Ливанец съди приятелка, родила дъщеря преди 13 г., без да му каже, но не ще да плаща издръжка

• И двамата родители се жалват пред ВКС
• Майката смята, че появата на нов баща ще накърни психиката на тийнейджърката, а той недоумява защо трябва да плаща 850 лв.

Оплетената история на Габриела Славова, обвинена за убийството на Пейо Пеев, баща на първото й дете и вписан като такъв в акта за раждане на второто, която пък я съди Велико Минков, който твърди, че е баща на второто дете, ни накара да потърсим и други дела за оспорване на бащинство и признаване на произход. Ето две истории, стигнали до ВКС  

Ливанец, който живее у нас, съди бившата си приятелка, че преди 13 години е родила дъщеря, но не му е казала, дори напротив, лъжела го, че детето е от друг, въпреки че приличало на него.

Българката и чужденецът имали интимна връзка през 2007 и 2008 г., когато му се наложило да замине за Ливан. Той не знаел, че тя е бременна, а при тръгването му жената не му съобщила, че ще става баща. Когато след няколко месеца се върнал, тя вече била омъжена. Съпругът припознал бебето, защото то се родило, преди двамата да се оженят1 и се грижел за него като за свое. След време обаче двамата се развели, като бившият съпруг запазил много добри отношения с момичето и продължил да бди над него.

Годините минавали, а детето все повече заприличвало на ливанеца. В началото на октомври 2017-а той настоял бившата му приятелка и дъщеря ѝ да направят кръвни изследвания, за да се разбере кой е бащата. По това време детето било на осем години. Жената се съгласила, но пък го излъгала, че резултатите показали, че той не е бащата. Съмненията обаче продължавали да го измъчват и почти три години по-късно, през юли 2020 г., проверил, вече лично, какво е показало изследването. Според него

чужденецът бил

99,99% баща на

детето

Тогава завел дело в СГС, с което да бъде признат за баща, бившият съпруг да бъде отписан от акта за раждане и да се издаде нов, в който имената на детето да бъдат променени.

Майката не била съгласна. Признала, че двамата имали интимни отношения, но през 2006 г., тоест далеч преди детето да се роди, а то било заченато от нейния бивш съпруг. Освен това смятала, че дори ливанецът “да е биологичен баща, установяването на неговото бащинство не е в интерес на детето предвид поведението и личните му нравствени и други качества”.

Разпитани са експерти и е направен ДНК тест, защото този от частната лаборатория не важи. Градският съд отчита, че по това време детето вече е на 13 години, в средата на пубертета и с оформени представи за своя произход и идентичност, като промяната им в тази възраст неизбежно ще му причини негативни преживявания.

Според разпитания психолог

отношението на

детето към

биологичния

баща се

влияело от

отношението

на майката

и преди делото то нямало лошо мнение за него.

“До каква степен ще бъдат негативни преживяванията на детето, зависи в най-голяма степен от откритите и честни взаимоотношения между възрастните и от отговорността, която всеки поема за бъдещето на детето”, казва психологът.

Затова съдът отменя припознаването от бившия съпруг и приема, че баща е ливанецът. Магистратите служебно постановяват родителските права да се упражняват от майката, определят режим на лични контакти с бащата с отчитане на необходимия период за адаптация и го осъждат да плаща 1000 лв. месечна издръжка. Служебно, защото, макар в исковата молба нищо да не се пише за родителски права, режим на виждане и издръжка, съдът е задължен да обсъди и тези въпроси.

Самата майка също не е искала издръжка. Още градският съд обаче обяснява, че родителството върви и с грижа.

“За да присъди този размер на издръжката, съдът е взел предвид възрастта на детето - 13 г., на прага на непълнолетието, когато се нуждае от по-голяма сума”, посочват магистратите.

Следва обжалване пред Софийския апелативен съд, който се съгласява с решението на колегите си. Но намалява сумата на 850 лева. Това се случва през 2021 г. Ето как апелативните съдии определят размера на издръжката. Те

вземат предвид

месечните

доходи на

двамата -

ливанецът получавал 3000, а майката 600 лв., данните на НСИ за разходите в домакинството и приемат, че необходимата сума е около 1062 лв. месечно, от които майката ще дава за детето около 200 лв., а бащата - 850 лв.

Решението е обжалвано и от двамата родители през 2022-а и стига до ВКС. Майката пита дали е редно припознаването да се извърши по реда на новия Семеен кодекс, който действа от 2009-а, а не е направено по стария, който е от 1985-а. Бащата пък се вълнува защо съдът се занимава с издръжката, при положение че майката не претендира за такава. “Това, че не претендира, не означава, че се отказва”, казват съдиите. И обясняват, че служебно се произнасят по целия спектър от родителски права и задължения.

Според тях установеното бащинство и личните контакти с него не са толкова съществени промени, които детето не би могло да понесе.

Психолог резервиран към срещата с биологичния родител, щял да е трети баща

Едно 10-годишно дете няма представа какво означава и не е наясно, че има друг биологичен баща освен този, когото познава, поради което и няма потребност от контакти с него. Това е изводът на психолог по дело за бащинство в Софийския градски съд. Според него в следващите години щяло да бъде крайно неподходящо то да узнава своя биологичен произход и да установява контакт с трети поред баща.

Трети, защото, когато през 2009 г. се ражда момченцето, майката е имала връзка с двама мъже. Припознава го единият, който бил официалният ѝ приятел, а с другия, който по-късно ще се окаже биологичният баща, връзката им била тайна. После се разделя и с този, който припознал детето, и се омъжва за трети. Момчето смята за свой баща бившия официален приятел и е привързано към съпруга на майка си.

От социалния доклад става ясно, че откакто е разбрал, че има дете, мъжът правил опити да докаже бащинството си, ходил е пред блока, където детето живее, за да го вижда. Казал е на социалния работник, че се опитва да установи връзка със сина си посредством съдебни искове, включително и в Страсбург. Споделил със социалния работник, че от началото на 2019 г. провеждат срещи с майката и съпруга ѝ за осъществяване на контакт между него и детето. Тя обаче отказвала всякаква подкрепа в отглеждането и възпитанието му.

След като съдът го вписва като баща в акта за раждане на детето, определя и режима на личните срещи. Първия месец двамата родители трябвало да ходят на психолог, следващите шест бащата имал право да се вижда с детето не по-малко от два часа всяка втора и четвърта събота, но в присъствието на психолог, следващите шест месеца срещите трябвало да бъдат всяка първа и трета неделя от 10 до 17 часа.