Ламбо е всенародният любимец на всички времена

• За 56 години има над 170 роли - удивително много. Няма друг актьор у нас, придобил такава слава
• Независимо дали играе мъжествен антифашист, или парнаджия измамник, Стефан Данаилов събира обичта на няколко поколения зрители

На 27 ноември се навършват 4 години от смъртта на всенародния любимец Стефан Данаилов.

Той беше наричан още Стьопата (от родителите и родата), Ламбо (от приятелите), Цапето (от Григор Вачков и други), Бате Сергей (по името на героя му в “На всеки километър”, Мастера (от студентите му).

Стефан Данаилов беше талантлив, красив, харизматичен, бохем, с неподражаемо чувство за хумор, човек на живота. Обичан от жените, боготворен от студентите си и с много приятели сред мъжете. Той беше обичан дори от тези, които не го обичаха.

Имаше лидерски характер и бе готов винаги да помогне на изпаднал в беда човек.

Има над 170 роли в киното, театъра и телевизията. Удивително много за 56-годишния му творчески живот. Броим времето от 1963 г., когато 21-годишният студент във ВИТИЗ Ламбо играе във филма “Инспекторът и нощта”, до 2019 г., когато 76-годишният Данаилов игра в пиесата “Артистката” в Народния театър и в театрите на няколко града.

Стефан Данаилов е българският актьор и любимец на всички времена. Приключението “кино” за Стьопа започва, когато той е 12-13-годишен.

Човек от екипа на филма “Следите остават” го открива в едно училище. По-късно някой пита сестра му Росица, която е с 9 години по-голяма, има ли брат. Да, казва тя, и при това е много способен. А Стьопата не знае дори едно стихотворение.

Режисьорът Петър Василев обаче е впечатлен от фотогеничното слабичко, но много жизнено момче и му дава ролята на Веселин. Стефчо Данаилов - така е изписано името му във финалните надписи. А филмът е включен в училищните програми и е изучаван като пример за подражание от подрастващото поколение.

Въпреки този щастлив дебют на малчугана киното ни можеше да остане и без Стефан Данаилов. Но пък юридическата гилдия да има своя най-красив адвокат или прокурор. След казармата Стефан решава да следва право в СУ.

Но големият актьор Иван Кондов, тогава женен за сестра му Росица Данаилова, казва: “Маани го това право бе, Стефане. От тебе ще стане чудесен артист!”. Подготвя го за изпитите във ВИТИЗ и той влиза в класа на проф. Стефан Сърчаджиев и Методи Андонов.

Още като студент се снима във филма на Рангел Вълчанов “Инспекторът и нощта”. Той е хулиганът Томи, който сваля красивата Жана (Невена Коканова), но с нахалството си предизвиква гнева на инспектора (Георги Калоянчев). Томи иска да набие инспектора, но той му прилага чудесно раменно хвърляне. При един от дублите хватката се получава най-сполучлива, но и най-болезнена за младия актьор.

С годините той ще получи още много синини и травми...

Красавец сваляч, макар и работник на строеж, е актьорът в следващия си игрален филм “Понеделник сутрин”. Той още е студент в академията и вече се е сдобил с прякора Ламбо. Филмът на режисьорите Ирина Акташева и Христо Писков обаче е забранен за излъчване. Идеологическите цензори не разрешават филм, който се гаври с бригадите за комунистически труд и други емблеми на социализма. Но спирането на “Понеделник сутрин” не оказва никакво влияние върху бъдещата кариера на Данаилов.

Макар че веднага след него Ламбо изживява първото си разочарование.

Все още е студент, когато режисьорът Васил Мирчев се готви да снима филм по нашумелия роман на Георги Марков “Мъже”.

Данаилов си купува и прочита романа, защото очаква да го поканят за главната роля. Но режисьорът избира Добромир Манев, състудент на Ламбо и брат на художника Никола Манев. След години Стефан ще признае, че е понесъл всичко това много тежко, но излязъл от ситуацията с важна поука: никога да не се навива предварително за роля...

През 1967 г. на екран излизат три филма с участието на Ламбо. В “Мълчаливите пътеки” ролята му е съвсем епизодична. В главна роля (първата!) обаче е в “Морето”, а за образа на математика бърборко в “С дъх на бадеми” Любомир Шарланджиев направо го загрозява: стрижат го почти нула номер, слагат му очила... Но тази среща с Шарлето, както наричат режисьора, ще се окаже съдбовно важна. Двамата ще вървят дълги години по едни дълги километри.

