за страниците на списания, така и за отпечатването им в естествен човешки ръст върху големи плакати. Така се оформя и третата му и най-успешна книга с фотографии Big Nudes.

В края на 80-те двойката Хелмут-Джун се мести да живее в Монте Карло, но пътува и до Лос Анджелис, където снима холивудски знаменитости. През 1987 г. Нютън основава и свое списание Helmut Newton’s Illustrated. През 90-те фотографът вече представя един доста по-авангарден подход в работата си. Той снима не само за корици за модни списания, а и за известни дизайнери, както и за клиенти като “Лаваца” и “Сваровски”. 

През 2004 г. Нютън умира в Лос Анджелис само месеци преди откриването на собствената си фондация в Берлин, чийто президент става жена му Джун.