Валентин Михов на 70 г.: Бих направил всичко по същия начин, стига да беше възможно

Забравихме да се усмихваме, това е най-голямата трагедия, смята легендарният ръководител във футбола

- Вальо, 70 години е славен юбилей. Какво пропусна за това време?

- Може би изпуснах да стана крадец (смее се). Толкова много хора го направиха. Това е в рамките на шегата. Но за това не ставам. Винаги съм бил наивен и доверчив. Но поне това ми донесе приятели за цял живот. Не, не бих променил нищо. Ако можеше да се изживее всичко отново, пак бил направил нещата по същия начин. Всичко имаше в живота ми. Емоции, адреналин. Върхове и падения. Но всичко бе така, както трябваше.

- Може би съжаляваш, че не стана голям футболист.

- А, не. За да станеш голям футболист, трябва много талант и много работа. Оказа се, че моите таланти са другаде. Футболът обаче ми донесе най-голямата радост в живота извън двете внучки, разбира се. За мен е важното, че където и да съм бил, съм оставил следа. С “Академик” (Свищов) влязохме в “А” група. След това попаднах в ЦСКА в най-трудните и гладни години. И взехме две купи. След това спасихме “Литекс” от изпадане и успях да привлека Гриша Ганчев към футбола. За кратко бях в “Славия” и там спечелиха трофеи. В БФС бихме Франция на “Парк де Пренс” и дадохме най-голямата емоция на българите за последните няколко десетилетия. Надявам се, че и във ФК ЦСКА 1948 съм помогнал. Направихме много неща с професионалната лига. Сега някои се опитват да открият топлата вода. Нека извадят интервютата ми в “24 часа”, моите и на Любе Спасов.

Как

предложихме

да има 10-12

отбора,

максимум трима чужденци, да има в състава млади играчи до 23 години. Така се гарантираха повече приходи от телевизионни права. Първенството щеше да е по-интересно, хората щяха да дойдат на стадионите. Сега гледам някои същите неща разказват. Програми правят. Това сме го предложили преди 20 години.

Най-важното е, че имам уважението на всички. Имам приятели левскари, които ме поздравяваха след победа на ЦСКА. Един от първите акционери съм при “сините”. Фенклуб “Гунди” ме покани за почетен председател. Това ме радва най-много. Димитър Якимов да ме нарича години “тате” на шега, е нещо изключително. За това, което направихме за ветераните.

Така че равносметката е добра. Само се ядосвам от това, в което се превърнахме. Най-жалкото е, че забравихме да се усмихваме.

Хуленето,

плюенето

станаха

национален

спорт

Но всичко идва отгоре. Когато там се държат така, не могат да очакват хората да са добри.

- Сега разбрах защо БФС направи конгрес на 15 март. За да не може да се кандидатираш...

- Вярно. Не се бях сетил. Заради възрастта. Все още съм член на изпълкома, който е вписан в Търговския регистър, и преди дни ходих да оправим документите. Ако исках да се кандидатирам, нямаше да гласувам за 15 март (смее се).

Вече не се боря за нищо. Дори съм горд, че съм си тръгвал винаги сам. Може би единствено от ЦСКА не го направих, но не очаквах да стана президент на БФС. Тогава наистина спасихме клуба. Помните какво беше - комунисти, ще ви закрием. Заплахи, заплахи. Но с Паро Никодимов, с щаба му, с шефа на управителния съвет генерал Илиев спасихме отбора.

Но сега няма за какво да се боря. Какво повече да искам? Две внучки, жената ме гледа, майка ми е още жива. Стига вече купони с по 200-300 човека. Този път ще съм скромен. Ще се събере семейството и толкова. Ще се обадят приятелите.

- Как гледаш сега на битката за БФС?

- Първо нека да видим кой ще се кандидатира. Знам за Бербатов, Градев и Крушарски. Сигурно ще се появи и друга интересна кандидатура. За мен новият президент трябва да е мащабен човек, не някой дребен. Широко скроен. Да има опит в управлението, в лобирането. Без това не става. И трябва да има търпение.

- Защото няма да се оправи всичко във футбола за 2 години.

- Ако държавата се оправи за 2 години, значи и футболът може да се оправи за толкова време. Всичко е свързано. Не че говоря за някаква държавна помощ. Важна е стратегията. Толкова години загубихме, за да се сетим, че трябва да имаме стадиони. И се появиха тези в Пловдив. Стадионът в Разград също е добър. А какво пречеше да имаме и още? Нищо.

33 загубени

години

Хората по един куп стадиони направиха. Какво пречеше да ги направим и ние? Борислав Михайлов беше в изпълкома на УЕФА. Можехме да вземем всякакво първенство. Да запалим младите. Ама беше по-важно да приберем едни пари по джобовете. Сега “Васил Левски” го пазим като някаква архитектурна ценност. Единствено можем да каним хората на него, за да видят какви стадиони е имало преди години. По света вече няма такива. Добре, че поне тоалетните оправихме, че беше едно. А като влезеш в ресторант или някой дом, първо там гледаш. Поне да пуснем билети и да правим турове за чужденци.

- Какво се случва с ФК ЦСКА 1948?

- Не знам. Просто един ден се прегърнахме с Цветомир Найденов и се разделихме. Като приятели.

- Кога за последно бе на стадион?

- Миналата година. Сега имам малко здравословни проблеми и като ги реша, се връщам обратно. Не само на стадиона. Ще гледам волейбол, баскетбол. Обичам тези спортове.

- И какво си пожела за рождения ден?

- Здраве. За мен и за най-близките ми. Другото вече не ме интересува.