През същата 1967 г. Стефан Данаилов завършва ВИТИЗ. Но не получава дипломата си, защото не се е явил на изпита по история на БКП.

Но дори и без този документ е изпратен по разпределение в Пловдив, където са и Катя Паскалева, Тодор Колев, Стефан Мавродиев, Цветана Манева...

През следващата година излиза един филм, който жъне повече успехи в Съветския съюз - “Първият куриер”, копродукция с “Мосфилм”. Ламбо е в главната роля на българина Иван Загубански, който пренася в. “Искра”, списван в Мюнхен от Ленин. За този филм Ламбо получава първата си награда - на ЦК на ДКМС на фестивала във Варна през 1968 г.

Със седем филма зад гърба Стефан Данаилов влиза в пловдивската театрална трупа и започва да репетира в две пиеси - “Уестсайдска история” на Крикор Азарян и “Дон Жуан” на Николай Поляков. Те ще се превърнат в култови спектакли, но... Ламбо го няма в тях.

Той вече е Никола Деянов в сериала “На всеки километър”. За герой се търси млад, красив и обаятелен актьор, който да се хареса на публиката и същевременно да издържи убедително двубоя с умения и коварен полицай Богдан Велински (Георги Черкелов). Без кастинг Любомир Шаралиев избира Стефан Данаилов. Шарлето е единият от режисьорите, другият е Неделчо Чернев.

Ролята на Никола Деянов в “На всеки километър” обаче поставя и първата сериозна професионална дилема пред Стефан Данаилов. Когато му казват, че е одобрен за сериала, той вече има покана от Тодор Динов да играе Рафе Клинче в “Иконостасът”, който те с Христо Христов ще правят по романа “Железият светилник” на Димитър Талев.

Младият актьор е изправен пред сакрален избор: ролята на възрожденския зограф Рафе Клинче или на комуниста революционер Никола Деянов.

Решава да попита съпругата си Мария. Като интелигентна жена тя му дава много разумен съвет: Решението трябва да е само лично негово, защото иначе винаги ще търси вината у някой друг.

“Заложих на интуицията си, както съм правил доста често в живота си след това. И избрах Никола Деянов главно заради предизвикателството, че ще се снимам в първия голям телевизионен сериал”, призна ми преди години Стефан Данаилов.

Той получава статуса на филмова звезда още при излъчването на първите епизоди от първата част на сериала. След показването и на втората част вече е всенароден любимец. Въпреки че влиза от филм във филм, дълги години зрителите го свързват главно с ролята му на Деянов-Сергей.

Между снимките на двете части на сериала, през 1969 г. Въло Радев кани Данаилов за ролята на Пантер в “Черните ангели”. Макар че това е “един различен партизански филм”, героят му Пантер е доста сроден с Никола Деянов от “Километрите”.

След този филмов галоп Ламбо си прави следната равносметка: “Признавам, че влязох в киното с приятна външност и интуиция, но постепенно разбрах, че всяка роля изисква задълбочена работа и концентрация”.

През 1970 г. излиза филмът на Петър Василев “Князът”. В него Ламбо изиграва първата си роля на исторически герой от по-далечното време. Той е княз Светослав Тертер, който в края на ХIII и началото на ХIV век застава начело на държавата. Филмът е доста спорен, но за ролята си на Варненския фестивал “Златна роза” Ламбо получава наградата за най-добра мъжка роля.

Междувременно актьорът напуска пловдивския театър и постъпва като щатен актьор в СИФ “Бояна”, където е до 1973 г., когато влиза в трупата на Военния театър. Докато е в Киноцентър,а се снима във филма “Иван Кондарев”. Режисьорът Никола Корабов му дава ролята на Костадин Джупов - пълнокръвен образ с много демони в душата си, но и със завидно трудолюбие. Ламбо признава, че този филм е един от най-важните в кариерата му.

Но след него сценаристите и режисьорите не предлагат особено силни образи, в които да “влезе” натрупалият опит и слава актьор. Не знам дали е отказвал роли, но тези, в които се снима, не са знакови в кариерата му: “Къщи без огради”, “Този истински мъж”, “Началото на деня”, “Вината”, “Войникът от обоза” , “Година от понеделници” и др.

