Край Варна поддържат жива 250-годишната традиция на стъклени коледни играчки (Снимки)

Спомняте ли си времената, в които окачвахме коледните играчки на елхата с особено внимание, после ги прибирахме още по-бавно на защитено място и се надигаше луд скандал, ако някоя падне на пода.
Ставаше купчина стъклени парчета и прах, който с малко въображение можехме да залепим на празнична картичка и да върнем блясъка на празника.

Костадин Калоянов от Белослав е един от тримата майстори в България, който възражда старата традиция на ръчното изработване на тези красиви, бляскави и много чупливи играчки.

Той познава добре етапите, през които минава стъклото, за да се превърне в бляскано украшение за елхата, както и с историята на традицията, зародила се в Германия преди 250 години. Специална библиотека по темата е била подредена в бившия завод за стъкло, където Калоянов работи години наред и черпи знание.

Преди три години, при разчистване и подготовка за рециклиране на стъкло намерих оловни тръби, донесени от някого за процеса. Те предизвикаха интереса ми и се опитах да открия техния състав или производител, за да съм наясно дали са годни да бъдат добавени към основната маса за правене на стъкло. В процеса установих, че тръбите са полски и са предназначени за производство на коледни играчки, разказва майсторът.

Технологията е следната - във всяка топка се налива специален разтвор на сребро, което се отлага по стената, известна като химична реакция на сребърното огледало. Отвън се налага специален лак, в 10 основни цвята.
Постепенно разучава технологията и решава да я изпробва. Няколко топки му се получават и решава да инвестира в материали, комбинира различни техники, получава няколко цвята, но още не е това, което очаквал.

Започнах да търся съвременни производители на боя, свързах се с декоратора Саша Игнатова, която от 30 години се занимава с декорация на стъкло и тогава ефектът от завършения продукт беше наистина "уау", който ги видя - ахна, спомня си Костадин.

Стъклени тръби с голямо съдържание на оловен окис, което ги прави лесно топими и лъскави, но са известни като оловни.

Технологията не се е променила особено за 250 г., специалните стъклени тръби се произвеждат в Германия, откъдето тръгва традицията.

Как се правят?

В зависимост от желаната големина на играчката се избира подходящата стъклена тръба, откъсва се нужното количество и се нагрява. Останалото е като изработка на ръчно стъкло - с надуване с уста, първоначално в някаква матрица, после се доизкусурява.

Нагрява като не се слага директно на огъня, за да не се спука - тези тръби не издържат голям термичен шок, за разлика от някои други. Трябва да я нагреем до такава степен, че да можем да откъснем достатъчно количество от нея и да направим правилната форма, обяснява Костадин Калоянов.

След като се нагрее достатъчно, стъклото се размеква и това позволява да бъде издуто. Вторият етап е посребряването на коледната топка от вътрешната страна.
Топка, камбанки, снежни човеци, гъбка, лимон, патенце, мече или връх за елхата - зависи колко добър е майсторът. Всичко е въпрос на фантазия и умение с определено количество издухан въздух да изваяш желаната форма.
От снимка трудно се вижда цялата ѝм красота, тяхната повърхност е огледална, понечиш ли да ги снимаш, неизбежно се появяваш в картината. Ефектът е любим и за много домашни любимци, но често завършва фатално за играчката, разказва майсторът.

Декораторът Саша Игнатова издига нивото до европейското с повече от 30-годишен опит в рисуването на стъкло. Футболна тема, коледни етюди, картинка по желание - няма нещо, което да не може да нарисува.
Гъбката е най-продавана от всички.

В продължение на 11 месеца тандемът изработва 5500 топки.

Играчките се чупят лесно, отношението към тях трябва да е много внимателно и това ги прави още по-ценни за нас.

По-възрастните читатели сигурно си спомнят усещането от докосването до тях, как старателно ги вадихме за да ги окачим и също толкова осторожно ги полагахме обратно в кутията - да ги съхраним до следващата Нова година.