Наричали Людмила Сланева вървящото радио

Самотна майка на две деца в новия сериал по bTV "Революция Z", в истинския си живот Людмила Сланева е омъжена за певеца Стенли, с когото имат 10-годишна дъщеря - Никол. Людмила е познато лице не само от тетралната, но и от музикалната сцена. Играла е в Малък градски театър "Зад канала", Сатиричния театър, Театър на Българската армия, изявява се и пред пловдивската публика. Пее и свири на китара от дете, като албумът, който издава през 2005 г., печели награда за дебют.

"Съседите ме наричаха "вървящото радио", казва актрисата пред в. 24 часа. В началните класове в родния й град Тетевен участва във вокална група "Омайниче". Репетициите в училище са крайно недостатъчни и тя се затваря в стаята, за да пее с часове, качена върху раклата.

Пускала си грамофона и в отделна тетрадка си записвала текстовете на песните, които усърдно разучавала. Покрай по-големия си брат Петър започнала да се учи да свири и на китара. "До седми клас бях много добро и срамежливо дете", разказва Людмила. Това съвсем не означава, че не е правила обичайните за възрастта си бели със съседските деца. На прицел обикновено била баба Люба, защото непрекъснато им се карала, че играят на улицата точно пред нейната порта. За отмъщение нощем хлапетата обирали всичките й цветя в градината, чукали по прозорците и се правели на вампири, издавайки страховити звуци. "По това време филмите "Божествени тела" и "Флашданс" бяха много актуални. Бяхме си купили плочите с тяхната музика, така че често танцувахме, облечени със специално направени костюми", припомня си тя.

Любимият й празник бил Заговезни, тъй като за него децата се маскират. Малката Людмила канела цялата махала вкъщи, измисляли костюми и тя ги шиела. С творческите си пориви редовно изненадвала неприятно родителите си. За наметало веднъж срязала покривалото на спалнята, което майка й била поръчала и дълго чакала да й донесат отнякъде. Същата съдба сполетяла и чисто ново перде, за което още й припомнят. "Дядо ми ходеше облечен с костюми и бомбета. Бях пробила едно от тях и му сложих сламки. Оказа се, че е донесено от Италия и е ужасно скъпо", със смях разказва Людмила.

В трети клас се научила да кара колело и бързо се впуска в състезания с момчетата. Учела се да кара без ръце, да си качва краката на кормилото, все изпълнения, които трудно се правят с "Балканче". "Имахме съсед с БМХ, никога не съм завиждала на някого толкова много", с бурен смях казва Людмила. От многото падания и до днес личат белезите, получила дори комоцио.

"Родителите ни пращаха с брат ми на курс по френски в читалището. Един етаж по-нагоре обаче репетираха групи и ние вместо да учим език, се качвахме да слушаме една от бандите. Брат ми стана басист, а аз бях малкото досадно момиченце, което се влачи след него", припомня си Людмила. Един ден решила да изпее нещо на микрофона, а момчетата от групата единодушно я направили вокал.

"Родителите ми работеха като счетоводители и се надяваха, че артистичните ми наклонности са временно занимание", казва актрисата. Дядо й бил учител по литература, затова в дома й имало строг контрол. Правели диктовки, четяли непрекъснато, а от нея се изисквало да има само шестици.

След 7-и клас Людмила се мести да живее в женски пансион в Ловеч, където учи в Английската гимназия. "Нощната възпитателка беше страшен цербер. Имахме вечерен час и след него никой не можеше да мръдне от стаята си", припомня си вече със сантиментални чувства певицата. В осми клас е първата й изява на сцена. Китаристът на една от училищните групи я кани да стане техен вокал и да участват в музикален фестивал. При изпълнението на Людмила цялата зала става на крака и бандата печели първото място

"Станах голяма звезда в училището", смее се тя. Въпреки че е сред популярните момичета в гимназията, твърди, че по отношение на момчетата била притеснителна: "Имах много влюбвания, но все не ми се получаваха нещата. Първото ми гадже беше въпросният китарист от бандата, и то чак в 11-и клас".

След училище записва културология. Но на следващата година кандидатства във ВИТИЗ и я приемат първа по успех в класа на Крикор Азарян. Три дни преди изпитите ходи в зала, гледа празната сцена и се опитва да се качи по стълбичките към нея. Била сигурна, че ако не преодолее така страха, няма да се яви на изпита. Още в първия учебен ден я взели да играе в "Живият труп" на Толстой в Малък градски театър "Зад канала".

Докато учи, четири години не посяга към китарата, изцяло завладяна от театралното изкуство. След това продължава да играе в различни софийски театри, но преди две години си дава почивка и слиза от сцената: "Дълги години играх много интензивно и реших, че трябва да отдъхна." Продължава обаче да се снима в чужди и наши филмови продукции. Преди време застава пред камерата заедно с Арманд Асанте за лентата "Деца от восък".

Миналата година излиза българският "Лов на дребни хищници", в който е поканена да участва. В момента редува ангажиментите към сериала "Революция Z" с музикалните си прояви. С групата си "Локо" свирят по клубове, работи и върху няколко проекта, един от които е със съпруга Стенли.

ПОКАЖИ КОМЕНТАРИТЕ
Лев Толстой: Щастието не зависи от външните неща, а от начина, по който го виждаме
Бейби бумър нокти. Какво представлява тази тенденция в маникюра?
Ефектът Ромео и Жулиета - отнася ли се за вас?
Характеристики на 5-те вида лидери
Лъчезар Чоткин е големият победител в Hell's Kitchen

Напишете дума/думи за търсене