Кристен създава впечатление на напълно искрен човек. Отговаря кратко, но ясно и любезно - личи си, че не иска да губи времето си с празни разговори. Старае се да говори само по същество, рядко се усмихва, но като че постоянно се самоиронизира.
Радваш ли се, че „Здрач" приключи и най-сетне ще можеш да водиш нормален живот?
Хм-м-м... Не бих го казала така еднозначно, не. Нещата все още не са приключили, още не съм гледала последния филм и го очаквам с нетърпение. Рекламната кампания също не е приключила. Чувстваш се добре, че един проекст върви към успешен край и ще можеш с чиста съвест да се занимаваш с други неща. За мен най-ужасният момент е последният снимачен ден, след като си отделил толкова време, емоции и усилия. В случая със „Здрач" наистина се гордея с работата си. Мисля, че всички ние, с останалите актьори, сме напълно готови да се движим напред, в кариерата и живота си.
Как се справяш с известността, която те сполетя след „Здрач"?
Абсолютно не ми пречи. Говоря за това само по време на интервюта, като сега (смее се). Разбира се, от време на време се чувствам странно, но като цяло не ми влияе на живота.
Не ти пречи това, че не можеш просто да отидеш до магазина или мола, без да се превърнеш в център на внимание?
Не. И преди не съм ходела често на такива места и не ме огорчава факта, че не мога да се появявам там. Разбирате ли, аз като цяло съм странна, харесва ми да съм във вид, който не е типичен за актьорите. Хората ходят на публични места, барове, ресторанти, на разни купони, за да бъдат забелязани и снимани. На мен това не ми е нужно. Харесват ми други неща. И благодарение на тази популярност, която вас ви безпокои, аз мога да правя тези други неща.
Какви, ако не е тайна?
Да се снимам в независими филми. Но ако продължавате да се притеснявате за мен, ще ви кажа, че мога да остана и неразпозната - има якета с качулки, големи слънчеви очила. Перуки, в края на краищата (усмихва се). Мога така да се облека, че никой да не ме познае.
Какво правиш в свободното си време?
Нищо особено. Доста скучен човек съм. Вярно, обичам голфа - баща ми ме научи да играя и съжалявам, че не се занимавам с него по-често. Обичам да чета. Но всъщност имам малко свободно време.
Израснала си в кино семейство. Как ти повлия това?
Моите родители са обикновени „работници" в този бизнес. Мисля, че са ми предали това отношение към професията. Възприемам себе си като един от работниците, които трябва да произведат един продукт - в случая филм. Само и единствено. Винаги съм искала да бъда част от отбора, който прави най-важното. И мисля, че мечтата ми се осъществи напълно.
Харесваш ли се на екран?
Не съм от хората, които гледат в захлас собствените си снимки. Обаче не вярвам на актьорите, които твърдят, че никога не гледат собствените си филми. Истината е, че се притеснявам, когато видя себе си на екрана. И винаги си казва, че този образ, който виждам на екрана или в телевизора, е от миналото, сега вече живея в друг момент.
Имаш ли понякога усещането, че твоят живот вече не ти принадлежи?
Именно. Това е парадоксът: ти си актриса и искаш хората да видят твоята работа, искаш да се гордееш. Харесва ми, когато публиката реагира на филмите, но излишното внимание ме напряга.
Как се простихте с Бела? Имаше ли някакъв ритуал?
Честно казано, очаквах нашата раздяла с тревога, все пак толкова години живях в този свят. Но когато снимахме последната сцена изведнъж почувствах себе си една такава... лека и пълна с енергия. Все едно мога да излетя в небето и да осветя всичко наоколо. Усещах как светът прониква в мен от всяка пора на кожата ми.
Разкажи ни за ролята в „Снежанка и ловецът", която, както се оказа, донесе ужасни сътресения в личния ти живот?
Помня от детството си анимационния филм. Но по това време повече ми харесваше „Книга за джунглата". Не се бях сещала за Снежнка, докато не научих за проекта „Снежанка и ловецът. Сценарият ме постави с ступор. Това е героиня! Връзката й с природата, любовта към животните - толкова неща, по които си приличаме. Бях във възторг.
Има ли нещо общо между Снежанка и Бела от „Здрач"?
Интересно ми е какво бихте казали вие по този въпрос. Според мен има връзка. Разбирате ли, когато си роден с този вътрешен огън в себе си, животът ти носи не само радост. Понякога се оказва, че на раменете ти пада отговорност, която не винаги е съпроводена с щастие. Какво да правиш нея? Искаш да си отговориш на всички въпроси, които срещаш по пътя си, да спасиш всички, които имат нужда от теб. В това Бела и Снежанка си приличат.
Как си след скандала с режисьора Рупърт Сандърс?
Аз съм една нещастна кучка. Винаги става така - вървя по ръба и после пресичам границите. И всичко се срива. Но това е така, защото търся щастието. Затова ходя по ръба на бръснача. Щастието е сложно нещо. Никога не си сигурен дали си го постигнал, даже в моментите, когато си мислиш, че си щастлив.
(Използвани са материали от различни интервюта)
Коментари (0)
Вашият коментар