Виена, Москва, Ню Йорк, понякога тези градове - конгломерати са само дни в календара на оперната ни прима Александрина Пендачанска. Желана в най-престижните концертни зали по света и вечно със стегнат куфар, тя се е установила в Париж, но смята за свой дом София. - пише списание „Всичко за жената." Пред медията примата разказва за връзката със съпруга си Найо Тицин от разстояние, заради професията, която си е избрала.
Александрина, можете ли да определите себе си като космополит?
Обичам дома си и това да съм с близките си хора, но заради начина ми на живот може би съм се превърнала в космополит. И съм се приучила да се чувствам добре навсякъде. Космополитността е свързана със съвременния начин на живот. Част е от модерността, от нашия свят и е много трудно да съществуваш без да се превърнеш в такъв човек.
Вие сте от малкото български певици с ангажименти за 5 години напред. Натоварва ли ви тази отговорност или е начин на живот?
Свикнала съм да работя по този начин. Обичам да знам и да съм подготвена за това, което ми предстои. В този смисъл не обичам изненадите. Понякога ми се случва да се появи изненадващ ангажимент и да реагирам бързо, но не ми е приятно.
Всички хора се интересуват от формулата за успешен брак. Звучи забавно тя да е само едно изречение, но все пак каква е вашата?
Когато сме заедно с Найо, се смеем много. Споделяме миговете, чувстваме се щастливи, че се виждаме. Смятам, че и най-големите трагедии и нещастия в живота могат да бъдат разказани с чувство за хумор. Няма нужда да се възприемаме толкова сериозно.
Подкрепя ли ви във всичките ви начинания съпругът ви Найо Тицин. Често пътувате един към друг, за да сте заедно?
Ние бяхме съученици и се познаваме от първи клас. Бяхме приятели и сега нищо не се е променило. С много раздели и събирания е нашият съвместен свят, така и ще бъде. Понякога е проблем, че сме в различни държави. Липсвал ми е много пъти, но в истински важните моменти сме заедно. Толкова сме свикнали с този начин на живот, че трудно бих си го представила по друг начин. Понякога си мечтая да остана на едно място, но ако се случи, би ми омръзнало.
Остава ли ви време да се изненадвате взаимно в този забързан живот?
Все още успяваме да се изненадваме. Понякога се появяваме изневиделица до другия, където и да е той по света. Найо много пъти ме е радвал така за рождения ми ден.
Мъжът ви помага ли в отглеждането на децата?
Полагаме грижи за тях абсолютно равностойно. Радвам се, че те имат майка и баща, смятам че това е важно за децата и съм много благодарна. Докато бяха бебета съм си казвала винаги: „Добре, че се събрахме", защото точно така съм си представяла едно семейство.
Днес бракът е нещо много трудно за постигане във времето. Житейските проблеми ли ни правят изнервени?
Така се случи в нашия живот, че след като се оженихме, минахме през много тежки житейски изпитания. Найо загуби родителите си, аз майка си. Това ни научи на много неща, сплоти ни още повече. Знаех, че когато сме заедно можем да се справим с всичко. Както той казва: „Когато сме двама, страшно няма".
Коментари (0)
Вашият коментар