На всеки актьор тежи да играе само положителни роли. Ламбо също е имал подобен проблем и спасението му идва с ролята на мошеник в “Топло” на Володя Янчев. Нещо повече - той е в отбор измамници, а другите двама са Тодор Колев - доказан комик, и Григор Вачков - главният му партньор от “Километрите".

И от народни любимци - мошеници и пандизчии!

Подобна слука спохожда Ламбо и във филма “От нищо нещо”. Първоначалната идея на режисьора Никола Рударов е Асен Ангелов да играе ролята на ревнивия Панчо, а Стефан - на известния телевизионен журналист. После обаче сменя местата им и се получава неочаквано добър резултат.

Стефан Данаилов се вихри на воля в комедийния костюм на героя си Панчо. Красив и простак, ревнив и красив. Див селянин, но с донжуанско излъчване.

Комедийният потенциал на Ламбо блесна с пълна сила в “Дами канят”. Той наистина е върховен в тази си смешна роля. Сигурно сте забелязали колко е различен в играта си към всяка от прелестните си партньорки. Колко органичен и рефлективен е и с каква лекота издържа на масираната конкуренция на актрисите.

Анжел Вагенщайн е сценарист на филма “Борис I” (1985). Още докато го пише, той си представя Стефан Данаилов в ролята на българския владетел. На същото мнение е и режисьорът Борислав Шаралиев. И за двамата той е актьорът, който може да пресъздаде на екрана този велик държавник, да бъде харесан от всички и да се превърне в символ на епохата, донесла на България покръстването и писмеността.

Художественият съвет обаче иска да има и алтернатива на Ламбо за княз Борис I.

Малко проформа, но все пак екипът прави проби и на Коста Цонев, на Илия Добрев и на още няколко актьори. Накрая все пак е утвърден Стефан Данаилов.

На втория снимачен ден Ламбо закъснява и застава пред камерата с лице, на което са изписани следи от бурна веселяшка нощ. Бесен, Шаралиев прекъсва снимките и споделя пред някои от най-близките си в екипа, че при втори подобен случай просто ще потърси друг актьор за ролята. Слава богу, че не му се налага. Според преобладаващото мнение на кинаджийското съсловие това е може би най-силната роля на Стефан в цялата му кариера.

“Шаралиев нямаше грешка при избора на актьорите, не сбърка и със Стефан Данаилов. Ламбо се справи блестящо както с широкия възрастов диапазон на героя си, така и с израстването му от плах и нерешителен хан до силен и мъдър владетел”, каза ми приживе операторът Венец Димитров.

“Когато снимахме филма “Борис I” се убедих, че Стефан Данаилов наистина е звезда и е боготворен от хората - разказваше актьорът Борис Луканов, който във филма е в ролята на болярина Етх. След края на един работен ден човек от плевенското село, където е снимачната площадката, кани актьора на гости. Ламбо взима още няколко колеги от групата, другите остават в кръчмата на селото, откъдето после всички ще се приберат в хотела на Плевен.

“На масата в дома, където отидохме, нямаше само от пиле мляко - спомня си Борис Луканов. - А виното се точеше направо от бъчвата. Понеже Стефан е страхотен компаньон, като тръгнаха едни приказки и истории и бая окъсняхме...” На всичкото отгоре, когато излизат от къщата, отвън ги чакат още 50-60 души от селото. Кой с бутилка в ръката, кой с диня, кой с пъпеш или някакъв друг армаган. Всеки иска да дари Стефан Данаилов, да го докосне, а някои дори се навеждат да целунат ръката му...

В последните години Ламбо пак превзе телевизионния екран. Всъщност той и никога не го е напускал за дълго време. След “На всеки километър” той се снима и в сериалите “На живот и смърт” (1974), “Петимата от РМС” (1977), “Голямата игра” (1983), “Дом за нашите деца” (1987) и продълженията му “Време за път”, “Неизчезващите” и “Бащи и синове”, италианския “Октопод 7” и др.

Беше звездата в сериала “Стъклен дом”, главен герой във “Фамилията”, а в италианската поредица “По съвест” е Вергилио.

Силен, достолепен, покоряващ, изпълващ екрана. Понякога ми се струваше, че някои от по-младите тогава актьори подлайват около него като току-що проходили палета. По-умните научиха много от него...